Връщането на хартиената бюлетина е на дневен ред в парламента, освен това се прибави и искане за преброителни центрове, за видеонаблюдение при преброяването на бюлетините и за какво ли още не. Трябва да бъде създаден и избирателен район „Чужбина”.
Колко мандата ще има той и откъде ще се вземат? Според професор Константинов колкото пъти БСП е бръкнала в изборното законодателство, толкова пъти се е прострелвала в крака. Столетницата настояваше да се премахне хартиената бюлетина, но заради това на три избори губи по 15 депутата.
А ще има ли правителство в този парламент и на каква цена?
Отговорите даде един от най-изтъкнатите познавачи на изборите у нас – проф. Михаил Константинов.
Ето какво заяви той в интервю за „Труд“:
– Каква роля биха играли преброителните центрове, за които настоява „Демократична България”, професор Константинов?
– По принцип това е полезна идея, защото се къса връзката между подадените гласове и резултатите от конкретните секции. Така трудно се проследява ефектът от купения вот, т.е. тарторите не могат да контролират хората си как гласуват. За мен това има обаче един, да го нарека, научен недостатък. Ние в момента сме натрупали огромна база данни за българските избори – секция по секция, партия по партия от 13 парламентарни избора, също така от президентски, европейски и местни.
Когато почнем да броим гласовете в преброителните центрове, ние ще загубим тази база в бъдеще, няма да знаем в коя секция какво е станало. Но да, тези центрове биха повишили сигурността в изборния процес и биха намалили купения вот.
– Няма ли да се намали и броят на недействителните бюлетини по този начин?
– И това може да стане. Само дето истерията с недействителните гласове е мит, който охотно се разпространява, включително от образовани хора, което много ме учудва. Защото на едни единствени избори има висок брой на недействителни гласове…
– 600 хиляди…
– Това стана главно на изборите за общински съветници през 2019. Тогава обаче имаше 4 вида избори и общо близо 9 милиона гласа. Така че имаше 15% недействителни гласове само за съветници, което наистина е много. Това стана, защото хората споделяха свои мисли за майките и лелите на политиците върху бюлетините.
Избирателите се надпреварваха да пишат какво мислят за близките роднини на политиците и какво възнамеряват да направят с тези политици, ако ги докопат. Иначе на парламентарните избори през 2017 г. недействителните гласове бяха 4%, през април миналата година, когато още се гласуваше смесено, бяха 2.7%. Така че това е лъжлив мит, който е удобен за играчите с мадурките. А защо да не приемем, че човек отива и нарочно пуска недействителен глас? Нещо като „гласувам против всички”. Сложили сме едно такова квадратче и много му се радваме, но то е тотална глупост.
– Преброяването на населението завърши. Трябва ли да има сега прерайониране на избирателните райони?
– Дали трябва, ще кажат политиците. Някои райони ще трябва да получат по три мандата обаче. Веднага се сещам за Видин, който сега има четири мандата. В момента има девет района с по четири мандата, някои от тях също ще останат с по три. Избирателният район „Чужбина” ще глътне още шест мандата и те трябва да се вземат отнякъде. Така че общо взето малките райони ще изпищят.
– В София трябва ли да бъдат увеличен броят на мандатите?
– Да, в момента са 42, трябва да бъдат общо 47 за трите избирателни района. Не е чак толкова голяма разликата.
– Какво ще представлява избирателният район „Чужбина”, професоре? Много българи живеят зад граница…
– Българите в чужбина са 1,8 милиона, а избирателите там са 1,4 милиона. Въпросът е един – колко мандата да има този район. Според мен трябва да са шест.
– И гласовете на сънародниците ни от САЩ, Турция, Великобритания и т.н. всичките в този кюп ли ще отидат?
– Става въпрос българите в чужбина да могат да използват преференции. Сега могат да гласуват само за партии, а не за конкретни лица. Това ги прави леко дискриминирани спрямо избирателите в България. С въвеждането на този район вече ще има листа с кандидати, който може да включва и видни българи от чужбина.
– За този район не се говори, сега на дневен ред отново е връщането на хартиената бюлетина, даже се формира и коалиция в парламента…
– Да припомня, че липсата на хартиената бюлетина отказа над половин милион българи от гласуване, категорично. Има две числа, които показват това. Първо, откакто има машинно гласуване, избирателите са намалели с над 600 хиляди. Три пъти поред – юли и ноември миналата година и октомври тази година гласуват 2.7 вместо 3.3 милиона души.
И второ – когато имаше смесено гласуване в секциите средно 73% от хората избираха хартията и само 27% избираха машините. В момента всички анкети, които се правят показват, че хората са разделени – 50:50 за машината и за хартията. Това категорично показва, че трябва да се върне хартиената бюлетина и освен това – стига сме се правили на идиоти. В Европа такова гласуване като нашето с машини няма, освен нещо подобно в град Брюксел. Където имаше, го изхвърлиха със замах.
– Трябва ли според вас да се въведе гласуване по пощата? На изборите в САЩ по този начин гласуваха 42 милиона души?
– Гласуването по пощата е абсолютна измама, освен това то противоречи на българската конституция. Защото в нея е записано, че гласуването е тайно. А гласуването по пощата не е и не може да бъде тайно. Защото дилърът ще дойде у вас, ще ти седне на главата, ще ти даде 50 лева и ти пред него ще си попълниш бюлетината и той лично ще отиде да я пусне в пощенската кутия. Ти може и да не участваш в попълването на бюлетината, той ще я попълни от твое име и ще я пусне.
Същото е и гласуването по интернет. Първо, такова гласуване по света почти няма. Така гласуват само военнослужещите в САЩ, когато са зад граница, и доколкото знам –в два или три кантона в Швейцария. И разбира се, великата Естония, където има един милион избиратели. Но и там 40% гласуват по интернет, останалите 60% – с хартиена бюлетина.
– Защо според вас са се вторачили само в хартиената бюлетина, а никой в парламента не говори нито за прерайонирането след преброяването на населението, нито за район „Чужбина”?
– Не говорят много, защото то няма никакво отношение към крайния резултат. Мандатите на партиите се определят на национално ниво. Няма райони, няма „Чужбина”, всичко се слага в един кюп и се смята. По-нататък, когато трябва да се види депутатите от коя листа ще влязат, тогава това зависи от районирането.
Персонификацията на мандатите зависи от районирането, но не и техният брой. И тъй като партиите се интересуват дали имат 50 или 60 депутата, на тях им дреме откъде ще дойдат и с кои листи ще влязат. Пак ще кажа – у нас броят на депутатите се определя на национално ниво съобразно подадените гласове. Събира се всичко, както когато минат боклукчиите. На кофите пише „пластмаса”, „стъкло” и не знам си какво още. Съвестните граждани много внимателно пускат в трите кофи, каквото пише на тях.
Накрая боклукчиите идват с един голям камион, изсипват всичко на едно място и го отнасят в завода за боклук. Събирането на боклука е нещо като модел на нашето гласуване. Не зависи от районирането.
– Защо ЦИК така и не обяви резултатите от разписките след гласуването, което бе нейно задължение?
– Разписките са бошлаф. Те нямат нито защита, нито каквото и да било. Това е все едно в бакалията да ти дадат някаква разписка. Забележете абсурда – бюлетините са ценни книжа, печатани са в БНБ и имат специална защита. Човек и да се съдере, не може да направи такава бюлетина.
И изведнъж ние правим бюлетината равна на разписката, която не е никакъв, ама никакъв документ. Освен това избирателят може да си я тури в джоба и да си отиде. Ако той мине покрай кутията за обувки, в която се пускат разписките, и не пусна своята, или я изяде, комисията какво ще направи? Ще го убие ли?
– А как ще коментирате идеята за видеонаблюдение при броенето на бюлетините?
– Звучи добре, но няма да има никакво практическо приложение. Гаранцията за вярно броене на бюлетините е, че във всяка комисия има представители на всички парламентарно представени политически сили. Каква по-голяма гаранция от това твоите хора да броят? Освен това – кои са тези, които в реално време ще следят какво става?
Ще сложиш 12 000 или 24 000 наблюдатели, които нонстоп ще гледат екраните като на ВАР – видео асистента на рефера при футбола, където пет души гледат и казват има ли дузпа или не? То вече и във футбола има възражения…
– …Особено в българското първенство след всеки кръг от шампионата има оплаквания, един треньор нарече кабината, където работят хората от ВАР, катафалка…
– Да, то няма нещо, което да е дошло в България и да не е осрано…
– Да обобщим – връщането на хартиената бюлетина е като че ли първо условие за предсрочните избори, когато и да са те?
– Като се върне тя, ще се увеличат гласовете на партии като БСП, например. БСП губи по 150 хиляди гласа от отпадането на хартиената бюлетина, или по 15 депутати всеки път и получава жалките 26 депутати през ноември миналата година и 25 сега през октомври. Никога не са имали толкова малко. А са падали до 40 и сега пак щяха да ги имат, но хартиената бюлетина им прибра 15 депутати.
Да са живи и здрави. И те се натискаха да се махне хартиената бюлетина. Колкото пъти БСП е бръкнала в изборното законодателство, толкова пъти се е простреляла в крака или в гърдите. Както беше през 2009 г. с 31 псевдо-мажоритарни райони. Застреляха се, загубиха там осем ли, десет ли мандата.
– Идеята за тези мажоритарни райони беше на президента Първанов тогава…
– Ама те я подкрепиха с една поправка в изборния закон, която беше убийствена за БСП. Те спечелиха нула от тези 31 мандата, ДПС си взе своите 5 в турските райони, а вълната ГЕРБ отнесе другите 26.
– Имате ли някаква бегла надежда, че може да се направи правителство в сегашния парламент?
– Имам. Правителство трябва да има, за да няма гладни бунтове през зимата и щото така искат от Посолството. Обаче те ще го направят по друг начин, като ще взимат дългове с две ръце. Нека да взимат. Ще ви кажа нещо парадоксално – световните дългове никой никога няма да ги връща. Те отдавна станаха невръщаеми.
Световният дълг расте с невероятни темпове, всички печатат пари като луди. Не само заради ковида. Те се качиха на пързалката, а долу ги чакат зъбати акули. Вече не могат да се върнат, остава им само да печатат пари. Между другото, и заради това се води войната в Украйна. Отдавна съм го казал, че война им трябва, за да изгорят парите. Но каквото и да правят в Украйна, не могат да изгорят много пари, както виждате, продължават да печатат.
Правят го обаче по перфиден начин – купуват ценни книжа, изкупуват държавен дълг, акции… Просто създават електронни импулси, условно, зад които нищо не стои. Има например един импулс, на който пише 1 000 долара. Зад него стои нулева покупателна сила. Това докога може да продължава?
– Добре, как го виждате все пак правителството в този парламент?
– Ако някой може да направи правителство – казах го още на 2 октомври – това е Янев. На ГЕРБ правителството няма да мине, те пък няма да подкрепят ПП, колкото и да ги натискат от Посолството. Така отиват при Янев, който е готов да танцува с всички политически сили. Разбира се, той ще е и премиер. Малко са му деликатни отношенията с Радев, но сигурно ще се разберат. По-скоро ми изглеждат да са близки, отколкото далечни.
– Другият вариант е предсрочни избори?
– Да, някъде февруари-март, което ще е катастрофа. То и другото ще е катастрофа, но отложена. Всичко зависи от това какво ще стане в Украйна в близък план. И като свърши данданията там, остава да видим какво ще стане с финансовата катастрофа. Тя е неспасяема. Качени са на най-стръмната писта и летят без всякакви предпазни средства.
Ако ти имаш някакви спестени пари, те съветвам да си купиш нещо или да ги изядеш и изпиеш. Защото както беше казал великият Милтън Фридман на своите студенти: „Единствените пари, които са чисто ваши и никой не може да ви ги вземе, това са парите, които сте изяли и изпили”! Аз бих добавил – и каквото сте изтаковали… Ама имал си бил пари в банката? И какво от това, ти докато отидеш до там, те може да са ти ги взели вече, ама ти не знаеш…
– Има ли според вас партии в парламента, които с ината си да не правят правителство и наливат вода в мелницата на Радев да продължи да управлява еднолично със служебните си кабинети?
– Не ми се коментира, може да има, може да няма. Нашият избор вече не е между добро и лошо, а е между лошо и още по-лошо. И в скоро време няма да има никакъв избор, защото ще бъде най-лошото. Ние сме на дъното на една фуния и оттам излизане няма. Като онзи нещастник в Пловдив, дето падна в тръбата. Горе-долу това ни е положението.
– Има ли все пак президентът някаква роля в съставянето на правителство?
– Не мога да кажа. Според мен и той страда от бъркотиите, които създаде, така че допускам, че му е дошъл акъла и започва да взима мерки за намаляване на щетите. Но се опасявам, че е късно. Защото беше много хубаво да управляваш, ама накрая идва кръчмарят за сметката. Аз ненапразно никога не съм се занимавал с политика.
Това, дето си говорим, не е политика, просто стоим и се забавляваме. Канили са ме много пъти, и за президент от „нашите” два пъти. Аз обаче си гледам живота, пия си пиенето и си пиша книжките. Не можеш да си представиш колко е хубаво, когато никой нищо не може да ти каже. Нито какво да правиш, нито какво да говориш.
Кой е той?
Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София.
През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г.
Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението.