Британците разказаха защо обичат Москвич

Според различни оценки, по британските пътища са останали не повече от дузина Москвичи, пише The Telegraph. Изминали са 20 години, откакто конвейра на АЗЛК спря да работи и да произвежда москвичи, но заклетите фенове продължават да са верни на своите автомобили. 

58-годишният Стюард Коул от Харуич се е влюбил в москвича комби на баща си от 1973 години. Днес той има четири москвича, включително и редкия 434, който някога е принадлежал на лорд Уолпол.

Собственикът им е поразен от рядкостта на колите и уникалността на марката. 

Коул обяснява, че москвичите са били добре оборудвани за времето си, а са се отличавали от конкурентите си с евтината си цена. В „базовата окомплектовка“ са били включени чистачки с две скорости, двускоростен вентилатор на парното, халогени, гумени стелки и калобрани. При конкурентите за всичко това е трябало да се доплаща. 

Сега Коул има проблеми само с намирането на резервни части – намирането им е трудно, човек трябва да има голямо търпение. Коул търси части по целия свят – Русия, Украйна, България и Полша. Трудно е, но винаги има алтернатива, признава той. 

Първият Москвич на британски автомобилен салон е 407-а серия през 1959 година, но впоследствие той е засенчен от Волга ГАЗ-21, и на автомобила от АЗЛК е било обръщано малко внимание.

Нещата за Москвич тръгнали на зле в началото на 70-те години на миналия век, когато с марката се е заела компанията Satra Motors, официален вносител и дистрибутор на съветския автопром във Великобритания. По онова време най-новото на пазара било 412-а серия. С 1.5-литров двигател колата бързо успяла да набере популярност във Великобритания: през първите четири години са били продадени 14 500 бройки. 

Имало е търсене на модела, но за да се задоволи, Москвичите са били докарвани директно от конвейра, в меко казано, суров вид. В някои случаи предпродажния контрол не съответствал на изискваните стандарти, а купувачите оставали недоволни от качеството на колите. 

Към автомобилите била добавяна инструкция за монтаж и досглобяване, за да може колата да е изцяло изправна. 

В страните от Източния блок това било посрещнато с разбиране и колите са били доработвани, но капризните британски дилъри веднага връщали колите, позовавайки се на гаранцията, съответно и клиентите оставали недоволни. 

Друг удар по репутацията на Москвич е станал докладът на Асоциацията на потребителите, в който се съдържали съмнения относно безопасността на автомобила. 

С появата на Ладите за износ в средата на 70-те години интересът към марката тотално угаснал. 

66-годишният реставратор на стари музикални инструменти от Девон Найджъл Стьор купува своя червен Москвич 412 от 1970-а година в eBay за 1500 британски лири преду две години.

Купил го заради ниската му цена и от части, за да ядоса баща си, който е виден консерватор. Съветската кола била перфектна за тази цел. При това британецът признава, че харесва своя Москвич – двигателят е с горен разпределителен вал с обем от 1500 кубика, доста е пъргав за размерите си и приятно звучи. Ниското и плавно ръмжене доста силно го отличава от западните автомобили от онази епоха.