Кольо Колев е завършил психология и социология в Софийския университет. Работил в Националния център за изучаване на общественото мнение. През 1994 г. учредява частната агенция за социологически проучвания „Медиана“, чийто директор е и днес.

 

Вижте какво разкрива той в интервю за „Марица“ по горещите политически теми:

– Г-н Колев, има ли успешна формула за решаване на дилемата със съставянето на кабинет?

– Малко вероятно е да бъде намерена. Математически изглеждат възможни редица коалиции, но всички те ще изглеждат морално нечистоплътни.

В очите на обществото те ще изглеждат като коалицията на крадците, които ощетяват държавата, мошениците, които си въртят далаверите, и лъжците, които измамиха избирателите, че се борят срещу всичко това.

Да, хората искат правителство, но такова, което да решава проблемите на страната. Вместо това им се предлагат шарени балончета.

– Възможно ли е да бъде реализирана предложената от Борисов антипутиновска коалиция?

– Това е абсурд. Все едно във Франция да се състави антибайдъновско правителство. Уж в името на демокрацията се обещава да изпращаме оръжие за Украйна, при положение че тази идея се одобрява от едва 17 процента от хората в България. Други пък припяват за евроатлантическо единство на струната „влизане в Еврозоната“.

Огромната част от българите определено не искат това, опасяват се, че това ще напомпа още инфлацията, и такъв ход е много рисков в момент, когато светът се тресе.

Но всичко това се поднася на избирателите като начини за утвърждаване на демокрацията и европейския избор на страната. Но точно сега хората въобще не се интересуват от тези въпроси, а от това как да преживеят зимата по-безболезнено, да се минимизира влиянието на инфлацията. Вместо това им предлагат залъгалки.

– А вариантът за спасителен кабинет на малцинството с кратък хоризонт? 

– И това е възможно, но малко вероятно. За да стане, някой трябва да се жертва на ползу роду едва ли не. Но колко време ще издържи това правителство, при положение че предстои голямата колизия – приемането на бюджета!? Баталиите предстоят и едно правителство на малцинството едва ли може да ги издържи. 

Възможно е да се направи пр​авителств​о на националното спасение, което да работи няколко месеца. Но имам сериозни опасения дали това е добре за България и от какво ще ни спаси. Все повече се оформя възможност за съставяне на някакво правителство на войната.

Всички размахват евроатлантически ценности, предлагат да дадем ракети на Украйна, което означава директно да се намесим в конфликт само на 200 км ​от нас. А това е нещо, което огромната маса от избирателите не искат.    

– Възможно ли е ключът за съставяне на кабинет да е в третия мандат – в ДБ или в „Български възход“? Могат ли малките партии да послужат за мост към съгласие? 

– Определено могат. Чисто математически сбор от ГЕРБ, ДПС, ДБ и партията на Стефан Янев под лозунга управление в името на евроатлантическите ценности дава мнозинство с възможност за съставяне на правителство. Въпросът е как това ще бъде преглътнато от обществото, дали то ще може да издържи това правителство. 

– Това ли е причината за категоричния отказ на втората сила ПП да преговаря за съставяне на кабинет? Няма ли този отказ да се окаже капан, а не печеливша стратегия за бившите управляващи? 

– От една страна, ПП вземат чисто морално решение – борихме се против ГЕРБ, няма как да правим коалиция с тях. От друга страна обаче, отговорността за нови избори ще бъде прехвърлена върху „Продължаваме промяната“. Дали в перспектива този ход ще се окаже печеливш или губещ, трудно може да се отговори сега. 

Не знаем каква ще е ситуацията след няколко месеца, предвид динамиката на световните процеси. Вече се печем в последиците на войната -висока инфлация, скок на цените на горивата, на храните.

Ако напрежението продължи да ескалира, както досега, в скоро време ще е печеливша партията на мира, а не на войната. Такава партия, която призовава за деескалация, намаляване на напрежението, за преговори за мирно решаване на конфликта, който ни води към световна война. 

– Може ли президентът да помогне за постигане на компромис между политическите играчи на терена?

– Президентът може да помогне само в две посоки – да даде достатъчно време за дискусии, като се съобрази с предвиденото по конституция, както и да състави служебно правителство. Това са неговите възможности по конституция.

Що се отнася до другите му позиции, при президента забелязваме желание да потвърди принадлежността ни към ЕС и НАТО, като едновременно с това не забравя да напомни преките интереси на страната за намаляване на напрежението, постигане на мир. Така че президентът играе по-скоро за партията на мира, отколкото за тази на войната.

Президентът прави максимално възможните ходове в посока на партията на мира. Затова неслучайно от ДБ го атакуват за позициите му, които били в разрез с тези на цяла Европа. Президентът изглежда доста разумен, особено на фона на безумията, които наблюдаваме по света.

Добре е да го чуят и големите играчи в този глобален конфликт.

– Колко сериозен провал е петото място на изборите за БСП?

– Тежък провал, без преувеличение. Вече на четвърти избори е ясна ерозията в избирателния потенциал на левицата. През април 2021 г. за БСП гласуваха 480 000 души, през юли ​- 370 000, през ноември ​- 270 000, сега – 230 000. Посоката е ясна.

Левицата трябва да се опита да си създаде ново лице, ако иска да присъства на политическата сцена. В противен случай на следващите избори може да се борят яростно за шестото място с ДБ.

– На пленума на ръководството преди дни беше решено Корнелия Нинова да остане лидер на партията до конгреса идния февруари. Как ще се отрази това на партията? Основателни ли са упреците на доскорошния председател на софийската организация Калоян Паргов, че БСП се превръща в секта?

– Без всякакво съмнение. Очевидна е необходимостта да се завърти кормилото, да се промени курсът. Ако не се прави нищо, партията продължава да лети към скалите отсреща. Правилни са опасенията на г-н Паргов, а и не само неговите. Да, кризата в БСП е тежка, а ръководството явно не е в състояние да реагира адекватно.

– Може ли БСП да се превърне в модерна лява партия с приемане на нова програма например, или по-скоро друг проект ще поеме тази роля?

– Ако БСП продължи да се самоунищожава, естествено, в бъдеще ще се появи друг ляв проект, който ще заеме нейното място. Въпросът е дали трябва да се стига до смъртта на тази партия, за да се появи нов ляв проект, или все още има живителни сили, които могат да променят курса.

Предлагането на нова програма, нова визия е абсолютно несериозно без смяна на лидера, символ на цялата ерозия на партията дотук. За да има символ на ново начало, без съмнение трябва да се мине през смяна на лидера. Няма как с този лидер да могат да обновят кардинално партията.

– Сериозен проблем за партийната система у нас ли е липсата на стабилна лява формация?

– При положение че традиционната лява партия е толкова отслабена, съвсем естествено е да се появяват и нови субекти вляво. Част от опонентите на Корнелия Нинова ще излязат от политиката, но останалите ще търсят други полета в лявото политическо пространство.

И същевременно други партии като ПП ще изземват инициативата в полето на социалната политика, в опит да разширят своята платформа. 

А и хората търсят балансираната партия, която не само ще се грижи да бизнеса, за капитала, но и за обикновения човек. Така че нормално е да бъдат иззети традиционни леви политики от други партии извън БСП.

– Може ли на следващи избори популисткият вот да набъбне още и да стане втора политическа сила?

–  В близко бъдеще основно ще набъбне не толкова популисткият вот, колкото гласовете на партията на мира. Тези партии, които се асоциират с това, ще могат да привлекат най-много гласове. Вероятно сред тях ще е и „Възраждане“. Дали това ще доведе до отлив от ГЕРБ, ПП, ДБ – вероятно.

– А може ли да се появи нов спасител?

– Определено обществото чака точно този нов спасител. Неслучайно имахме най-ниската избирателна активност от зората на демокрацията. Просто хората не виждат  на политическия пазар някой, който да им даде надежда, да поведе страната в позитивна посока.

Затова хората не отидоха да гласуват. Това означава, че се чака месията. Това ​е нормално за такава тежка криза ​- чакат героя, който да сложи край на безобразията и да ги поведе към светли бъднини.

Месиите се появяват точно когато ситуацията изглежда най-безнадеждна. Лошото е, че понякога вместо  месия идва псевдомесия, който те отвежда в грешна посока, употребява надеждата ти за свои цели.

– Докога обаче ще ходим на избори с предизвестен край?

– Докато се появи надежда или докато светът се разтресе дотолкова, че хората се хвърлят в една или друга посока. За съжаление, светът се е побъркал и върви с бързи стъпки към пропастта. 

Определено в този момент хората не искат резки движения, кардинални промени, а очакват минимизиране на щетите от цунамито на войната, което се завихря около нас, около Европа. 

Хората очакват подкрепа за най-нуждаещите си, ненамеса във въртопа на войната, за да можем да оцелеем. Остава ни надеждата баталиите да свършат, светът да се укроти и да се върнем към това, което преди ни изглеждаше нормално.