Всяка човешка дейност си има своите пионери. Кой пръв е изобретил полезните подобрения, което са познати на всеки шофьор днес и каква е съдбата на тези иновации?
Всеки знае например кога и как се е появила първата кола на Карл Бенц. Но автомобилният свят не се основава само на това изобретение. Всяка година се появяват множество значими иновации, свързани с колите.
Някои от тях веднага правят революция в бранша, докато други трябва да чакат дълго признанието. Auto Mail е събрал историите на 10 важни изобретения с различни съдби, всяко от които е напълно познато на всеки шофьор, пише money.bg.
Първият климатик в лек автомобил
За повечето съвременни шофьори наличието на климатик в колата се е превърнало в нещо обичайно, защото сега дори бюджетните модели са оборудвани с такава опция . Само преди няколко десетилетия обаче климатикът бе белег за лукс. Първият автомобил с фабрично инсталиран климатик е представен на 10 ноември 1939 г. на автомобилното изложение в Чикаго, това е моделът Packard 12 Седан .
Разбира се, преди това в транспорта са използвани климатици, но именно Packard стана първият лек автомобил с подобно допълнение. Климатикът е екстра, за която е трябвало да се платят 274 долара, за да се охлажда кабината в жегата. Самата система е много тромава поради несъвършенството на дизайна. Частите на климатика са инсталирани не само под капака, но и вътре в салона, а също така са скриха в почти половината от пространството на багажното отделение. На практика е нямало много желаещи да купят Packard с климатик. През 1941 г. компанията премахна тази опция от списъка с оборудване на своите модели.
Първите предпазни колани, облегалки за глава и детски столчета
През 50-те години Volvo изненадва Швеция с петгодишна гаранция срещу всякакви повреди на автомобил при сблъсък. А 1958 г. ще бъде запомнен с факта, че новият модел PV544 и легендарният Amazon са оборудвани с 3-точкови колани на предните седалки. Volvo е първият производител, който предлага това ниво на защита като стандартно оборудване на своите превозни средства. С изобретението си те вероятно вече са спасили живота на милиони хора по Земята.
И други иновации (много от гледна точка на безопасността) просто изливат от Volvo като от рог на изобилието: през 60 -те години облегалките за глава на предните седалки, коланите за трима пътници на задните седалки се появяват за първи път на новото Volvo 140. През 1963 г. шведските специалисти се заемат с разработването на детски столчета за кола, ставайки първи и в тази посока не само сред производителите на автомобили, но и сред компаниите, които произвеждат стоки за деца.
Още през 1964 г. първият прототип е официално представен, а през 1967 г. на същото Volvo Amazon се появява функцията за завъртане на предната седалка, допълнена от колани за безопасност на децата. През 1972 г. се появява пълноценна детско столче със обърната седалка.
Първите въздушни възглавници
Бивш американски военен инженер на име Джон У. Хетрик патентова дизайн на въздушна възглавница, който съществуваше само на хартия през 1953 г. Той включва резервоар за сгъстен въздух под капака и надуваеми торбички, разположени на кормилото, в средата на арматурното табло и в жабката. Клапанът на цилиндъра се отваряше и надуваше торбите винаги, когато натискът върху пружинната му ключалка се освобождава от силен удар. През същата година, само три месеца по-късно, подобен патент, но вече в Германия, е получен от местния изобретател Валтер Линдерер. След подробни проучвания на тази технология в Европа се оказа още през 60 -те години, че въздухът няма време да запълни системата с необходимата скорост.
В САЩ в края на 50 -те години Ford и General Motors също започнаха сериозни експерименти по тази тема. Но забележителният пробив дойде в Япония, където през 1963 г. изобретателят Ясузобуро Кобори измисли как незабавно да надуе въздушна възглавница. Липсваше буквално дреболия – подходящ сензор.
Именно той, четири години след изобретяването на японците, е изобретен от американската порода Алън Брид. Дизайнът на Брид, чиято идея, между другото, е продаден само за 5 долара, се счита от мнозина за отправна точка в историята на въздушните възглавници. В началото на 70-те години Ford представи първите автомобили, оборудвани с въздушни възглавници. Вярно, не серийни, а само експериментални проби. Първият сериен и напълно цивилен автомобил с въздушна възглавница през 1973 г. е Oldsmobile Toronado, на който е инсталирана системата Brid.
А през 1981 г., на 5 март на автомобилното изложение в Женева, Mercedes-Benz за пръв път показа въздушна възглавница като опция и като допълнение към обтегачите на коланите на топ модела си W126. Именно тази комбинация се счита за най-ефективната днес.
Първите пневматични гуми и първото велкро
Историята на изобретението на пневматичната гума днес изглежда като легенда. Предполага се, че през 1888 г. ветеринарният лекар Джон Бойд Дънлоп се е грижил за сина си, който карал триколка. Но веднага щом момчето излезе по паветата, сърцето на баща му се свиа от притеснение – плътните гуми на велосипеда напълно лишаваха детето от комфорт, скорост и удоволствие от возенето.
Дънлоп идва идеята да увие колелото с вид камера, изградена от от няколко пласта гума и да я напълни с въздух. Така се появява първият прототип на модерната гума. И карането веднага стана по-удобно, въпреки факта, че доброто сцепление на гумата с пътя става по-проблемно.
Предприемчивият Дънлоп през същата година патентова своето изобретение и организира производството на пневматични гуми, основавайки компанията за пневматични гуми Dunlop през 1889 г. И докато Michelin не изобретява сменяемите гуми през 1891 г., ветеринарният лекар пуска изобретението си в оригиналния му вид – велосипедни гуми, залепени за колелото, които са напомпани с помпа за футболна топка.
По-късно в изследователския център Dunlop за първи път е създадена водоотблъскваща гумена смес за създаване на зимни гуми (Graspic, SJ4 и др.) без шипове против подхлъзване. С други думи, те измислиха и велкрото.
Първият радар за измерване на скоростта
И в историята на радарите всичко започва в относително далечното минало. Изобретателят на радара, устройство, способно да открива движещ се обект и дори да определя скоростта му, е съветският учен Павел Ощепков. През 1932 г. той прави доклад, в който говори за откритието си. Ощепков, трябва да му дам дължимото, нямаше нищо против автомобилистите. Той работи за отбранителната индустрия и предлага да се използва ефектът на отражението на радиовълните за търсене на летящи самолети.
Идеята да се приложи полезно изобретение специално в областта на спазването на контрола на движението принадлежи най-вероятно на американците. След масовата им моторизация в началото на петдесетте години на миналия век първите радари за контрол на скоростта на превозните средства са използвани в щатите Мичиган и Индиана. Необичайни обемисти устройства по пътищата, които не обещават нищо добро за състезателите, се забелязват от 1954 г. Но животът на автомобилистите остава спокоен дори преди началото на „шестдесетте“, докато през 1961 г. американската компания Radatron Tonawanda не овладява производството на първите мини-радари.
Всички модерни пътни полицаи вече започват да използват тези устройства, които увеличиха събирането на глобите няколко пъти. Официалният рожден ден на стационарния уред обаче се счита 20 януари – именно на този ден в Лондон през 1958 г. е инсталиран първият радар, който записва скоростта на превозните средства.
Първата свещ
През 1886 г. Робърт Бош основава собствен бизнес, откривайки „Работилница за прецизна механика и електротехника“ в околностите на Щутгарт. Отначало в цеха са работили само двама служители, които са се занимавали с ремонт на всякакъв вид оборудване. Нещата забележимо се развиха, когато започна електрификацията на Щутгарт и Бош получи няколко изгодни поръчки.
Талантливият инженер обаче разбра, че с едни ремонти няма да стигне далеч. И година по -късно, през 1887 г., той регистрира първото си изобретение. Bosch разработи електрическа магнитна система за запалване на газовия двигател, което става преломен момент за все още малката фирма. Десет години по-късно той адаптира системата за бензинов двигател с вътрешно горене и създава съвременната автомобилна свещ. Не е изненадващо, че след това името му става известно по целия свят.
Първи светофар (да не се бърка със семафор!)
Общоприето е, че първият светофар се появява през 1868 г. в Лондон. Но всъщност в столицата на Великобритания е инсталиран семафор, подобен на този, използван на железницата. Имал е две големи ръце, които са вдигани ръчно.
Истинският светофар е изобретен през 1914 г. – на 5 август първите полуавтоматични светофари, проектирани от Джеймс Хаф, са инсталирани в Кливланд, САЩ. Те са имали червен и зелен сигнал и били контролирани от полицай, който седял в специална кабина.
Нито властите, нито шофьорите все още не бяха разбрали защо е необходимо ново устройство – през 1914 г. в Кливланд е нямало толкова много автомобили (Ford T все не е успал да напълни Америка. Друго нещо е Детройт шест години по-късно – истински град на моторните провзни средста . Задръстванията там и по онова време били огромни, транспортът се движел хаотично, регулирвчиците не успявали да се справят
Всеки светофар обаче изисквал присъствието на човек. И през 1923 г. необходимата иновация се случва – чернокожият изобретател Гарат Морган патентова първия автоматичен светофар, който сам превключваше сигналите.
