На 13 март Светата ни църква отбелязва деня на Св. Никифор, патриарх Цариградски. Освен това днес е Първа неделя на Великия пост – Православна.

В Антиохия (Сирия) живели презвитер на име Саприкий и един обикновен човек на име Никифор.

Дълги години те били като братя. Но в един момент дотолкова се скарали, че вече не искали дори да се виждат.

Но Никифор разбрал, че тези отношения не са добри и затова пратил свои приятели при Саприкий, за да му поискат прошка от негово име. Но Саприкий не му простил. След известно време Никифор отново изпратил приятелите си да му искат прошка, но отново без резултат. Последният за трети път изпратил своите приятели и за трети път Саприкий не му простил. Никифор сам отишъл при него, умолявал го, паднал на колене и искал прошка, но Саприкий пак не му простил.

Настъпили гонения срещу християните и Саприкий бил отведен на съд при управителя. Той безстрашно изповядал пред него вярата си. Управителят поискал от него да се отрече от Христа, като принесе жертва на идолите, но Саприкий отказал. Подложили на го мъчения, но и те не могли да го склонят да се отрече от вярата и той бил осъден на смърт чрез посичане с меч.

Тръгнали да водят свещеника към неговата екзекуция, но изведнъж шествието било спряно от Никифор. Той се хвърлил в нозете на Саприкий и започнал да го умолява: „Прости ми!” Но дори и тогава, Саприкий не му простил. И продължил към мястото, определено за наказанието му. Никифор бягал след него и го умолявал да му прости.

Но Саприкий бил непреклонен. Довели го до мястото за наказание. Екзекуторът вдигнал меча си и му заповядал да преклони глава. Саприкий го попитал:”За какво искаш да ме накажеш?” ”Защото не искаш да принесеш жертва на идолите” – отговорил екзекуторът. “Ще принеса” – заявил неочаквано Саприкий, отказвайки се от вярата си.

Тогава Никифор паднал в нозете му: ”Опомни се, възлюбени брате! – увещавал го той. – “Не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания!” Но Саприкий не го послушал. Тогава Никифор казал на войниците:”Аз съм християнин, накажете мен със смърт вместо него”. Така Никифор загинал на мястото на своя скъп приятел Саприкий, който в момент на слабост и страх се отказал от вярата си. Божията благодат го била напуснала, защото не склонил да прости на Никифор.

Първа неделя на Великия пост – Православна

 Това празнуване е свързано със спомена за победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (през VІІІ век). Но празникът има и по-широк смисъл, който напомня за деянията на Седемте вселенски събора, отстояли евангелското Откровение. Всички големи ереси на Изтока са посягали на самата същност на Откровението – учението за Богочовечеството на Христа. Забранявайки изобразяването на Богочовека, иконоборците всъщност се отказват от вярата в истинността на Въплъщението.

На Седмия Вселенски събор бил провъзгласен догматът за иконопочитанието, който ни казва, че когато е станал човек, Бог е станал изобразим, че със Своето въплъщение невидимият и непостижим Господ е получил човешки лик, и че Божият лик може да бъде запечатан в линии и цветове – не като портрет, а като вътрешен и тайнствен образ Божи, познат и преживян от земната Църква.

В Новия Завет има думи за това, че трябва да отдаваме кесаревото кесарю, а Божието Богу. Тези думи са били казани, когато на Спасителя дали динарий, с отпечатан образа на римския кесар. Христос отсъдил – давайте това, което носи печата на света, печата на властта, печата на земята, на този, за когото всички тези неща са ценни; а на Бога давайте това, което е запечатано с Неговия печат.

Всеки от нас е образ Божи, всеки носи върху себе си този печат, който ни прави Божии и който не може да бъде даден на никой – само на Бога. Днешният празник говори не само за ръкописните икони, не само за това, че Бог е изобразим, че е станал човек и е придобил човешки лик и образ, но ни казва и как да се отнасяме към това, че всеки от нас е свята икона Божия; как бихме се отнасяли към себе си и един към друг, ако помнехме и разбирахме това.

Има осквернени икони, изпочупени и обезобразени от човешка злоба, и те ни стават толкова скъпи, сякаш са мъченици; иска ни се да защитим такива икони, да ги обкръжим с любов, да ги опазим, защото толкова са пострадали от човешката неправда… Така би трябвало да гледаме един на друг, когато видим, че даден човек е обезобразен от греха, когато е ранен, когато е толкова трудно да прозрем в него красотата и Божията слава.

Тогава трябва дълбоко да се вгледаме в този свет и осквернен образ, тогава трябва да вложим всичките си усилия, цялата си любов и благоговение, за да може иконата, нарисувана не върху дърво, а в душата на човека, да се очисти, изцели, да се освети отново и да стане икона на Божията слава.

На 13 март имен ден празнуват всички, които носят името Никифор и което означава – победоносец и производните му.