Дарин Ангелов обожава сцената и предизвикателствата, които тя му предлага, независимо дали е в театъра или пред камерата.

В момента той участва в десетия юбилеен сезон на култовото шоу за имитации „Като две капки вода“ и в новия сериал на Нова тв „Лъжите в нас“. Отделно почти всяка вечер играе на театрална сцена. Комбинацията вероятно звучи твърде непосилно за мнозина, но не и за Дарин.

Дали и доколко му е трудно, и има ли граница за таланта – разбираме лично от него в едно от най-откровените и същевременно забавни интервюта.

 

– Трудно ли се влиза от образ в образ, като имаме предвид не само „Като две капки вода“, където всяка седмица си в „нови обувки“, но и ролята в сериала „Лъжите в нас“, а да не забравяме отделно и представленията в театъра…

– Съдейки по реакцията на хората, мисля, че се справям. А иначе как се получава всичко, наистина не мога да ти го обясня. Нямам никаква представа. Тотална шизофрения ме е обхванала (смее се) Но пък благодарение на системата на българския театър, тъй като ние сме на репертоарен принцип, всяка вечер играем различни представления, школовката ме е научила бързо да превключвам в образите.

Това по някакъв начин ми помага. Засега не ми тежи. Вярно, изморявам се брутално много, но резултата ми носи достатъчно наслада, за да продължавам да се занимавам със същата страст и хъс.

– В театъра обаче, си в свои води, а в „Капките“ никога нищо не е ясно до последно…

– О, да! В „Капките“ със сигурност се знае, че трябва да пееш, а останалото винаги много ме радва. Няма да обяснявам колко огромен, титаничен фен съм на формата – и не само аз, цяла България е луда по него – и съм много щастлив, че съм част от него, за да покажа, че в България има артисти, които са способни на много неща, не само да играят, а и да пеят, да танцуват. Тази година, както се вижда, доста се набляга на актьорското майсторство.

– Когато уговаряхме интервюто точно беше минал образа на Азис в „Капките“, а на другия ден те гледах и в „Лъжите в нас“, и ми отне известно време да отсея двата образа, все си мислех, че ще се появиш в сериала и с розовите дрехи от формата…

– (смее се) да. Много се радвам, че така се получи, че мога да покажа палитрата, която притежавам, като актьор и да мога да я приложа, за да не си мислят хората – ааа, този може да играе само това или онова. Напротив. Вижда се, че притежавам доста сериозна палитра и поне засега, съумявам да изиграя всичко.

Но ще ти кажа и друго – когато съм в „Капките“, влизам в образа на 100% и знам, че това ще продължи до определен час. А на другия ден, когато отивам на снимки рано сутринта, вече е съвсем друго нещо. Опитът ми помага да усвоявам това бързо превключване, което се получава на практика.

– Лесно или трудно влизаш в образите в „Като две капки вода“?

– Ооо, това е ужасяващо трудно. Още повече, ако е един такъв, толкова пъстър образ, какъвто е Азис. Много голяма роля обаче, играят и гримьорите, защото без тяхната помощ, моята работа би била нелепа. Те вършат 60-70% от работата. Накрая, когато видиш новото си лице, сложиш го, облечеш костюма, остава да влезеш и в обувките му, става доста по-лесно чисто актьорското превъплъщаване.

– Какво ти каза Азис след изпълнението?

– Нямаме си телефоните с него, не сме чак толкова близки, но имах удоволствието да ми пише в лично съобщение в Инстаграм, където ми изказа благодарност за това, че съм го върнал 20 години назад, в началото на кариерата му. Естествено, аз му се извиних за фалшивите тонове, с които, без са искам, украсих неговата песен (усмихва се).

Разговорът беше много вълнуващ, защото той каза, че се е изкефил на това, което е видял, не е останал разочарован. Това може само да ме прави щастлив! Самият Васил Боянов да ти пише, че е доволен от изпълнението, не само предвид, че е оригинала, а и защото е голям фактор в родния шоубизнес, не е никак малко.

– Имаше ли друг образ до момента, който да е успял да те извади от равновесие, да те разколебае по някакъв начин?

– Първият образ на Орлин (Орлин Павлов, б.а), с когото мислех, че ще се справя доста по-лесно, но не беше така. Видя и какъв беше резултата тогава – класирах се на последно място, което малко ме разочарова. Получи се разминаване между това, което очаквах и това, което се случи в действителност.

Същото се получи и с другите два образа – на Meat Loaf и Annie Lennox, за които знаех, че ще бъдат тотален провал, защото са изключително далечни за мен образи. Но какво се получи? Там направих фурор, хората се изкефиха много и се класирах на много високи позиции. Харесва ми много този постоянен елемент на изненада, който се получава, но наистина нямам представа… не мога да кажа още коя е формулата, която работи.

– Може би когато не познаваш някого и не формираш очаквания към самия себе си, играеш по-непринудено, а в обратния случай, както бе с образа на Орлин Павлов, се чувстваш, едва ли не, задължен да се справиш, защото се познавате добре?!

– Така е, да, може би си много права в това. Наистина се получава подобен ефект. То е двустранно и много шантаво. Примерно, познавайки Орлин, имам отговорност да го представя по най-добрия начин на сцената, обаче на подсъзнателно ниво сигурно се получава едно подценяване на образа. Казвам си: познавам го, какво толкова, ще се справя, близки сме и като колеги, и като приятели, освен това имаме и сходна визия. Но в един прекрасен момент се получава така, че точно тези подсъзнателни нагласи могат и изиграват доста лоша шега.

– Именно, да. А как реагира Орлин Павлов след изпълнението? Какво ти каза?

– Беше доволен, между другото. Радваше се. Коментирахме го.

– В „Лъжите в нас“ ви е доста по-лесна стиковката, предполагам?

– Да, лесно си партнирам с Орлин, защото той умее да подава прекрасно, не е егоист. Другото е, че това не е първия дългосрочен проект, в който работим заедно. Да не забравяме и „Скъпи наследници“, където две години живеехме заедно в планината, както се казва. Малко или много сме си изградили взаимоотношенията и начина на работа, което само може да ни помага.

– Помниш ли какво предизвика в теб сценария на „Лъжите в нас“, когато го прочете за първи път?

– О, да, няма как такъв тип проблеми да не провокират вълнение. А и все повече виждаме как човек бяга от същественото в живота, от първоначалния си произход и все повече се превръща в терорист към природата. Сюжетът ме грабна, заплени ме и ми беше интересно да стана част от него.

А в частност за моя образ, когато прочетох, че отново ще играя любов, веднага се сетих за едни думи на Мастъра – моят великолепен, велик учител Стефан Данаилов, който за пореден път се оказва прав. Още в първи курс той ми каза: „Ооох, моето момчеее, тебе какво те чакааа! Ти що любов ще има да изиграеш…“. И ето, на, вече 20 години, откакто съм завършил, бъхтя любов като изоглавен (смее се).

– Няма лошо, щом е любов. Вероятно орисва и живота ти извън сцената…

– Истината е, че любов е едно от нещата, които се играят най-трудно на сцена и пред камера. Щастлив съм, че Господ ме е дарил с тази дарба да мога да обичам и то така, както пише в големите романи – и в личния си живот, и да го играя на сцената.

– В сериала участва и най-специалният човек в твоя живот – дъщеричката ти Дария, която е още само на 5 години. Как те кара да се чувстваш това?

– О, да, тя е най-скъпото нещо, което имам. Всеки път, когато на нея й предстоят снимки, се шегувам с екипа, че „идва най-скъпото ми, моля, грижете се за нея“. Затова и се отнасям с такъв сантимент към тази продукция, защото за нея буквално дадох най-милото си.

– Дария е още много мъничка, за да осъзнава напълно цялата емоция, но какво ти споделя, как се чувства на терен?

– Тя много се вълнува от всичко, което се случва. С нея винаги правим много сериозна подготовка вкъщи, а не просто тя да отиде на терен и да си научи нещата. Работим много, играем у дома. Тя съзнава какво се случва, но не съм сигурен, че го разбира напълно сериозността на това, с което се занимава сега.

– Как я подготвяш и как я дистанцираш от това да те приема успоредно и като баща?

– Разграничава го, определено. Постарал съм се да се получи, въпреки че тя е още много малка, само на 5. Нейната подготовка минава под формата на игра. Ние си играем на сюжета във филма. През годините досега винаги се е получавало същото и когато четем някоя приказка за лека нощ – на другия ден задължително я интерпретираме в живота, играем я, и това е идвало от нейно желание.

– Искаш ли да продължи да следва и в бъдеще актьорските ти стъпки?

– Ооо, съмнявам се дали тя ще избере точно това, много е рано. В момента й е много интересно, защото е свикнала, малко или много, че самите ние, излизайки на сцената, не казваме – „излизам да си свърша работата“, а „отивам да играя“. Естествено, като всяко актьорско дете, и тя е израснала по театрите, а това, което се случва сега, вероятно за нея значи – тати играе, приема ме като верен приятел, с когото си играе.

– Знам, че съвсем скоро по кината ще се появи пълнометражния филм „Спекуланти“, в който вземаш участие. Там ще те видим в много неподозиран образ, нали така?

– Да, „Спекуланти“ е един изключително интересен и много готино направен пълнометражен филм, който ще излезе скоро по кината, на 8 април. Пресъздава тема, по която досега не се е правило нищо в България. Става въпрос за борсовите играчи, за уолстрийт вълците – тема, патентована, едва ли не, по някакъв начин от американците. За щастие, и ние имаме специалисти, които разбират материята и мисля, че направихме супер готин филм. В такава светлина съм там, в която никой не очаква да ме види – както казваш и ти – неподозиран образ. Отново ще има любов в мое присъствие, но… този път в не много светлата й страна. Няма да бъда много долюбван герой, определено.

– Да се върнем пак към „Капките“. Как ти влияят малко по-хапливите реплики и критики, които най-често идват от Фънки?

– За момента мненията на журито почти винаги се припокриват, което ми дава повод да мисля, че се справям прилично. А иначе, интересното е, че най-големите критики ги чувам обикновено от приятелите си. Например от Юли Вергов, което пък ме радва и ме кара да мисля, че той гледа адски обективно на предаването, защото най-големите критики съм ги чувал от него. И нещо друго много важно – на мен критиката винаги ми действа градивно, не ме потиска. Приемам я като нещо, което в следващия момент ще бъде голям плюс.

– Има ли роден или световен изпълнител, който не би искал да ти се падне от бутона в „Капките“?

– Много ме е страх да не се падне някой от типа на Монсерат Кабайе или Гена Димитрова, защото това просто няма изпяване. Невъзможно е. Ако е друг образ, можеш да се измъкнеш малко с актьорска игра, а в този случай ще е тотал щета.

– Как се виждаш като крайно класиране в шоуто?

– Виждам се щастлив, не ме интересува къде ще бъда като позиция. Шоуто е велико и се чувствам прекрасно, че по някакъв начин съм заслужил да съм част от него. Това е един доста оспорван сезон, според мен заради силното актьорско присъствие според мен.

– Освен да ти пожелая да не ти се пада Монсерат Кабайе в никакъв случай…

– (смее се) благодаря ти много, дано.

Интервю на Анелия ПОПОВА