На 6 януари, българската православна църква отбелязва Йордановден. Празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в р. Йордан.
В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.
Оттук и названието на празника.
Традиции и обичаи
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „Мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет.
На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода.
Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.
С донесената от църквата свещ се запалва с “нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае.
Имен ден празнуват всички с имената: БИСТРА, БОГДАН, БОГО, БОЖО, БОЖИЛ, БОГОЯ, БОГДАНА, БОНА, БОНКА, БОГОЛЮБ, БОГОЛЮБА, БОГОМИЛ, БОГОМИЛА, БОЖАН, БОЖАНА, БОЖИДАР, БОЖИДАРА, БОЖИКА, БОЖИН, БОЖИНА, БОЖИНЕЛ, БОЖИНЕЛА, БОЖКА, БОЖКО, БОНЧО, БОНЬО, БОНИ, БОЮ, БОЯН, БОЯНА, ДАН, ДАНИ [УМАЛИТ.], ДАНА, ДАНКА, ДАНЧО, ДАНЬО, ДАЧО, ЙОН(А), ЙОНО, ЙОНКА, ЙОНКО, ЙОРДА, ЙОРДАН, ЙОРДАНА, ЙОРДАНКА,, ЙОРДАНКА, ЙОРДО, БОЙКО, БОЙКА, БОИЛ, БОЙЧО, НАЙДЕН, ТЕОДОСИЙ и производни на тях.
133 420 са общо имениците на Йордановден. От тях 71 389 са мъжете, които носят името Йордан и неговите производни, а жените са 62 031.