Милиони зрители от екрана и стотици на живо гледаха наскоро тържествения благотворителен концерт от фестивала „Мост на небесата“, посветен на възкресение Христово, празника „Свети Константин и Елена“ и деня на Светите братя Кирил и Методи.

Уникален спектакъл, блестящи: оркестър, хор, солисти, рецитатори, прекрасна идея на архитект Пламен Мирянов и към целия този букет – един номер, който накара публиката да занемее. Под звуците на (космическа) оркестрална или жива музика  една жена полетя към небето, воалите й носени от вятъра, напомняха криле на птица. Танцуващата фея се издигаше все по-нагоре и нагоре докато изчезна от погледа на онемелите зрителите.

Възторжени аплаузи изпратиха този извънземен полет към небесата.

И те бяха за уникалната Сирма Добрева. Една от най-успешните вариатетни артисти в България. Последната жена—каучук, поне до днес.

От дете Сирма свири на пиано и тренира акробатика. Завършва спортно училище в родния си Плевен. На четиринадесет години тръгва с артистични трупи на турнета в Австрия и Швейцария.

Уникални са номерата й : „Сейфът“ и „Русалка“ с изключителния трикс „Цангебис“, който друга жена в България не е правила. А в последните години с голям успех триумфира създадената от нея първа и единствена в света трупа за вертикална акробатика върху фасади на сгради -„Канетикс“.

– Kак се роди ролята ви в спектакъла „Мост на небесата“?

– Създателят му архитект Пламен Мирянов ми се обади и каза, че има нужда от летящ ангел, душа, която се отделя от тялото на жена и полита във въздуха. Нямах представа от местността. Оказа се уникално красива, но и доста сложна за изпълнение. Трябваше да ме изтеглят на височина тридесет метра, имаше опасност да се скъса въжето, затова се наложи петима човека да ми асистират. Преди това срещнах друго предизвикателство. Трябваше да плавам върху сал в дълбоко езеро. Цялото изпълнение на номера бе нестандартно и го изпълнявах за първи път.

– Как се чувствахте летейки над множеството, вързана само на едно въже?

– Като в жива приказка. Музиката, беше много добре подбрана, тя подсказваше движенията ми, слях се с нея. Пречупващата се слънчевата светлина, небето, кръстът над който се издигнах , ми създаваха усещането, че съм в рая. Тази роля бе много специална, неотдавна загубих най-близкият за мен човек, майка ми, издигайки се нагоре имах чувството, че се приближавам към нея и душите ни се сливат. Радвам се, че концертът беше благотворителен, организаторът фондация “Нашият дом е България” ще дари част от средствата за изграждането на параклис „Свети дух“ в района „Божият мост“ и в подкрепа на Професионалното училище по каменообработване в село Кунино.

– Вие сте създателка на първата и засега единствена в света трупа за акробатика върху фасадите на сгради – „Канетикс“. Как се роди идеята за този уникален номер?

– Преди години видях американци, които играят върху фасади на сгради. Танците им обаче, ми се сториха монотонни и малко скучни. Тогава ми хрумна идеята, че аз като акробатка и човек, който цял живот прави салта и пируети, мога да използвам тези елементи. Успях да убедя няколко мои приятели да се включат и така започнахме. В началото беше много трудно. Учихме тънкостите в движение. Вече седем години проектът съществува успешно. Гастролирали сме в Макао три пъти. Покната бе от казиното „Венецианецът“ – най-голямото в света. То е като малък град. Има три канала, по които плават гондоли, които минават покрай улици, площади, магазини и ресторанти, казиното има дори голф игрище.

– Къде играехте?

–  На фасадата на сграда, двойник на кулата във Венеция. Височината й е стотина метра. Опорните ни въжета са вързани на върха, а ние се спускаме на петдесет метра от земята. В пиковия сезон ни гледаха десетки хиляди хора на ден. Наскоро показахме спектакъла си по повод откриването на една от най-луксозните жилищни сгради в София „Secret Gardens“, след шоуто имахме запитвания за други събития и дори за Дубай.

– -Номерът ви е сложен и скъп. Има ли интерес към него?

– Напоследък има раздвижване в шоубизнеса. Очертават се ангажименти за в бъдеще, но беше много трудно да поддържам трупата през последните две години. Заради „Ковид“ нямахме ангажименти, а тренировките ни не могат да спрат. Координация на движенията, гъвкавост и бързина трябва да се тренират непрекъснато. Все пак успяхме да оцелеем.

– Ще пътуваме ти отново за Макао?

– За момента не, тъй като там, заради Ковид кризата, не ангажират европейци. Надяваме се на добър сезон в България.

– Позната сте като жената – каучук, последната българка, която изпълняваше този номер. Продължавате ли да го показвате?

– Разбира се. Бивша жена каучук – няма. Естествено с възрастта става все по – трудно да се поддържа нужната гъвкавост, но аз имам правилна техника, освен това съм много упорита. Тренирам постоянно дори да нямам участия. Иначе няма как да влезеш в кутия със размери 40 на 40 сантиметра. Голямото ми желание е да намеря някое момиче на което да предам опита си. Засега обаче, кандидати няма. И това е обяснимо: днешните младежи търсят по-бърза и по-лесна печалба, а за моята професия се иска къртовски труд, огромна амбиция и желание.

– Известна е незавидната съдба на старите циркови артисти, отиващи си от този свят в самота и мизерия. Вие самата се опитахте да помогнете на един от тях. Успяхте ли?

– Надявам се , че съм успяла. Стоил Данаилов бе артист от световна величина с много престижни награди. Неговият номер беше „Перш“, това е пет метрова тръба, която той балансира на челото си без ръце, а по нея се качваха три жени. Тази атракция обикновено бе коронен номер и финала на програмите на най-престижните циркове. Тъжно е че Стоил Данаилов, донесъл толкова много дивиденти на държавата, имаше мизерна пенсия и не можеше да оцелее без помощ. Партньорките му, негови колеги и други добри хора се активираха и помогнаха в грижите ми за него в последните му дни. Надявам се отношението на държавата да се промени и в най-скоро време възрастните циркови и вариететни артисти да имат по достойни старини. Това трябва да започне със промяна на възрастта за пенсиониране на акробати и еквилибристи.

Интервю на Исак Гозес