Заплахите колко е зле да останем без парламент в кризи са елементарна пропаганда. Това мнение изрази социологът Юрий Асланов в интервю за „Марица“. По думите му представителната демокрация у нас не работи и е време да се замислим за нов конституционен модел. Асланов смята, че да се постави като условие за съставяне на кабинет приемането на закона за КПКОНПИ, който да бъде оглавен от Бойко Рашков, е нелепа и груба антидемократична идея.
Ето какво още каза той:
– Г-н Асланов, какви са шансовете за кабинет с мандата на БСП?
– Логичното решение са нови избори. Когато една коалиция се е разпаднала и се правят опити да се реконструира в същия си вид, а не се търси широк диалог и ново консенсусно начало, логиката се къса. Евентуално ще получим още от същото. Защо е нужна тази агония, като е ясно, че подобен кабинет нито ще е стабилен, нито ще е за дълго?!
Демократичният път е да се даде думата на суверена и той да реши. Пропаганда са заплахите колко е зле да останем без парламент в кризи.
Доскорошните управляващи не приеха нито един законопроект за шест месеца, сега уверяват, че ще приемат цели 22 за половин година. Това са приказки за наивници.
– Кой е най-сериозният препъникамък пред съставянето на кабинет в рамките на този парламент?
– Коалиционните партньори са вторачени в някакво разпределение на порциите във властта. Цялата тази управляваща коалиция приличаше на кораб, превзет от пирати, които половин година танцуваха на палубата, за да празнуват победата си, и не забелязаха, че корабът е продънен и се пълни с вода. Накрая се пръснаха, вкопчени в дъски и отломки, с обещания да направят нов кораб. Няма как да вярваме в това.
Ако можеха да стабилизират страната в момент на кризи, както сега са амбицирани, имаха достатъчно време да го направят и досега. Това ми прилича на студент, който току-що е получил двойка и след 5 минути иска да влезе да го изпитат пак, за да получи поне тройка.
Досегашните управляващи може да се смятат за отличници, но получиха двойка.
– Може ли напрежението между ИТН и ПП да минира опитите за съставяне на кабинет?
– Всичко е възможно. ИТН поставят някакви условия за БНБ, за БНТ. Ако обаче им подхвърлят някой залък, вероятно ще си променят поведението. Така могат да решат своите проблеми, но няма да бъде решен нито един проблем на обществото.
А поначало да се постави като условие за съставяне на кабинет постигане на мнозинство за приемане на закона за КПКОНПИ, който да бъде оглавен от Бойко Рашков, е нелепа и груба антидемократична идея. Но за съжаление, в българската политика всичко е възможно.
– Ще означава ли приемането на антикорупционния закон, че сме на крачка по-близо до кабинет?
– Вероятно да. Ако минат законът и изборът на Рашков, ще трябва да вярваме, че сме по-близо до редовен кабинет.
Но политическите субекти, които в момента участват в преговорите за ново правителство в стария формат, са ръководени от различни страхове. Едни се страхуват от предсрочни избори, може би не без основание. Други се страхуват от служебен кабинет на Румен Радев, който току-виж започне да вади наяве неща, които напоследък са субект на нарастващи масови подозрения за корупционни сделки и далавери.
Трети се страхуват от себе си. Това не е добра основа за преговори за кабинет. Потенциалните партньори се движат от различен вид антинагласи, няма нито един позитивен мотив.
– Може ли номинацията за премиер и съставът на бъдещ кабинет да се окажат най-сериозната пречка пред съставянето му в този формат?
– Предложението Асен Василев за премиер, каквито версии се чуват, е извън всякаква логика. Точно той и Кирил Петков се превърнаха в източник на най-големите разделителни линии. Нито веднъж не потърсиха широк диалог и консенсус. А в периоди на такива остри кризи единственият път е да се търси широко съгласие. С противопоставяне няма да се излезе от кризата.
Щели да правят евроатлантическо мнозинство, но без ГЕРБ и ДПС. С „Възраждане“ и с БСП ли ще го направят?
А това премиерът да бъде посочен от най-многобройната парламентарна група, в случая ПП, е общоприет стандарт. Кабинетите на Любен Беров и на Тройната коалиция бяха съставени с мандат на ДПС при най-многобройна парламентарна група на БСП.
– Нямаше ли да се улесни съставянето на кабинет, ако президентът беше дал мандат на ДБ?
– Дори би било по-лошо, тъй като, за разлика от БСП, която не поставя условия, само и само да бъде във властта, ДБ поставиха предварителни условия. Беше логично именно на БСП да бъде връчен третият мандат.
– Ако все пак бъде съставен кабинет, докога би имал потенциал да управлява?
– Всичко е възможно – да изкара дълго и да се срине бързо. Но е ясно, че перспектива няма. Този парламент катастрофира. А и поначало се ползва с много ниска легитимност заради ниското избирателно участие, с което беше излъчен. Затова трябва народът отново да подреди играчите чрез избор.
– Ако все пак БСП успее да състави кабинет, биха ли се осмелили да действат в посока размразяване на отношенията с Русия?
– Ако в тоя кабинет участват ПП и ДБ, това не е възможно. Независимо че мандатът е на БСП, няма сила, която да накара ПП и ДБ да приемат такова нещо. Но промяна в геополитическата ориентация няма да има и от служебен кабинет на Радев – подобни приказки също имат пропаганден подтекст. А що се отнася до договора с „Газпром“, поначало беше грешка заявките за прекратяването му.
Ето чухме, че „Газпром“ пусна отново газа по тръбата на „Северен поток“, но ние сме без газ, защото сме по католици от папата. А премиерът в оставка отива да се моли в Баку, където внасят газ.
– Дори по-честният вариант да е нови избори, ще доведе ли това до по-различна конфигурация в следващ парламент?
– Ако разсъждаваме по този начин, избори никога не трябва да има. Трябва да слушаме само приказките и да вярваме на политиците колко е страшно да има избори.
Ако и в бъдещ парламент съставянето на коалиция се окаже същата мисия невъзможна, това трябва да ни накара да се замислим дали не е изчерпан този конституционен модел, по който е устроено нашето държавно управление, и да се мисли за нещо различно.
Ясно е, че партийната система в този си вид е атрофирала напълно и може да произвежда само скандали и нестабилност. Трябва да се помисли за по-различно продължение – може би да се раздели парламентарната власт на долна и горна камара, за да има контрол върху поведението на законодателния орган, какъвто сега няма.
И по някакъв начин това да усмири партийно-котерийните страсти и да накара партиите да се борят за доверието на хората, а не за доверието на своите спонсори. Отдавна партиите у нас все повече заприличват повече на бизнес проекти, затова хората отказват все повече да гласуват.
– Кои ще са печеливши и губещи при нови избори?
– Възможно е „Възраждане“ да повиши резултата си. Възможно е ПП да стабилизират приблизително на същото ниво подкрепата си, дори да останат първа политическа сила. Но тези факти са без значение, защото не става дума за епохални размествания в електоралната нагласа. Основният проблем е как партиите да предложат идеи за изход от кризата, които да впечатлят избирателите и да ги накарат да отидат да гласуват.
При по-висока или нормална за парламентарни избори избирателна активност някои от партиите, които сега са представени в парламента, нямаше да бъдат там.
При ниска избирателна активност тесни групи, концентрирани около лидерите си, обслужват партийни елити, гарантират им контрол върху властта. Но това не облича тези групи в народно доверие и не им дава основание да претендират, че представляват този народ. Цялата четворна коалиция беше излъчена с гласовете на 12 процента от избирателите, макар и с по-висок процент от гласуващите.
– Възможно ли е на бъдещи избори ПП да „изсмучат“ избиратели на ДБ?
– Не е изключено част от електоралната подкрепа на ДБ да се прелее към ПП. Всичко зависи от избирателната активност. През 2021 г. се видя на три пъти, че при ниска избирателна активност всички прогнози отиват в коша, защото малки групи избиратели вземат внезапни решения в последния момент и променят съществено парламентарната панорама.
– Неизбежен ли е сривът на ИТН?
– Могат да го преодолеят. Не съм съгласен с колегите, които ги отписват. Те са антиелитарна, антисистемна партия, а такива ниши има във всяко общество. Това е тип бунтарски, протестен вот срещу елита.
Но ИТН със сигурност няма да играят тази ключова роля, която имаха досега.
– Провал на г-жа Нинова да състави кабинет ще даде ли на вътрешната опозиция в БСП силен коз за отстраняването й?
– Не, особено след като се възприе т.нар. пряк избор на лидер в БСП, се оказва, че ако тя не си тръгне, никой не може да я свали. Дори излязоха публикации, че почти цялото широко ръководство на БСП е назначено в бордове и държавни администрации. Страхувам се, че когато тя реши да си тръгне, може вече и да няма БСП.
БСП в социологически анкети винаги е била надценявана и в реална изборна обстановка е получавала по-малко спрямо всички прогнози. И сега ще бъде така. Не могат да качат, въпросът е да не паднат много надолу, така че да се окажат в опасна близост до прага за влизане в парламента.
– От БСП ли ще дръпне гласове партията на Стефан Янев „Български възход“?
– Засега партията на Янев по-скоро печели от това, че е непозната, но не знаем как ще се прояви в реална изборна кампания. Трябва да сме по-внимателни с прогнозите за новите проекти, които досега не са участвали в избори. Потенциал има, хората винаги искат нещо ново, различно. Възможно е да се прелеят групи към „Български възход“ от БСП.
– Възможен ли е силен популистки вот?
– Голям бум не. Има ограничен периметър на национализма у нас, защото българският избирател е предпазлив към политическия екстремизъм, не обича крайностите.
– Кой ще продължи промяната, която всички искат?
– Промяната не само не е започнала, но в някои неща се върнахме назад. В много отношения управлението на т.нар. „Промяна“ беше по-авторитарно, дори на границата на тоталитарни похвати, отколкото това, което дойде да събори като модел. Съвсем вероятно е тази криза да продължи и да се озовем в изборна спирала.
Това трябва да ни накара да търсим ново решение. Този парламент постигна и друг печален резултат – окончателно дискредитира пропорционалната избирателна система и начина на финансиране на партиите.
Противник съм на мажоритарната избирателна система, но ако трябва да се разтърси и промени политическата система, може би трябва да минем и през това.
ВИЗИТКА
Юрий Асланов е завършил икономика в гр. София и социология в гр. Москва. Собственик и управител на социологическа агенция „АФИС“. Член на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване и негов председател в периода от 2008 до 2011 г. Автор на книгата „Неприлични думи“, на множество научноизследователски публикации, монографии.