Макар че засега няма неоспорими доказателства, че офицерите от НАТО, ръководещи националистите в „Азовстал“ са убити, това е въпрос, който си струва да бъде разгледан, пише американското издание Veterans Today.
Човекът, който го задава, професорът по международни отношения Майкъл Бренър (Университета в Питсбърг) е един от малкото американски академици, достатъчно смели за да обмислят подобни неща. Ето какво казва той:
Има основания да се съмняваме дали на въпроса за чужденците, участващи в боевете в Украйна, ще се отговори с капитулацията на бойците от „Азовстал“. Не броят им е важен.
Те нямаха никакво значение за изхода на конфликта. Всъщност, ако някои от тези лица са индивидуални доброволци, дори и националността им не е от значение.
Само ако цели отряди са били организирани и изпратени от западните сили, те биха придобили дипломатическо измерение на последствията. Последствие, що се отнася до условията на уреждане и бъдещи политически отношения както в Украйна, така и между Русия и Запада.
Другата възможна опция е тази, при която западното военно присъствие налага предоставянето на екипи от специализирани съветници и/или опитни командири (може би официално пенсионирани).
Военни на НАТО, блокирани в „Азовстал“, са поискали от руснаците да ги пуснат
Потвърждението на някое от тези предположения би било манна небесна за Русия. Колкото по-голям е броят на персонала, старшинството им, по-високият им статус във военните институции на НАТО – толкова по-голямо ще е потенциалното въздействие.
Колкото по-голяма е перспективата на Запада да преживее този срам, толкова по-малко вероятно е тези лица да бъдат идентифицирани или да се намерят доказателства за тяхната дейност.
Простата истина: Каквито и западни военни да са били укрити в катакомбите на „Азовстал“, вероятно вече са мъртви.
Убити от бригада „Азов“ и разчленени така, че телата им да не могат да бъдат разкрити или идентифицирани. Мотивът?
Да се спестят на западните правителства политическите разходи, които биха последвали, ако се документира, че са били воюващи в конфликта – и да се избегне от отнемането на славата на героичните защитници.
Украинското ръководство би избягало от този неудобство, тъй като негативната реакция сред пряко засегнатата западна общественост може да отслаби подкрепата за украинската кауза.
Във всеки случай, решението за премахването на неудобните западни „помощници“ вероятно е било взето от безмилостните националисти, които управляваха нещата в „Азовстал“, без да се съобразяват с желанията на Киев.
Шокиращи СНИМКИ 18 на татуировките по телата на пленените азовци
Има ли шанс докато руснаците пресяват развалините да попаднат на улики, които биха могли да докажат присъствието на някой известен западен военен? Никакъв!
Всеки потенциален труп ще е със заличени идентификационни маркери, а Москва няма достъп до базите данни за ДНК на западните военни институции. Освен това не е ясно дали залогът ще си струва труда.
Твърде цинично ли е всичко това, за да има някаква правдоподобност? Присъствието на западните военни изобщо не е немислимо. Но тяхното хладнокръвно убийство? Това, което знаем със сигурност е, че „бандеровците“ са всичко друго, но не и сантиментални, посочва Майкъл Бренър.
Превод и редакция !