При двигателите с турбокомпресор се използват няколко схеми – по-често с една турбина, по-рядко с две. В зависимост от това как са разположени турбокомпресорите в системата за подаване на въздух и за кои цилиндри са „отговорни“, тези системи могат да се наричат Twin-Turbo (twin – от англ. близнаци) или Bi-Turbo.

Twin-Turbo е схема, при която двата турбокомпресора (напр.

BMW 3.9 V8 32V) могат да подават въздух към всички цилиндри едновременно. Те са разположени паралелно или последователно.

Използваните турбокомпресори обикновено са с различни диаметри на роторана турбината/компресора и следователно с различен капацитет. Турбокомпресорите с по-малки ротори са по-малко инертни и съответно осигуряват пълнене на цилиндрите при ниски обороти на двигателя.

Турбините с по-големи ротори са активни при средни и по-високи скорости, когато налягането на отработените газове в изпускателния канал е достатъчно, за да може компресорът да работи ефективно.

Bi-Turbo представлява две турбини, всяка от които подава въздух към различен цилиндър. Тази схема обикновено се използва при многоцилиндрови V-образни двигатели (например Audi Allroad 2.7 V6 Bi-Turbo), където всяка турбина захранва отделен ред цилиндри.

Трябва да се отбележи, че термините Twin-Turbo и Bi-Turbo често се бъркат от ентусиастите, които монтират по два турбокомпресора. За да разберете коя точно схема на турбокомпресора е използвана в даден автомобил, трябва да разгледате двигателния отсек. 

Харесайте  и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!