Астероид 2020 XL5, новооткрита еднокилометрова въглеродна космическа скала, е открит в точката на Лагранж L4. Това е място, където гравитационните сили на Земята и Слънцето се балансират, създавайки стабилна област.
Нов документ, публикуван тази седмица в Nature Communications, потвърждава, че 2020 XL5 ще бъде заседнал в L4 за поне още 4000 години, теглен безшумно през Слънчевата система от гравитационното привличане на нашата родна планета.
Този астероид е едва вторият обект от този тип, който някога е бил окончателно идентифициран.
Откритието му предполага, че земните троянци може да са по-често срещани, отколкото знаехме и предлага нови прозрения за тези загадъчни скали.
„Откриването на втори земен троянски астероид може да подобри познанията ни за динамиката на тази неуловима популация“, пишат учените в статията си.
„Като сравняваме орбиталната природа на двата известни досега земни троянци, можем по-добре да разберем механизмите, които позволяват тяхната преходна стабилност“, се казва още в документа.
Троянските астероиди са астероиди (известни още като малки планети), които споделят орбиталния път на по-големите планетни тела в Слънчевата система.
Троянци имат много планети в Слънчевата система. Юпитер, който доминира с гравитацията си в Слънчевата система, има хиляди троянски астероиди. Нептун има 29 известни троянци и дори Марс, който е три пети от размера на Земята, има над дузина от тях в точките на Лагранж.
Защо Земята има толкова малко троянци? Вероятно има още, просто още не сме ги намерили.
Известно е, че земните троянци са трудни за забелязване, защото откриването им изисква да се взираме почти директно към Слънцето, което прави почти невъзможно да ги различим.
Първият официален троянски астероид е открит в точка на Лагранж около Юпитер на 22 февруари 1906 г. от германския астроном Макс Волф.
Първият земен троянски астероид, наречен 2010 TK 7, представлява скалисто тяло с диаметър около 300 метра, висящо около водещата на Земята точка на Лагранж L4 в осцилираща орбита с форма на попова лъжица, известна като либрация. Това обаче не е за постоянно – в крайна сметка, след около 15 000 години, гравитационните взаимодействия ще го изхвърлят от настоящата му орбита.
Новооткритият троянец, известен като 2020 XL 5, е почти три пъти по-голям, с приблизителен диаметър от 1,2 километра.
Открит е на 12 декември 2020 г. от телескопа Pan-STARRS1 на Хавай по време на рутинно изследване на небето.
