Кандидатът за президент на БФС Димитър Бербатов даде обширно интервю пред “Скай спортс”, в което голмайсторът на националния отбор говори предимно за проблемите в българския футбол и битката му с Борислав Михайлов за ръководния пост на централата.

Беше вечер в Пловдив в ранния септември и женският национален отбор по футбол се изправя пред ново поражение. Този път е 0:8 от Германия. Голям интерес към срещата не се усеща тази вечер, но има популярно лице сред рехавата публика.

“Дойдох на мача, защото исках да видя как нашият национален отбор може да се мери с един от най-добрите“, каза легендарният български футболист Димитър Бербатов.

“За съжаление сме далеч от това, което трябва да бъдем и посещаемостта не беше добра. Някои от най-посетените мачове в света през изминалата година са в женския футбол. На този бяхме около сто души.

Присъствието на Бербатов в Пловдив е детайл, който си струва да се спомене, защото това вече е животът му. Може би го помните като грациозната фигура, която украси Висшата лига с Тотнъм и Манчестър Юнайтед, непостоянен талант, който правеше играта да изглежда лесна.

Наскоро той се върна в страната, за да играе в мач на легендите срещу Ливърпул на “Анфийлд” и може да ви бъде простено, ако предположите, че това е типичен ден – обикаляне из Европа, може би вечери на яхта в Монако. Реалността за Бербатов е съвсем друга.

Той е воден от амбицията си да стане следващият президент на българския футбол.

“Стигаш до момент в живота, в който осъзнаваш, че трябва да се излезеш напред“, обяснява той.

“Считам го за дълг към себе си и към българския народ. Животът ми се състои в това да обикалям страната, да говоря с хората и да откривам какви са проблемите и как могат да бъдат коригирани. Целта е да им се покаже, че промяната е тук и е необходима”.

“Моят фокус беше изцяло на терена като играч. Бавно, но сигурно забелязваш понякога нещата около теб и те остават в съзнанието. Понякога забравяш за това и отиваш да играеш своя футбол. Следващият път проблемът все още е там, а може би сега е по-голям проблем.

“Започваш да мислиш. Когато се върна сега и си помисля за проблемите, които имахме, те все още са там, но сега са още по-големи. Моята мисия сега е да коригирам тези грешки, така че по-младите поколения, идващи след мен, да не страдат като мен.

„Докато успеем, това е моята мисия.“

Българският футбол е в калта. Когато започне Евро 2024, ще са изминали две десетилетия, откакто мъжкият отбор не се е появявал на голям турнир, а тази кампания в Лигата на нациите дори се отличава с позора да завърши наравно с Гибралтар.

Времената, в които Христо Стоичков и неговите приятели вдъхновяваха футболните фенове по целия свят, достигайки до полуфиналите на Световното първенство през 1994 г., отдавна отминаха. Ако сега българският футбол влиза в новините в чужбина, по-скоро е по негативен повод.

Един от катализаторите за стъпването на Бербатов в мрачния свят на футболната администрация може би беше онази вечер, когато Англия отиде да играе в София през октомври 2019 г.

Поводът беше помрачен от явен расизъм. Имаше маймунски жестове, насочени към черните играчи на Англия и нацистки поздрави. Бербатов беше смутен от видяното и ядосан от бездействието, което последва от страна на българските власти.

“След това не бе направено нищо, за да се вземат поуки и да се предотврати това да се случи отново. Никой не работи за намиране на решение на този проблем, който е основен проблем.

“Расизмът е един от най-големите проблеми в световния футбол, не само у дома, но и по целия свят. Трябва да се борим с него. Трябва да има прозрачност и да го спрем до максимална степен.

“Моят екип говори с федерации по света за това как да се справим с този проблем с образователни програми, забрани за футбол, правене на стадионите по-безопасни. Имаме го в нашата програма, но нищо не се прави по този основен въпрос. Тази ситуация е толкова нелепа.

“Това беше момент, в който всички се почувствахме засрамени и отвратени, че нещо подобно може да се случи. Расизмът е голям проблем и беше напълно заслужено президентът на българския футбол да подаде оставка след това. Но като по чудо година и половина по-късно той се върна, сякаш нищо не се е случило. Сякаш беше на почивка или нещо подобно.

Човекът, за когото говори Бербатов, е Борислав Михайлов, вратар от онзи славен отбор от 94-а и президент на българския футбол през последните 17 години. Дългият му период начело съвпадна с отсъствието на страната от големи турнири.

Но Бербатов не вижда това като съвпадение.

Когато изграждаш токсична култура, и ти се заразяваш. Ако искаш да спрете това, трябва да отрежеш главата – метафорично казано – и да започнеш да градиш нещо ново. Футболната общност стои зад нас на 100 процента, защото виждат в нас новото начало.

“Времето за промяна отдавна е дошло. Трябва да се случи.”

14

Това вече е каузата на Бербатов. Бивши колеги са забелязали промяната в него.

“Бях в съблекалнята с него няколко години“, казва Гари Невил пред Sky Sports.

“Измъкнах много малко думи от него. Той идваше сутрин и беше много тих. Но играх с него във Soccer Aid преди няколко месеца. Аз пиех бира, той пиеше вода. Много е здрав, Димитър.

“И ние говорихме в продължение на един час за това какво планира да направи с българската ФА и как там има неща под стандартите и как той иска да я реформира.”

Бербатов говори с истинска уравновесеност по темата. Той е решителен и страстен, повече отколкото е било очевидно в дните му на играч. Той е по-подготвен от това, което някога би могъл да бъде в кариера на мениджър. Той не се срамува да каже, че е погълнат от това.

8

“Същото е както, когато бях футболист. Бях обсебен от футбола. В този процес понякога вашите приятели и личният ви живот страдат, защото сте обсебени от нещо. Сега манията ми е да се опитвам да модернизирам българския футбол.

“В живота, както и във футбола, понякога имаш пречки. Понякога преодоляваш тези препятствия лесно, а понякога е трудно. На терена го направих да изглежда лесно, но само защото го практикувах много. Беше упорита и умна работа.

“Моят дълг е тук и трябва да го изпълня. Дължа го на българския футбол. Още навремето казах, че един ден ще се върна и ще се опитам да оправя българския футбол. Този ден е тук. Ще се опитам да го направя и в крайна сметка ще успея. Това е мое задължение.”

Той е подкрепян от стария си съотборник Стан Петров, играчът с най-много мачове за България, и Мартин Петров, бившето крило на Манчестър Сити с 90 мача. Надеждата е, че високопоставени фигури, които не са в него заради парите, могат да помогнат на България да намери изход от проблемите си.

36

Те смятаха, че са го открили, когато предизвикаха извънредни избори миналия октомври, но Михайлов се вкопчи във властта с 241 гласа срещу 230 на фона на твърденията, че някои делегати нямат право да гласуват, а на други неправомерно е отказана тази възможност. Бербатов отказа да се оттегли.

Той иска избори на всеки четири години и условие, че никой не може да кара повече от три мандата, за да се предотврати повторение на сегашната ситуация. Той е кандидатът за реформи и естествена фигура, но това, което е очевидно, е, че иска да бъде много повече.

“Ако искате да бъдете добър лидер, трябва да слушате. Това се опитвам да правя през цялото време с моя екип. Опитвам се да слушам и се опитвам да се образовам. Ако знаех всичко, нямаше да имам нужда от отбор. Но силата е, когато се обедините като екип.”

Той е ужасен от трудностите на националния отбор. Бербатов се чуди защо съседите Румъния изглежда са на по-добър път и вижда Хърватия и Сърбия да се класират на Световното първенство въпреки по-малкото си население. „За да настигнем тези страни, трябва да направим много повече.“

Това означава доста повече от просто смяна на 13 треньори за 15 години. Бербатов иска да се задълбочи в търсенето на решения. “Това ви показва, че нищо не се случва, за да помогне на младите играчи, които идват от системата на масовия футбол“, обяснява той.

“В крайна сметка лицето на всяка федерация е националният отбор. Ако вашият национален отбор страда, значи нещо не е наред. Когато други страни видят този проблем, те се опитват да го поправят. За съжаление не намираме решенията на този проблем.

„Започвате да задавате въпроси. Къде е развитието на младите? Нашата лига произвежда ли достатъчно играчи? Къде са нашите играчи в международен план? Българи няма. Все още имаме качествени играчи у дома, но те трябва да имат правилното развитие.”

Вярва в потенциала на българския футбол.

“Талантът е налице, повярвайте ми“, добавя той.

“Не го казвам, защото съм българин. Знам. Ходя на мачове. Футболът е религия в България. Имаме хора, които са емоционално отдадени в нашия футбол. Имаме основата. Но за съжаление инфраструктурата пречи на футбола да върви напред.”

Той определи фазата на развитие като точката, в която играчите в страната изостават, този преходен период от 17 и 18 към футбола в първия отбор. „Тук някои от играчите се губят.“ Предизвикателството е да намериш пътя отново. Отнема време.

“Необходими са инвестиции, но по-добрите връзки с ръководните органи на футбола и подкрепата на правителството ще помогнат. Фирмите ще повярват отново в българския футбол, ако той бъде прочистен. “С инвестиция в правилните хора резултатите ще последват“, казва Бербатов.

“Ще видим резултатите. Може би не през първата или втората година, защото това е дълъг процес. Ще бъде дълго пътуване. Футболът е най-големият спорт в света и ние искаме да се върнем към победния път от 1994 г. и да имаме отбор, който целият свят ще познава.

11

“Осемнадесет години са много време. Искам да видя националния ни отбор да се класира за голям турнир. Искам да видя млади играчи да отиват в големите лиги и да успяват. Искам да видя масовия футбол, развит така, че да създава добри играчи и добри хора.

“Искам да видя как нашият футбол се развива. Искам щастливи хора да отиват със семействата си на стадиона и по-младите поколения да искат да играят футбол. Ето как запалвате огъня в децата. Всичко това ме кара да се вълнувам от това, което правя в момента, дори и да е трудно”.

Това е най-голямото предизвикателство в изключителната му кариера, признава той свободно. Но ако успее и тези вечери, прекарани в гледане на женския отбор в Пловдивската вечер, се отплатят, това ще бъде и най-голямото му постижение. За Бербатов е твърде важно, за да спре сега.

„Това е голямо предизвикателство, но съм съвсем сигурен, че мога да се справя“, казва той.

„Искам да го направя. Трябва да го направя. И ще го направя.”