България е на път да се сдобие с ново правителство, а в Брюксел се надяват, че страната ще премахне ветото върху началото на преговорите с ЕС със Северна Македония, пише в началото на статията Frankfurter Allgemeine Zeitung със заглавие „Софийска фалшификация на историята“, в която се обяснява, че правителството на Борисов е блокирало преговорите с обяснения „които не само Брюксел смята за абсурдни”.
„Скопие би трябвало да признае, че македонският език всъщност е само български диалект и че македонската нация се е развила от българската, казва между другото София.
Но всеки, който вярва, че само смяната на правителството в България ще върне здравия разум и че странните академични дебати вече няма да пречат на политиката на ЕС на Балканите, може да се окаже, че се е заблудил.
„Спорът за името“ между Атина и Скопие попречи на западната интеграция на балканската държава за повече от четвърт век, преди да бъде разрешен през 2018 г.
с преименуването на Македония в Северна Македония.
Българо-македонският исторически спор също може да продължи дълги години. Кирил Петков е смятан за прагматичен човек, който гледа напред и не иска да се изгуби в дебрите на балканските дебати за историята. Но той трябва да вземе предвид и коалиционните партньори, включително частично националистическата Социалистическа партия.
А не само за нейните привърженицие вярно: българското неразположение към Северна Македония е по-дълбоко, отколкото изглежда на мнозина, които гледат отстрани. Президентът Румен Радев (както и неговият предшественик Росен Плевнелиев) е на националистическа линия по този въпрос.
Това обаче не се забелязваше в чужбина преди, защото българските позиции бяха в сянката на гръмкия гръцко-македонски „спор за името”.
„След последните избори в парламента в София дори ще има партия, която открито отрича правото на съществуване на Северна Македония – дясно-радикалната „Възраждане“.
Тя иска Северна Македония да се обедини с България, защото е „втората българска държава“, която се е появила благодарение на историческо нещастие.
Това, че за тази партия няма македонска нация, се разбира от само себе си. „Възраждане“, само с 13 депутати, е най-малката от седемте парламентарни групи и е самотна в своя откровен иредентизъм“, пише авторът на статията.
„Но Северна Македония бива подкопавана в по-лека форма и от други български партии. София представи списък с искания, от които бъдещата коалиция не се дистанцира. Така българското малцинство, живеещо в Северна Македония, трябва да бъде упоменато в Конституцията.
Необходимото мнозинство от две трети за подобно нещо в Скопие може да бъде по-лесно, ако България системно не изключва собствените си граждани, които десетилетия наред се определят като македонци. Лишаването от права на (днес много малкото) македонското малцинство в България оцеля след краха на комунизма.
София дори пренебрегна няколко решения на Европейския съд по правата на човека, за да се придържа към фикцията, че в страната няма македонско малцинство. Според президента Радев Северна Македония също трябва да предотврати „говора на омразата“ срещу България. „Изкривяването на историята” трябваше да изчезне от „медиите, музеите, обществената и държавната политика”.
Поради това Радев настоява Скопие да цензурира дебата в страната, защото това, което се смята за „говор на омразата“ в България, е поразително. Това се отнася за периода от 1941 до 1944 г., когато България, по това време младши партньор на „оста“ на Хитлер, окупира по-голямата част от днешна Република Северна Македония, както и части от Северна Гърция.
София в РС Македония провежда безразсъдна политика на побългаряване. Около 7200 евреи в страната са събрани в гета от българските окупационни власти и депортирани в Треблинка. Днес обаче София твърди, че е било „говор на омразата“, когато в Северна Македония паметниците или паметните плочи напомнят за времето на „българската фашистка окупация“.
Възниква въпросът – какво друго може да се нарече фашистко, ако не трябва да се описва режим, който активно участва в Холокоста?„Това, че самите евреи в България не са били екстрадирани на германците, не променя нищо тук“, се обяснява в статията, излязла на страниците на печатното издание на FAZ.
В края на текста Frankfurter Allgemeine Zeitung припомня, че премиерът Заев преди време „от прибързано подчинение на София“ обяви, че правителството му ще разпореди премахването на няколко паметни плочи в памет на „българската фашистйа окупация“, което беше остро критикувани от македонските историци.
„Заев беше обвинен във фалшифициране на историята. Ако Скопие искаше да отговори на всички искания на София, тогава наистина щеше да се получи така. Фалшифицирането на историята досега не е било критерий за присъединяване към ЕС.
Но май българите искат да го направят критерий. Северна Македония не може да се съгласи на подобно нещо заради самото зачитане на ценностите на ЕС“, пише FAZ.