Резултатът от Втората световна война е значителна промяна в европейската карта. Пред съветското ръководство възниква въпросът: как да процедира? От една страна, всички славянски републики в Европа се озовават в зоната на съветско влияние. От друга, Коминтернът, който в продължение на почти четвърт век е основният инструмент на съветската експанзия в света, е разпуснат по настояване на съюзниците, пише „Труд“.

Възстановяването му заплашва рязко влошаване на отношенията със САЩ и Англия.

Необходима е някаква нова идея. И съвсем неочаквано панславизмът се превръща в такава. В края на войната самият Сталин изведнъж се интересува от него. През март 1945 г. на приема в Кремъл, чехословашкия лидер Бенеш предлага на генералният секретар наздравица „за новите славянофили и съюза на славянските държави”.

От думи към дела

По редица причини славянофилската линия може да донесе много повече резултати на СССР от пролетарската. Идеята се струва на Сталин много обещаваща. Славянските комитети във всички страни започват да получават значително по-големи средства. Президиумът на Всеславянския комитет на СССР включва видни украински писатели, най-влиятелните църковни йерарси, военни и политици.

Американският комитет се трансформира в Славянски конгрес, а неговият лидер, синдикалистът Лео Кржицки, започва обиколка из славянските страни, кулминацията на която е личен прием със Сталин в Кремъл. Дълго време стенограмата от разговора им е секретна.

На тази среща съветският лидер заявява, че „Втората световна война се води на гърба на славянските народи и това им дава право на самоопределение“. Освен това Сталин отбелязва, че „славянските народи са млади и здрави“ и бъдещето им принадлежи. В крайна сметка генералният секретар се убеждава в правилността на славянската линия.

Новият свят

През декември 1946 г. в Белград е създаден Всеславянски комитет. Той координира действията на всички останали славянски организации, включително и на съветските, и всъщност е техен щаб. Неговото ръководство включва петима референти – по един от всяка славянска страна.

Функционирането на славянските комитети обаче е само минимална програма. Максимумът е създаването на Съюза на славянските държави. Проектът на Балканската федерация е разработен на най-високо ниво.

Ако успее, в Европа ще се появи голям просъветски център на властта, който обединява Югославия и България. Балканите отдавна са смятани за „барутното буре на Европа“, така че комунистите още преди Втората световна война предлагат този начин за решаване на местните междуетнически проблеми. Тъй като всеки на Балканите има териториални претенции към всеки, е необходимо просто да се обединят в една държава, след което проблемът ще изчезне от само себе си. Всъщност това е вторият СССР в Европа, държава с много сериозен потенциал.

Под натиска на Москва, Белград и София започват сближаване. През 1947 г. е подписано Бледското споразумение, с което всъщност започва процесът на интеграция. И двете държави се съгласяват да разменят спорни територии, премахват визите и създават митнически съюз. Именно при Балканската федерация в Белград е създаден Всеславянски комитет.

Провал

Плановете за създаване на съюз на славянските държави обаче са осуетени от упоритостта на югославския лидер Тито. Той е твърде амбициозен, за да се подчинява безусловно на Сталин, и непрекъснато се опитва да играе своя собствена игра. След края на Втората световна война Югославия предявява териториални претенции към всички като цяло. Но ако съветските дипломати подкрепят претенциите срещу италианците и австрийците, то споровете с просъветските Унгария и Румъния се превръщат в главоболие за тях.
 

Югославският лидер Йосип Броз Тито осуетява създаването на втори СССР.

В Москва започват да се появяват съмнения относно Балканската федерация. Те се опасяват, че югославският лидер е твърде ненадежден.

Противоречията между съветското и югославското ръководство нарастват и в резултат на това през 1948 г. се стига до открит конфликт, който завършва с прекъсване на отношенията. В СССР Тито е обвинен в предателство на комунистическото движение, самият той обвинява Москва в империализъм. В Югославия започват масови репресии срещу сталинистите и Тито започва да се обръща от СССР към западните страни.

Резултатът от разрива с Югославия е крахът на съветската политика на панславизъм, която продължава само три години. Вместо това се завръща традиционната линия на пролетарския интернационализъм.

Славянските комитети в Европа съществуват известно време по инерция, но се ограничават изключително до критика на политиката на Тито. До 50-те години на миналия век СССР окончателно губи интерес към панславизма. След смъртта на Сталин славянските комитети са премахнати и имуществото им преминава към комитетите за защита на мира.