Днес Православната църква отбелязва кръстната смърт на Исус Христос. Разпети петък е денят, в който Божият син е разпънат, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Днес християните отиват на църква, за да минат под плащаницата, с която е било покрито тялото Христово, свалено от разпятието.
Счита се, че днес Исус е претърпял безброй ругатни, мъка и неимоверни страдания.
Това е денят, в който го разпънали на кръст, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. По това време станало слънчево затъмнение и земетресение.
На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.
Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията – от църковнославянски) на Исус Христос.
Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос – „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество“. На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.
На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията – от църковнославянски) на Исус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг – църквата повелява тогава да не се яде нищо и да се пие само вода.
На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.
Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.
Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича „Плачът на Богородица“. Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова. По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя.
След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос. В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма.
Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста. На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато й да е работа.
Не е случайно онова, което старите хора казват за Разпети петък: „На този ден и птичката гнездо не вие“. На Разпети петък през деня се ходи на църква и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието. В този ден никой не подхваща каквато и да е работа.