Интересен разказ постна Борислав Сандов, доскорошният вицепремиер в кабинета „Петков“. Ето какво е преживял преди малко лидерът на „Зелените“:

„Как пък точно в асансьора ме завари тази авария…

За 45 мин висене в тъмния асансьор поне разбрах, че още една система в България има нужда от реформа. През аварийното копче първо се свързах с дежурния техник, който обаче бил нощна смяна и не трябвало да вдига, та ми затвори и обеща да не вдига при второто натискане. При повторния опит той не вдигна, но не вдигна и никой друг.

Така беше и при третото прозвъняване.

На четвъртия път се свързах. Обещаха да дойдат бързо. Но явно 25 мин не влиза в графата „бързо“, нищо че асансьорният сервиз е базиран в съседния квартал. Обадих се още веднъж. Вдигна ми друг човек и ми се скара, задето съм му търсел отговорност, при положение че не съм говорил точно с него предишния път. Той не обеща да дойдат бързо, но поне за втори път казах в кой точно асансьор съм заседнал.

Обадих се на Комисията за защита на потребителите, за да разбера има ли някакъв предвиден в закона срок, в който са длъжни да ме извадят от асансьора. Съчувстваха ми, но не бяха срещали такъв казус. Поне ми казаха кой е контролиращия орган към тези сервизи – Държавната агенция за технически и метрологичен надзор. Дадоха ми и телефонен номер.

Оказа се номера на зам.-директора, на който благодаря за съдействието. Той е споделил с директора на съответното звено, който пък се е обадил на директора на фирмата за асансьорен сервиз, с която явно нашия вход има договор.

Този път обаждането в асансьора беше входящо, през системата за аварийна помощ. Казаха ми, че скоро ще са при мен. Попитах ги какво е „скоро“. Казаха ми 5 мин. След точно 5 мин. електрозахранването най-сетне беше възстановено.

Излязох от асансьора и изчаках техниците пред блока. След малко пристигнаха и те. Поговорихме си за комуникацията в такива ситуации. Добре, че нямам клаустрофобия. И че изпуснах само една среща, която не беше супер важна и лесно я пренасочих за утре“.