От Донецката народна република издадоха смъртни присъди на двама британци и един мароканец, които са се сражавали на страната на Украйна.

Бившият ръководител на Следствен изолатор № 1 в Минск Олег Алкаев е ръководил екип, който е изпълнявал смъртни присъди в Беларус в периода 1996-2001 г. Алкаев разказва как се чувстват осъдените на смърт и защо на осъдените не се съобщава точната дата на екзекуцията, съобщават световните издания.

Олег Алкаев живее в Германия от повече от 20 години.

Но той си спомня за миналите си дейности, сякаш са били вчера.

„Следя внимателно историята на чужденците, осъдени на смърт в ДНР, казва Алкаев. – Британският външен министър води преговори с Украйна по случая. Той не разбира, че Украйна няма да реши проблема. Но той не иска да се обръща към Русия. Той не иска да преговаря и с ДНР, защото в противен случай ще трябва да признае статута на републиката. Резултатът е задънена улица.

– Ще доведе ли екзекуцията на чужденци до международен скандал?

– Не се очакват никакви политически последици. Не съществува легитимен международен лост, който да повлияе на решението на дадена държава да отмени присъда.

Безполезно е да се обръщате към ООН, защото те все още не са забранили нито една екзекуция. Нито една международна амнистия не е отменяла присъдата, тъй като подобни действия се считат за намеса във вътрешните работи на друга държава.

– Смятате ли, че присъдата, произнесена в ДНР, ще бъде изпълнена?

– Сега присъдата се е превърнала в обект на пазарлък, който е достигнал невъобразими размери. Мисля, че осъдените няма да бъдат разменени. В противен случай обменът ще бъде много скъп. Може би освобождаването им ще бъде свързано с отмяната на някои санкции.

– Осъденият мароканец се усмихваше след произнасянето на присъдата. Изненада ли ви тази реакция?

– Реакцията е разбираема. Мъжът не вярва, че ще го убият. Сигурен е, че те ще бъдат освободени или разменени. Но моят съвет е да не изпадат в мечти, а да напишат молба за помилване до мястото, където се намират.

– Вие сте свързан с повече от 130 души, осъдени на смърт. Как се държаха хората, когато съдът прочете присъдата?

– В Беларус никой не се смееше със сигурност. Бяха обречени хора, изглеждаха потиснати. Освен това в процеса на очакване на изпълнението на присъдата психиката им постепенно се влошава.

За затворниците най-лошото нещо е да чакат смъртта. Дори пациентът с рак, който знае, че ще умре, но не знае кога, е в по-добро психическо състояние. Защото се надява, че утре изведнъж ще бъде изобретен лек за рака…

– Какво се случваше с хората, докато чакаха да умрат?

– Никой не си блъскаше главата в стената. Отвън изглеждаха нормално. Но някои неща забелязвах. Например някой от осъдените на смърт бе питан: „Имате ли някакви оплаквания от затвора?“ Човекът отговаря: „Всичко е наред, гражданино прокурор. Всичко е наред. Благодаря ви.“

За какво благодари? Такъв отговор показва неадекватност. И в този момент виждах безумните им очи. Мъжът не се оправдаваше, а съобщаваше, че всичко е наред. По този начин той се надява да предизвика съчувствие, да покаже, че е готов да прекара остатъка от живота си в такива условия, само и само да не умре. А условията там, повярвайте ми, не са от най-добрите.

– С какво се занимаваха хората, докато чакаха да бъдат екзекутирани?

– В килията нямаше телевизор. Всички четяха Библията и до последно вярваха в чудото, че ще бъдат помилвани.

Те се ползват и от правото на изповед. Но никой от тях не се изповядва и не се покайва пред свещеника. Те го убеждават в невинността си и го молят чрез патриарха да подаде молба до президента за помилване.

– Има ли осъденият на смърт човек право на една последна молба?

– Само във филмите се разказва за последното желание. Почти никога не разговаряме с осъдени. В моята практика само на един човек не е била отказана цигара. Но това е по-скоро изключение от правилото.

– Как се чувства човекът в деня на екзекуцията?

– На осъдените не се съобщава денят на екзекуцията. Сам определях датата на екзекуцията. Законът ми даваше един месец, в който трябваше да изпълня присъдата. Осъденият може да бъде екзекутиран на първия ден, а може на тридесетия.

В уречения ден го извеждат от килията му в мълчание. Въпросите му не получават отговор. В съзнанието на осъдения има два сценария. Едната е, че може да бъде информиран за помилване…

След това го вкарват в стаята, където прокурорът му обяснява какво го очаква. Но нашият прокурор отказваше да направи това, той просто присъстваше. Неприятната функция изпълнявах аз, като изричах: „Помилването ви е отказано“.

След това на осъдения се завързват очите и му се казва: „Скоро ще ви отведат“. Не е уточнено къде. Тогава човекът си мислеше, че отива някъде другаде.

След това го поставяха на колене и го застрелваха в главата. Осъденият нямаше време да разбере нищо. От думите „отказ за помилване“ до изстрела минава не повече от минута.

– Как мислите, че се чувстват сега осъдените на смърт в ДНР?

– За осъдените в ДНР това е по-скоро екстремно преживяване. Не мисля, че им е тежко, и те ще полудеят в очакване на изпълнението на екзекуцията. По правило тези хора са склонни към психопатия, лесно се адаптират към екстремни условия и може да се чувстват дори по-комфортно, отколкото в обикновения свят.

Някои се стремят към такъв резултат, за да станат известни. Често се случва смъртното наказание да бъде заменено с доживотен затвор – и хората да поискат екзекуцията да се запази. Известно е, че колкото по-дълго човек чака присъда, толкова повече се разпада психиката му.