Георги Петков отпадна от „Сървайвър“, но емоцията му от преживяното на острова се оказа по-силна от моментите на разочарование, особено последния, след който напусна шоуто.

Студентът по медицина имаше една цел – да бъде с няколко хода пред останалите, но стратегията му не успя да сработи напълно, не и във важните моменти за него.

По време на престоя си на Филипините той свали цели 12 килограма от теглото си, а това, което е преживял още, и за което споделя пред нас, е дори много по-шокиращо от това, което бихте предположили. 

– Успя ли вече да излезеш изцяло от емоцията на преживяното на острова в „Сървайвър”?

– Може да се каже, да, нещата, малко или много, се върнаха към нормалното.

Но емоцията се връща от време на време, покрай излъчването на епизодите. Интересно е обаче, да се погледнат и другите гледни точки отстрани, с вече много по-трезва преценка. Вътре със сигурност не е имало как да разбера за определени разговори и ситуации.

– И каква е равносметката сега?

– Честно казано, много неща не са показани, но и няма как да се поместят 2-3 дни в 90-минутен епизод. Например, на острова имаше много хубави моменти, към които винаги ще се връщам с положителна емоция.

– Още на влизане в „Сървайвър” ти споделяш във визитката си, че искаш да си с няколко хода пред останалите и това е част от стратегията ти. Успя ли да го постигнеш или не се получи?

– В голяма степен го постигнах в началото на играта, но е и факт, че при смяната на племената, се оказах в доста неизгодна позиция. Нямаше с кого да работя, освен с Кари – поне в началото. Затова и впоследствие, както се видя, започнах да поемам все по-големи рискове – опитвах се да бъда в по-изгодна позиция. Мисълта, която ме ръководеше винаги, беше: голям риск – голяма печалба!

И последният ход, който направих – със спасяването на Алекс, беше наистина нещо, което знаех, че е твърде очевидно и твърде нагло, но също така бях сигурен, че ако ми позволят да го направя, ще бъда в доста по-изгодна позиция. В обратния случай си мислех, че е по-добре да отпадна сега, отколкото при едно евентуално сливане на племената, където ще съм или по средата, или в края на редицата.

– Тоест, въпрос на личен принцип?

– Ами… беше въпрос на късмет относно това дали ще ми се размине. И аз до последно смятах, че ще ми се размине. Но не се получи.

– Защо? Кое беше камъчето, което обърна каруцата?

– Определено това, че на няколко човека споделих открито стратегията си. А реално можех да имам доверие само на Кари и на Анелия. В същото време знаех, че Ванко и Ганка не желаят да работят с мен, но го правят само заради взаимоотношенията си – съответно Ванко с Кари и Ганка с Анелия. Опитах се да извадя някаква логика защо ние петимата трябва да продължим да работим заедно. И как евентуално биха се развили ситуациите, до момента, до който си имаме доверие. Точно доверието обаче, ми изигра малко лоша шега.

– Кое се оказа най-трудно преодолимо за теб по време на целия ти престой на острова?

– Интересното е, че най-трудно се оказа, може би нещото, което беше най-просто – да се сетя да пия достатъчно вода. Там заради влагата и слънцето трябва да пиеш горе-долу между 4 и 6 литра вода на ден, а аз имах доста моменти, в които бях изключително дехидратиран, което нямаше как да не повлияе и на физическото ми състояние. Имах моменти, в които се чувствах много слаб, замаян. Случваха ми се даже и леки припадания. В един момент дори се бях притеснил, че е нещо по-сериозно и могат да ме извадят по медицински причини от предаването. Слава Богу, не се стигна дотам.

– Доколкото разбрах, си свалил в „Сървайвър” 12 килограма от теглото си…

– Да, 12 кг. Но аз и преди, когато съм имал периоди на постене, и не съм ял абсолютно нищо в продължение на три седмици. И до някъде знаех как ще ми се отрази, но единственото, което го правеше по-трудно в случая, бе климата, а също и комарите.

Преди да се сетя, че трябва да покривам всяка част от тялото си, дланите и ходилата ми бяха открити – и имах толкова много ухапвания, че изглеждаше така, все едно имам изгаряния втора степен. Чак на 5-6-ти ден започнах да се увивам с кърпи ръцете и краката. Единственото, което се показваше през нощта от тялото ми, беше носа – за да дишам.

– Иначе какви грешки допусна според теб и в конкретните игри, и изобщо?

– В игрите, с изключение на последната племенна, в която участвах, смятам, че се справих доста добре. Не смятам, че съм допускал някакви грешки. В крайна сметка, и в тази, в която трябваше да скачаме за обръчите, изпълних без проблем моята част. Също и още в първата игра, когато трябваше да палим огън. Въпреки физическото си състояние, мисля, че в игрите се справях доста добре.

– Ти се занимаваш с медицина, работиш като болногледач в ковид отделението на Александровска болница. Предполагам, че и това много е калило психиката ти, особено през последните две години, които бяха под знака на коронавирус пандемията, която все още е факт?

– Може да се каже, да. Това, през което преминах в болницата, ме накара малко по-бързо да порасна. Изгражда психиката, определено, защото съм бил свидетел на множество спешни ситуации. Малко тъмно звучи, но и на доста смърт. В спешни и трудни ситуации трябва да мислиш бързо и дори и да не знаеш точно какво да правиш, да направиш нещо. Всичко това, до някаква степен, помага и за физическата подготовка, за издръжливостта.

– Медицината ли е най-голямата ти цел и мечта?

– Да, мечтите са ми свързани с областта на медицината, като говоря не само за това да стана добър специалист, но също така имам и желание да стана преподавател, да работя и над научен труд.

– Имал ли си моменти, през последните две години, в които си изпитвал страх за собствения си живот заради опасния вирус?

– Истината е, че не. За себе си никога не съм се притеснявал от ковид, защото знам, че физически съм здрав, почти не боледувам и живея сам, така че няма кого да заразя, ако се разболея. А и няколко месеца, преди да започна работа в ковид отделението, бях прекарал ковид, буквално за един ден мина всичко, почти безсимптомно. След това нямах притеснения.

– Какво ти казаха близките ти за участието в „Сървайвър”?

– Всички се радват много, говорим си за представянето ми. Най-често ме питат за това какво се е случвало зад кулисите (смее се).

– Ако утре получиш отново предложение да участваш в „Сървайвър”, би ли се впуснал отново в подобно предизвикателство?

– Разбира се!

– Вероятно ще внимаваш повече с комарите обаче…

– (смее се) да, да, задължително. Но и не само с тях. С хората най-вече. Но аз казах на всички, включително и на хората от продукцията, че ще кандидатствам пак за „Сървайвър” тази година, така че ще видим.

Интервю на Анелия ПОПОВА