Лора Цолова е от онези емоционални хора, които обикновено изписват на лицето си всичко, което носят и в сърцето. Под знака на емоцията беше и участието й в тазгодишното издание на „Фермата“, което за младата дизайнерка, както става ясно и в разговора, е сбъдната мечта.

Във „Фермата“ красивата брюнетка се сблъска с много и различни характери, но остана вярна на себе си. Какво обаче й коства това – разбираме от самата нея.

Лора е откровена за всичко, което е изживяла в най-патриотичното предаване в родния тв ефир. Пределно ясна е дори там, където умишлено спестява подробности – за личния си живот, в който явно отваря нова страница.

 

– Лора, какво ти донесе участието във „Фермата“?

– „Фермата“ ми донесе много положителни емоции, много нови приятели и прекрасни моменти, които никога няма да забравя. В нито един момент не съм изпитала съжаление за това, че съм вътре. Просто съм била до такава степен щастлива, че дори хората, които са ми близки навън, са усетили това от малкия екран. Те са тези, които ме познават найдобре и чудесно знаят коя моя усмивка какво значи. А усмивките, които съм имала вътре, са били само от щастие.

– Ти отпразнува 25-ия си рожден ден с участниците от „Фермата“. Означава ли това, че те вече са част от твоите приятели?

– Абсолютно, да. Така се получи. И с тях точно това си говорихме даже. Доколкото разбрах ние сме една от първите ферми, които толкова често се събират след излизането на всички участници и като цяло споделят личните си празници заедно. На рождения ми ден бяха Цвети, Теодора, Боби, Виктор, Ивайло, всички… Толкова съм щастлива, че просто не мога да ти опиша.

– Това ли е най-голямата емоция, която си изпитвала до този момент?

– Имала съм и други такива моменти, но те са били свързани поскоро с много лични неща – например, когато се роди първия ми братовчед, а после и втория. Тогава изпитах едно такова житейско щастие. Докато това, което ми се случи във „Фермата“, винаги съм си го мечтала.

Мечта ми беше да имама тези чудни приятели от стопанството, които да ме изненадат точно по този начин, както ми се случи и този път. Никога не съм била изненадвана по този начин. И даже, знаеш ли, като се замисля, може би си права – тази емоция не ми се е случвала до момента, а тя е наистина много голяма.

– Участието ти във „Фермата“ май е дошло в точния момент предвид факта, че ти си кандидатствала цели три пъти, но поради някаква причина не си била сред избраните за формата… Сега отговаряш ли си на въпроса защо ти се случва именно сега?

– Интересното е, че съм си го мислила. Чудела съм се защо. И вероятно е било заради годините ми – преди съм била по-малка, на това го отдавам. Но пък има и друго – нали Господ си знае работата и вероятно точно сега е бил момента за това, защото аз съм била най-готова за него. И то се случи.

– Когато се съберат нови и различни хора на едно и също място, неминуемо има и сблъсък на характери. В този смисъл на теб имаше ли нещо, което ти повлия по-негативно на психиката?

– Да, до голяма степен това, че имаше хора, които ми казваха, че съм твърде малка. Да, малка съм на години, но не и на държание, защото съм се грижила и за хората, и за животните, и за самата ферма. Доказала съм по един или друг начин, че не възрастта е определящото. Но това до някаква степен ме беше потиснало, както и страха, който ми казаха, че имам.

– Било ли те е страх от нещо или от някого?

– Никога не ме е било страх да изляза на Арената. С години съм живяла с идеята да стъпя на нея. Така че за мен е било не страх, а по-скоро мечта. Това, за което съжалявам, е, че не излязох на един абсолютно редовен дуел. Това са моментите, в които влизаш в определени битки, а преди това ти пускат клипове, в които можеш да видиш любимите си хора. Вълнуваща е мисълта да победиш в дуела, след което да се върнеш в стопанството с тази сила, която си получил от това, че си видял семейството си. Ей това нещо исках да усетя, но не стана. Само за това съжалявам, за абсолютно нищо друго, което се е случило!

Докато бях вътре ми казваха постоянно да внимавам с Живка, защото манипулирала хората. Но аз не вярвах. Сега обаче, когато съм вече отвън, и съм изгледала епизодите, усещането ми е по-различно. Тя заставаше до мен с думите, че го прави, едва ли не, за да ме предпази, да ме запази… но като нейна плячка. Мисля, че това беше абсолютно излишно. Аз съм човек, който вярва само в доброто и това, че се е случило нещо такова, ме кара да виждам, че не всичко е добро. Но това пък ме кара да израствам. Явно е крайно време да променя нагласите си.

– Така, като гледаш отстрани, вероятно виждаш и много неща в себе си, за които не си и предполагала… Или греша?

– Истината е, че аз в живота съм същата. Разбирам се с всички хора. А когато някой не ми харесва, се дръпвам настрани или си казвам с него, каквото е нужно, и приключвам темата. Но когато нещо не ме засяга, предпочитам да не влизам в конфликт, още повече, ако хората са доста поголеми от мен. Възпитанието не ми го позволява.

– Какво ти каза твоят приятел след излизането ти от „Фермата“? Знам, че той не е одобрявал много идеята да си част от нея…

– Честно казано не желая да говоря много за него, малко е лично. Само ще кажа, че всичко, което съм направила вътре, съм го направила с ясното съзнание, че ще бъде излъчено. За нищо не съжалявам. Щом съм го направила, значи съм го почувствала. Всичко съм съзнавала, всичко си изживях изцяло.

– А ще споделиш ли как реагира сестра ти, с която сте много близки?

– О, да! С нея прекарвам 24/7! Ние живеем заедно, работим заедно, по цял ден сме заедно. Само събота и неделя си даваме някаква дистанция – тя излиза с нейните приятели, аз – с моите. Подкрепя ме във всичко. Тя просто е един добър приятел, който остава за цял живот.

– Двете работите заедно, както казваш. Занимавате се с мода, но това е страст, която си открила още в детските години, нали?

– Много е интересно това, че когато е била по-млада майка ми си е имала собствен цех, шила е колекции дрехи. Но никога не си е поставяла за цел един ден, ако има дъщери, те да продължат също в тази професия. При нас това се случи от само себе си. И днес аз наистина не мога да повярвам, че така се е случило. Майка ни днес много ни помага и казва: „Ако си го бях пожелала, нямаше да се случи толкова перфектно, колкото ми се случва в момента“. За в бъдеще си пожелаваме да имаме успешен и развит бизнес.

– Май съдбата си знае работата във вашия случай…

– О, да, отвсякъде. Наистина е съдба!

– Участието във „Фермата“ кара ли те да искаш отново да се видиш през телевизионна камера?

– Ако трябва да бъда честна, преди да вляза във „Фермата“ ме беше много страх от неизвестното. Някъде две седмици преди това мисълта, че отивам някъде без телефон, без да знам какви ще са хората, как ще се отнасят с мен, много ме потискаше. И буквално, когато прекрачих прага на „Фермата“, всичко това изчезна. Станах изведнъж толкова спокойна и щастлива. Страховете ми останаха навън. И ако това е чувството и в други формати, съм готова да поема този риск отново.

– Никой не може да ти гарантира нищо, особено когато участваш в телевизионен формат…

– Да, така е, права си, но пък има и друго – обикновено е такова, каквото всеки сам си го направи.

– Финалът на „Фермата“ наближава и няма как да не те питам кой е твоят фаворит?

– Човекът, когото подкрепях от самото начало, е Пламен. С времето към фаворитите си добавих и Любо. Стискам им палци! И двамата са момчета, които преследват целите си и ще се радвам да успеят и във формата. Който и от двамата да е, еднакво са ми на сърце, ще съм много щастлива.

Интервю на Анелия ПОПОВА