Днес Православната църква почита Свети мъченик Никифор. 9 февруари е известен още и като Отдание на Сретение Господне. Свещеникът Саприкий и християнинът Никифор, които живеели в град Антиохия били приятели, но враждата ги разделила и те станали врагове.

След време Никифор разбрал колко грешни са тези чувства и потърсил прошка от своя най-верен някога другар.

Но Саприкий не искал да му прости. Тогава Господ наказал жестокостта на Саприкий. В деня, когато трябвало да бъде посечен, Бог го накарал да се отрече от него.

Заради тази необикновена история днес имен ден празнуват всички мъже и жени с името Никифор и Никифорка.

Житие на св. мъченик Никифор
В град Антиохия един свещеник, на име Саприкий, и един християнин, на име Никифор, били свързани помежду си с тясно приятелство. В такава дружба те проживели няколко години. Но духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях; те се скарали и страшна вражда заменила предишното приятелство. След известно време обаче Никифор разбрал, колко грешни и неугодни Богу са чувствата на вражда и пожелал да се помири със Саприкия. Но Саприкий не искал и да чуе за това. Напразно Никифор прибягвал до посредничеството на общи приятели. Саприкий упорствувал в своята вражда, забравяйки, че Господ не приема молитвите на тия люде, които таят в ръцете си злоба против ближния. Той не искал и да чуе за Никифора. Когато тоя със сълзи падал при нозете му и го молил за примирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния свой приятел.

Това било около половината на третото столетие. Настанало тежко гонение против християните. Саприкий, като свещеник, бил хванат пръв и отведен на съд при управителя Той безстрашно изповядал пред него вярата си.

– Нашита царе Валериан и Галиен – казал управителят –заповядват: всички, които се наричат християни, или да принесат жертва на боговете, или да бъдат предадени на мъчителна смърт.

– Аз съм християнин – отговорил Саприкий. – Покланям се само на истинския Бог, Създателя на света, и не мога да се поклоня на идолите, които само са създания на човешки ръце.

Управителят заповядал жестоко да мъчат Саприкия, който с необикновена твърдост претърпял ужасните страдания и казал на управителя: „Ти имаш власт само над тялото ми, а душата ми Бог пази. Който я е създал!“ Като видял, че мъченията не могат да склонят Саприкия да се отрече от вярата, управителят го осъдил на смърт.

Повели свещеника към лобното място. Изведнъж шествието било спряно от Никифора. Като паднал при нозете на Саприкия, той му казал: „Мъчениче Христов, прости ми, ако съм виновен пред тебе!“ Но Саприкий с гняв се отвърнал от него. Никифор продължавал да го моли: „Мъчениче Христов! – повтарял той – прости ми, ако аз, като човек, съм съгрешил пред тебе. Ти скоро ще получиш мъченически венец от Христа, понеже не си се отрекъл от Него и твърдо си изповядал Неговото свято име. Прости ми преди смъртта си!“

Саприкий не искал дори да отговори на Никифора. Толкова силна била враждата му. Войниците, които го отвеждали на смърт, се чудели как може един човек пред смъртта си да таи толкова злоба и омраза. Те казали на Никифор: „Тоя човек отива на смърт. Той вече не може да ти вреди. Защо трябва толкова настоятелно да го молиш за прошка?

– Вие не знаете, какво желая аз от изповедника Христов, – от говорил Никифор. – Но Бог знае това.

Когато дошли на определеното място, Никифор трети път казал на Саприкий: „Моля те, мъчениче Христов, прости ми, ако аз, като човек, съм съграшил пред тебе. Писано е: Искайте и ще ви се даде (Мат. 7:7), аз искам от тебе прощение“.

Но и тук Саприкий останал неумолим, не приел молбата на брата, не смекчил гнева си, и Господ го наказал за неговото жестокосърдие. Господ, праведният Съдия, отнел от него благодатната сила, която го укрепявала сред мъченията, и сърцето на Саприкий, немилосърдно и жестоко, се изпълнило веднага с малодушен страх от смъртта. Когато дошло времето да наведе глава под меча, той веднага се отрекъл от Христа и извикал с висок глас: „Не ме убивайте! Ще направя всичко, каквото заповядват царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва“.

Тия думи ужасили Никифор. „Какво правиш, възлюбени брате? – извикал му той. – Опомни се, не се отричай от Господа, не изгубвай небесния венец, който ти си сплел чрез много страдания! Ти вече стоиш пред вратата на чертога Христов, и Господ ще ти даде вечен живот за временната смърт, която ще приемеш за Неговото име!“ Но увещанията на Никифор останали безполезни. Саприкий затворил сърцето си за гласа на любовта и милосърдието, и то сега останало глухо и за спасителните съвети. Той повторил отречението си.

Тогава Никифор, обръщайки се към войниците, извикал: „Мене със смърт накажете! Аз съм християнин!“ Един от войниците се затекъл при управителя и му разказал, че Саприкий се отказал от Христа, но един друг, на име Никифор, се обявил за християнин и бил готов да умре за вярата си. Управителят заповядал да освободят Саприкий, а на Никифор да отсекат главата. Никифор радостно склонил глава под меча.

Страданието на свети мъченик Никифор
Във великата Антиохия Сирийска живеели презвитерът на име Саприкий и обикновеният гражданин Никифор. Те изпитвали такава любов един към друг и били така задружни, че някои ги мислели за родни братя.

След толкова дългогодишна дружба дяволът, който ненавижда всичко добро, им завидял и посял у тях такива плевели на вражда, че те не искали дори и на улицата да се срещнат; дотолкова се били възненавидели; и както преди помежду им царели любов и дружба, така след това, под действието на сатаната, помежду им се разгоряла ненавист един към друг.

След като доста дълго време живели в ненавист и вражда, Никифор дошъл на себе си и разбрал, че тази вражда е посята от дявола; започнал да умолява приятели и съседи да идат при презвитер Саприкий и да го помолят да прости на него, каещия се, и да го обикне с предишната любов; презвитерът обаче не пожелал да изостави враждата си.

Тогава Никифор отново изпратил други едни приятели със същата молба, но презвитерът и тях не поискал да ги чуе. Той отхвърлил и за трети път изпратените при него, не послушал молбата им, не склонил на милост и не простил на брата си, който смирено търсел неговата прошка. Тъкмо обратното – ожесточил сърцето си и останал неумолим, забравил думите на нашия Господ Иисус Христос, Който е казал: „прощавайте, и простени ще бъдете“. И още: „ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си“; а също и: „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“.

Тогава Никифор, като видял, че презвитер Саприкий не желае да приеме ходатайствата, отишъл той самият, паднал в краката му и казал:

– Прости ми, отче, заради Господа ми прости!

А Саприкий дори и не го погледнал; той бил немилостив човек и у него нямало нито любов, нито страх Божий – като християнин и презвитер той и без да го молят, е бил длъжен да прости на брата си. Никифор не получил прошка от презвитера и си тръгнал отхвърлен и посрамен.

По онова време – при царуването на Валериан и Галиен, – Саприкий, като християнин, също бил заловен и отведен при игемона за изтезания.

Игемонът го запитал:

– Как се казваш?

– Наричам се Саприкий – отвърнал той.

– От какъв род си? – запитал хегемонът.

– Аз съм християнин – отвърнал Саприкий.

– Клирик ли си? – отново запитал хегемонът.

– Презвитер съм – отвърнал Саприкий.

Тогава игемонът казал:

– Нашите царе, владетелите на тази страна и на всичките римски предели, Валериан и Галиен, са заповядали тези, които се наричат християни, да принесат жертва на безсмъртните богове. Който пък с презрение отхвърли царската заповед, той нека да знае, че след най-различни мъки ще бъде осъден на страшна смърт.

След тези думи Саприкий, изправен пред хегемона, казал:

– Игемоне! Ние, християните, имаме за свой Цар Христа Бога, защото само Той е Истинен Бог и Създател на небето и земята, на морето и на всичко онова, което е в тях; а пък всичките езически богове са бесове и трябва да бъдат унищожени от лицето на земята. Те са дело на човешки ръце и на никого не могат да помогнат.

Тогава разгневеният игемон заповядал да го разтегнат на колелото и да го измъчват без жал. Изтезаваният Саприкий му казвал:

– Ти имаш власт над тялото ми, но над моята душа нямаш никаква власт – над нея има власт единствено Създалият я Иисус Христос.

След това Саприкий мъжествено изтърпял всичките мъки, които му причинявали.

Като видял, че е непреклонен, жестокият съдия прочел над него такава смъртна присъда:

– Презвитерът Саприкий, който презря царската заповед и не пожела да принесе жертва на безсмъртните богове, и не се отказа от християнските заблуди, заповядваме да бъде посечен с меч.

Когато Саприкий отивал на смърт с надеждата, че ще получи небесния венец на мъченичеството, блаженият Никифор, като чул за това, побързал да го пресрещне, паднал в краката му и казал:

– Мъчениче Христов, прости ми, сгреших пред тебе!

Но той не му отвърнал нищо, защото сърцето му, както и преди, било обзето от бесовската злоба.

По-нататък по пътя свети Никифор отново паднал в краката на Саприкий с думите:

– Мъчениче Христов, прости ми каквото съм съгрешил пред тебе като човек; ето, ти ще получиш небесен венец от Христа, тъй като не се отрече от Него, а изповяда Неговото свято име пред мнозина.

Но Саприкий, ослепен от ненавист и безсърдечие, оставал неумолим, и въобще нямал намерение да му прощава. Той дори дума не отвърнал на своя събрат, който го умолявал, та чак мъчителите му се учудили от ожесточението на Саприкий и казали на Никифор:

– Никога не сме виждали толкова безразсъден човек като тебе – той вече отива на смърт, а ти продължаваш все по-усърдно да го умоляваш – нима след смъртта си той ще може някак да ти навреди? И защо ти е притрябвало да се помиряваш с някого, който след малко ще умре?

На това свети Никифор им отвърнал:

– Вие не знаете какво измолвам аз от Христовия изповедник, но Бог знае.

Като отишли на мястото, където Саприкий трябвало да бъде посечен с меч, свети Никифор отново се обърнал към него:

– Моля те, мъчениче Христов – казал той, – прости ми, ако като човек с нещо съм съгрешил пред тебе. Писано е: „искайте, и ще ви се даде“ – и ето, затова аз те моля – дай ми прошка!

Но неговият коравосърдечен приятел Саприкий не склонил и пред тези молби; той не си спомнил думата на Господа: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце… възлюби ближния си като себе си“, а като запушил ушите на сърцето си, останал като глуха аспида, отхвърляйки молбите на онзи, който го заклинал.

Така Саприкий не проумял реченото в Евангелието, че който прощава на ближния си, той ще бъде опростен, и не послушал думите на Господа: „с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Ето защо Господ, праведният Съдия, със Своя справедлив съд вдигнал благодатта Си от Саприкий и той веднага отпаднал от Господа и се лишил от изплетения за него венец на мъченичество.

Когато мъчителите казали на Саприкий „Преклони колена, за да отсечем главата ти“, той попитал:

– За какво искате да ме посечете?

Войниците му отвърнали:

– За това, че не пожела да принесеш жертва на боговете и не послуша царската заповед заради някакъв човек, наречен Христос.

Като чул това, окаяникът Саприкий им казал:

– Не ме убивайте, аз ще изпълня това, което са наредили царете: ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва.

Така ненавистта заслепила сърцето на Саприкий! Тя го откъснала от Божията благодат и той, който измъчван не се отрекъл от Христа, сега, вместо вече да приеме мъченическия венец на славата, се отрекъл от вечния живот и станал отстъпник.

Като чул безумните думи на Саприкий, Никифор започнал със сълзи на очи да го умолява:

– Не прави това, възлюбени братко! Не се отричай от нашия Господ Иисус Христос! Не губи небесния венец, който изплете за себе си сред страданията! Ето, Владиката Христос е при вратата, Той пак ще ти се яви и ще те дари с вечен живот заради тази временна смърт, която дойде да приемеш на това място.

Но Саприкий не чувал молбите му – той бързал към вечната смърт, губейки едновременно безкрайния живот, който щял да получи с един удар на меча.

А свети Никифор, като видял, че Саприкий съвсем е отпаднал от светата вяра и се е откъснал от Христа, Истинния Бог, започнал на висок глас да вика към мъчителите:

– Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, от Когото Саприкий се отрече! Затова посечете мене вместо Саприкий!

Войниците не смеели да го умъртвят без заповед от игемона и много се учудвали, че той доброволно се предава на смърт, викайки напълно свободно:

– Аз съм християнин и няма да принеса жертва на вашите богове!

Тогава един от мъчителите отишъл при игемона и му доложил, че Саприкий е обещал да принесе жертва на боговете, но има един – прибавил той, – който иска да умре за така наречения Христос, поради което вика високо „Аз съм християнин, на вашите богове няма да принеса жертва и царските заповеди няма да изпълня!“

Игемонът като чул това, заповядал да пуснат Саприкий на свобода и вместо него – да посекат Никифор.

Така светият мъченик бил умъртвен за Христа на деветия ден от месец февруари, и радостен заминал при Христа Господа, за да приеме от Неговата десница венеца на победата и да застане пред Него в лика на светите мъченици, които прославят Отца и Сина и Светия Дух, Единия Бог в Троица, на Когото подобава чест и поклонение, слава и величие навеки. Aмин.