В Мариупол 30-годишната Алена Кушнир (Новицкая) загина в завода „Азовстал“. Медицинският инструктор от  Националната гвардейска част „Азов“, която наскоро направи видеообръщение, в което поиска възможност за извеждане на ранените и загиналите защитници на града, така и не дочака помощ, съобщава украинският проправителствен сайт „Обозреватель“.

Буквално 40 дни преди смъртта си тя загуби съпруга си, също защитник на Мариупол, Максим Гридчин.

Ние сме борци, но имаме нужда от помощ

30-годишната Алена Кушнир (Новицкая), старши сержант, медицински инструктор на Националната гвардия (Азов), почина на 15 април.

Тя беше в „Азовстал“ заедно с братята си, когато руснаците хвърлиха 3-тонна бомба върху територията.

Сградата, в която беше Алена, се срутила, смазвайки всички. Преди това, на 7 март, жената загубила гражданския си съпруга, също военен – Максим Гридчин. И той е бил защитник на Мариупол.

Алена остави 9-годишен син Иля, както и баба, двама по-големи братя.

Малко преди смъртта й, на 17 март, военните заснеха видеозапис. Тя поиска да й се даде възможност да изведе ранените, да погребе мъртвите, да прехвърли лекарства.

„Не можете дори да си представите мащаба на престъплението на Русия в Мариупол. Ние, лекарите, се опитваме да помогнем не само на военните, но и на цивилните денонощно под обстрела на вражески самолети и артилерия. Тъй като линейките вече не ходят, и никой на никого не помага.

Всяка бомба, ракета, разрушение -н е са само ранени, то са откъснати ръце и крака, извадени очи, разкъсани от парчета от тялото, изпадащи вътрешности.

Разбирам, че е неприятно да се чуе за това, защото сред ранените може да има и ваши близки. Но слушайте, защото трябва да разберете ситуацията. Напомнете за Мариупол, викайте за него!

Защото не искаме посмъртно да бъдем герои и мъченици. Хората искат да живеят и да възстановят разрушената в Украйна. Хора, които защитават правото да бъдат украинци от 2014 г. Няма нужда да правите филми след това и да пишете книги, няма нужда да казвате, че не сте знаели или не можете да помогнете.

Знаехте и можехте!

Всичко, което можем да направим, е да констатираме смъртта. Няма как да се погребат телата. И все пак няма как да извадим изпод развалините хора с фрактури, които там бавно умират, възрастни и деца.

Братът на Алена Андрей казва, че е казал на сина й, 9-годишния Иля, за смъртта на майка му.

„Казахме му, че мама е станала ангел. В началото той много плачеше. На следващия ден ми се обади и каза, че вече е дошъл на себе си.