Сезонът в родното първенство приключи преди малко повече от седмица. 

С трофея за втора поредна година триумфира Хебър (Пазарджик), който направи и златен требъл. Бронзови медалисти пък станаха волейболистите на Монтана.

Главните ни герои днес са двама братя, представители именно на тези два отбора – реализирали най-успешния си сезон, мечтаещи за още повече.

Представяме ви Мартин и Дейвид Кръстеви и специалното интервю за BGvolleyball.com. В него те разказват за емоциите от победите, влиянието си един върху друг, както и редица любопитни факти извън терена.

И двамата завършихте сезона по най-добрия начин – с медали. Как се чувствате?

Мартин: Успяхме да се преборим за място в челната тройка, спечелих първи медал от мъжки волейбол. Щастлив съм от постигнатите резултати и благодаря на момчетата за положения труд, за да стигнем до третото място. Чувствам се страхотно, сега е време за малко отдих. А след това предстои да се подготвя за идващия сезон.

Дейвид: Чувствам се повече от прекрасно – успяхме да направим такъв добър сезон – направихме требъл без нито един загубен мач в първенството, завършихме десети в Европа – това не се беше случвало от години и съм много щастлив от този факт. Бях в този отбор точно в този момент, когато се случи всичко това. За мен това е първа титла и много ценна, защото първата шампионска титла е най-сладка. Ставал съм шампион в спортната гимнастика, но тук емоцията е друга – това е отборен спорт и не зависи само от теб, а и от твоите колеги, което го прави още по-сладко.

Има ли конкуренция помежду ви – единият спечели три трофея, другият – едно отличие?

Мартин: Не, разбира се, изключително съм щастлив от спечелването на трите трофея от брат ми.

Дейвид: Конкуренцията помежду ни в последните години я има, понеже играем в различни отбори. Монтана направиха един много добър сезон и заслужено си спечелиха медалите и съм радостен, че се прибрахме двамата у дома с отличия – аз с требъл, но той не се сърди.

Кой бе най-забавният момент за теб този сезон?

Мартин: Трудно бих определил най-забавен момент – около мен се случват доста забавни ситуации поради това, че съм доста разсеян. (смее се)

Дейвид: Най-забавният момент не мога да се сетя точно сега кой е, защото е имало много такива през сезона. Винаги сме гледали да сме в настроение да има бъзици, да бъде забавно защото сезона е дълъг и натоварен, но в същото време концентриране върху тренировъчния процес и винаги на 100% себераздаване.

А най-вълнуващият/емоционалният?

Мартин: Бих определил като най-вълнуващ момент отстраняването на Левски на 1/4-финал – бяхме на крачка от отпадане и успяхме да сътворим обрат и да играем на полуфиналите.

Дейвид: Най-вълнуващият и емоционален момент е този момент, който се класирахме в групите за Шампионска лига. Чувството е страхотно, след това дойде вече време за финалите в първенството – там емоциите са големи, защото си все по-близо до трофея и тогава емоциите и вълнението изплуват. Да, отстрани изглеждаше лесно – 35 победи без нито една загуба, но когато си вътре, нещата стоят по-друг начин. Беше един много труден сезон, но в същото време – много сладък.

Към Мартин: Наблюдавайки развитието на брат ти в последните години, какво виждаш?

Определено има напредък и израстване в неговата игра и дисциплина на полето – смятам, че успя да надгради този сезон.

Към Дейвид: Доколко брат ти има принос да си това, което си във волейбола?

Приносът е огромен – вероятно, ако не беше брат ми, вероятно нямаше да се занимавам с волейбол. Той играеше волейбол, аз още не тренирах – наблюдавах го как играе и му се радвах отстрани как забива, блокира и това ми хареса, така че реших да пробвам.

Има ли емоции, когато отборите ви се срещнат?

Мартин: Има емоция и малко по-различен заряд преди мач – определено победата е по-сладка.

Дейвид: Разбира се, емоция винаги има, когато се изправим един срещу друг. Особено първите ни мачове бяха по-емоционални, защото ни беше за пръв път, но, разбира се, не може и без някоя шега през мрежата.

По време на сезона намирате ли време да бъдете заедно?

Мартин: Честно казано, не успяваме да се виждаме през сезона поради липса на време – единствено по коледните празници прекарваме време заедно.

Дейвид: Опитваме се да можем да се виждаме по-често. Тази година програмата ни беше много натоварена – пътувания извън България и не се виждахме толкова често, но ние сме свикнали, затова лятото прекарваме повече време заедно.

За какво най-често си говорите? Обсъждате ли мачовете си?

Мартин: Доста разговаряме за волейбол, да – обсъждаме моменти, ситуации от мачове. Опитваме се да си помагаме взаимно, да израстваме и изчистим грешките си.



Дейвид: Най-често си говорим за волейбол – все пак и двамата го играем, да, обсъждаме и мачовете, които сме играли. Но си говорим и на всякакви други различни теми, които ни вълнуват

.

Кой командва вкъщи? Мартин като по-голям, или по равно?

Мартин: С времето смятам, че това нещо като командване изчезна. Той е достатъчно голям и няма нужда от това някой да го ръководи.

Дейвид: Когато бяхме малко, разбира се, че той искаше всичко да казва какво да се прави, как да се прави, но това е нормално като по-големия брат. Сега вече гледаме нещата да са по равно.

Ако получите оферта от един и същи отбор – как ще реагирате?

Мартин: Ако беше преди година-две, нямаше да играем заедно в един отбор, поради постоянните ни разправии в залата. Но на този етап аз лично ще съм щастлив да бъда отново с брат ми в отбор.



Дейвид: Ние сме играли в един и същи отбор – не ни е непознато, но мисля, че сега ще е по-различно. Защо не – и на двама ни ще е интересно да сме заедно пак.

В този ред на мисли – къде ще продължите кариерите си?

Мартин: Аз ще продължа в Монтана – доволен съм от целите и екипа, определено е добро място за развитие и качествена работа.

Дейвид: Не искам да коментирам още, защото е твърде рано – като дойде време, ще разберете.

Към Дейвид: Брат ти вече се докосна до тръпката национален отбор, със сигурност и ти мечтаеш за това?

Брат ми се докосна до националния отбор и бях много щастлив от факта. Разбира се, че искам и аз да се докосна до националния отбор, дори и двамата заедно ще е още по-хубаво.



Какво искаш да постигнеш в следващите 10 години?

Мартин: Искам да създам здраво и щастливо семейство, да успея да взема максимума от волейболната ми кариера – и не на последно място да бъда здрав както аз, така и всички около мен.

Дейвид: Първо искам да си пожелая да съм здрав, без контузии, защото това е най-важното. Да продължа да играя волейбол възможно най-дълго време и много титли, както на мен, така и на брат ми.

Опиши другия с три думи?

Мартин: Ще започна определено с тънкообиден, работлив, добър.

Дейвид: Целеустремен, упорит, работлив.

Блокада или атака?

Мартин: Блокада.



Дейвид: Атака.

Брюнетка или блондинка?

Мартин: Блондинка.

Дейвид: По-скоро брюнетка.

С какво може да те впечатли една жена?

Мартин: Красота, интелект, и добро държание.



Дейвид: Да бъде себе си и истинска.

Излизали ли сте заедно на среща?

Мартин: Мисля, че се е случвало, да.

Дейвид: Да, излизали сме.

Любимото ти място за почивка през лятото?

Мартин: Обичам да прекарвам време на морето, също така и в планината.

Дейвид: Някъде на топло (смее се), нямам определено любимо място.



А тази година къде ще бъдете?

Мартин: Все още не сме взели решение, но със сигурност ще прекараме време на море и планина.

Дейвид: Още не сме решили къде ще отидем, тепърва ще го решаваме.

Какво би искал да кажеш на брат си?

Мартин: Да не спира да се бори и преследва всяка една своя мечта – всичко е постижимо, когато полагаш нужните усилия.



Дейвид: Да бъде здрав, много щастлив, много го обичам и да продължава да следва целите си.

А на феновете?

Мартин: На феновете мога да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ за подкрепата. Силно се надявам всяка година да има все повече хора, които подкрепят и обичат волейбола.

Дейвид: Да бъдат все по-шумни, защото без тях не е същото – емоцията е друга, волейболът е друг. Да продължават да пълнят залите, защото нас това ни мотивира и зарежда.