В третия ден на юлските Горещници – 17 юли, християнската църква почита паметта на Света Марина.

Света Марина е родена в Антиохия и е дъщеря на жрец идолопоклонник. Загинала мъченически едва на 16 години (около 270 г.). За българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата.

Изобразяват я на трон, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст.

Горещниците – 15, 16 и 17 юли, народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.

Най-строго се почитат първия и третия горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.

На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.

Огънят е култов символ в представите на българина, той има магическа и пропъждаща сила.

На Маринден празник имат всички, които носят имената Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела и Марчо.