Евакуацията на българските моряци от първо лице. Проговори капитанът на кораба „Царевна“, който от началото на войната е блокиран на пристанището в Мариупол.

Сателитният корабен телефон е единствената връзка със света за моряците от „Царевна“ и техният капитан Павел Павлов. От началото на войната живеят без интернет, без телевизия и лични телефони.

Ето какво казва капитан Павлов пред bTV:

– Как изглежда войната от борда на кораба?
– Това е нещо много стресиращо за мирните хора и да бъдеш в тази обстановка не е много леко – да устоиш и да живееш в тази атмосфера на бойни действия.

– Имаше ли моменти на пряка опасност за вас и за екипажа ви?
– Такива моменти съществуват. Винаги е имало опасност. Не знаеш какво може да се случи. От къде кой гърми и от къде идват снаряди. Стреля се, чуват се звуци. Тежко е. Като цяло премина по-тежката част, сега изглежда по-спокойно.

От началото на войната до сега моряците са имали няколко възможности за евакуация, договорени от българското правителство, но до преди два дни страхът е надделявал, разказва капитанът: „В тези моменти евентуално имаше готовност от външно министерство. Тогава обстановката на пристанището беше крайно тежка и никой не се съгласи от екипажа по това време да участва в евакуацията. Обсъждал съм ежедневно обстановката, обаждали са се и премиерът многократно, и хората от ситуационния център (б.р. към МВнР)“.

– Кога последно говорихте с премиера?
– Днес приказвахме. Пита как се чувстваме, добре ли сме, настроението как е. Отговорихме подобаващо, че всичко е нормално. Доколкото може да е нормално в една такава обстановка.

Капитан Павлов добавя, че в деня, в който се готви евакуацията на моряците, един от тях слиза от борда преди началото на операцията.

„Един от нашите колеги реши на своя отговорност да напусне кораба самостоятелно. Явно му е дошло в повече емоцията. Направихме връзка с офиса. Предупредих за това и те казаха да изчакат до 10 часа евентуално за връзка с външно министерство, но той категорично отказа и напусна кораба самостоятелно и се придвижи по кея напред към район, където може би беше по-безопасно.

Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се евакуират хората от борда. Екипажът взе много бързо решение – те предварително бяха решили по желание да напуснат кораба. Имаха подготовка. Много бързо се изнесоха с бяло знаме и всичкия багаж.

За бяло знаме им служи една пръчка и парче от чаршаф или калъфка.

Капитанът казва, че е имал разговор с евакуираните си колеги. Знае, че са добре. За пътуването им към България получава информация от собствениците на фирмата и ситуационния център.

– Капитане, защо останахте на борда?
– Защото съм капитан. Корабът е още жив, не е унищожен, не е мъртъв. Чакаме да се разчисти синия коридор, за да може да излезе кораба от него.

– Животът ви не е ли по-скъп от кораба?
– Всеки се страхува, но все пак имаме някакви отговорности. Тежка е капитанската шапка, както се казва.