Шестместният самолет „Пайпър“, който в сряда смути противовъздушните отбрани на шест натовски държави и прелетя и над част от Сърбия, е бил продаден на фирма, най-вероятно със седалище в София, само дни по-рано в събота. Това заяви последният официален собственик на 60-годишния Piper PA-23-250 Aztec Брониус Заронски.

72-годишният мъж е ас на литовската авиация, завършил е Московското авиационно училище, бил е командир на ескадрила в Панежевис, а след напускането на армията е председател на местния авиационен спортен клуб. По време на събитията във Вилнюс през 1991 г.

организира спасяването на авиационната техника на клуба от съветската армия и участва в съпротивата на литовците срещу съветската армия като заедно с младежи от клуба и граждани на Панежевис осъществява подслушване на радиочестотите и движението на съветските сили в областта, пише Офнюз и публикува интервю с него.

Сега се занимава с транспортен бизнес. Може да бъде видян с военна униформа с много награди и три звезди, обръщат се към него като към капитан от авиацията.

– Добро утро, г-н капитан. Обаждам се от България, може би се досещате защо. Няма да увъртам, ако позволите направо: как вашият самолет, този от аватара ви, мъничкият “Пайпър”, се оказа изведнъж в България след зрелищен полет през цяла Източна Европа, небето на шест натовски държави и Сърбия?

– А аз откъде да знам? Купиха го от мен… хора, а къде са полетели, не знам.

– Кога стана това? Кога го купиха?
– Купиха го… в събота ли беше?

– Сега тази събота, която мина?

– Да, да.

– А кои са купувачите? Какви хора?

– Ами не знам, според мен не бяха българи. Май от Румъния или Украйна.

– Имена някакви?

– Не знам, не знам.

– А чухте ли после какво се случва с вашия самолет след продажбата?

– Да, да. Чух.

– Как е възможно? Проверих самолета, той е произведен през 1962 година, на 60 години е. Но по-важното е, от това, което видях в регистрите, че е дерегистриран като въздухоплавателно средство, на практика не би трябвало да лети?

– Какво?

– Ами отписан е от списъка на въздухоплавателните съдове, независимо че има регистрационен номер върху корпуса.

– Да, бях дал заявка да го дерегистрират. Да го задраскат. Но доколкото беше заложен в банка като обезпечение по кредит, някога много отдавна, сега отидох в банката, дадоха ми справка да свалим ипотеката, отидох при нотариус, но там има големи опашки, много се чака, сега чакам да ми свалят ипотеката. Сега след 20 юни ще го свалят от ипотеката.

– Но вижте, без регистрация, той изобщо можеше ли да лети? Имаше ли право?

– Ами, имаше си право да лети, само че трябваше да се възстанови регистрацията му, да се вземе разрешение от администрацията на гражданската авиация.

– Как се казва човекът, който го купи от вас?

– Ами аз не знам. Взеха го на името на фирма.

– Името на фирмата помните ли?

– Не помня сега, трябва да погледна, има документи, но не са при мен в момента. Мисля, че пишеше, че е от София. Договор, всичко има, протокол за предаване. Всичко е законно оформено.

– Някой търсил ли ви е до момента от България? Нашите власти?

– Не.

– Полицията?

– Не, не. Казват тука едва ли не… Това не е престъпление. Вие какво? Прелетели – прелетели. Те, като гледам, порядъчно са прелетели, според мен, само дето не са имали, не са получили план за полет, разрешение.

– А самолетът изправен ли беше?

– Изправен, изправен, изправен.

– Можеше да лети?

– Беше проверен.

– Знам, че сте опитен пилот, ас на авиацията, бил сте командир на ескадрила. Обяснете ми на мен цивилния, как е възможно те, сега във военни условия, да излетят от Литва, да минат през Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, Румъния, небето на България, всички тези натовски страни плюс Сърбия, а НАТО да не направи нищо.

– А и не трябва нищо да прави НАТО. Те нали виждат, че лети цивилен самолет, малко самолетче. Това е проблем на бюрокрацията повече. Да се оформи полетът. Ако трябва да чакат да вземат оформление, месец няма да им стигне.

– Странното тук, е че са изоставили самолета. Изоставили са го и са избягали.

– Не знам защо са кацнали там и какво се е случило. Възможно е нещо да се е случило. Не бих казал, че са го захвърлили. Кацнали са нормално, сложили са след това чехола, калъфа, правилно са направили всичко. А какво да правят и да седят до самолета? Отишли са някъде. По работа сигурно.

– Спомнете си как изглеждаха тези хора, на колко години бяха?

– Не знам точно кой от тях, но на около, колко да са, около 50-те години беше човекът.

– Летец ли беше?

– Еее, ами разбира се, как иначе…

– Имам предвид вие говорихте ли за полети, за опит?

– Да, говорихме малко, казаха, че той е летял вече на такъв самолет. Или е имал. Не знам точно.