Понякога спортът ти дава всичко. Друг път… искаш още, и още, и още. Дори прекрачваш закона. Както прави една от най-известните баскетболистки в Сърбия – Оливера Чиркович.

Нейното име няма да срещнете в новините за успехи в спортната зала. Мястото ѝ е в криминалната хроника.

Чиркович е родена през 1969 г. в Белград. От 10-годишна високата 1,93 м сръбкиня тренира баскетбол и е играла за Цървена звезда, Йединство Тузла и Студент Валево в бивша Югославия. В периода 1992-1998 г. е част от атинския Паграти. Тя играе и за националния отбор на Югославия. През 1988 г. с тима до 18 години на страната си печели бронзовите медали от европейското първенство. 

До тук със спортните успехи на Чиркович, която след края на кариерата си за кратко е и спортен директор на Цървена звезда. През 1997 г. тя сключва брак със Сречко Чиркович.

„Омъжих се за човек, който беше престъпник. Запознах се с неговия кръг от близки хора. Свикнах с тях, не гледах на тях като на престъпници, а като на приятели. Първо започнах да се занимавам с крадени маркови дрехи. Отворих бутик в Белград. Това донякъде си беше легално. Клиенти ми бяха политици и хора от сръбския елит“, казва Оля.

„Можех да преценя кой е най-добрият шофьор, кой ще пробива стената, кой ще разбива бравата. Запознах се с много професионалисти в тази област, знаех за какво могат да ми послужат“, разказва Чиркович.

„Когато решиш да се занимаваш с престъпления, винаги се намира кой да те въведе в този свят. Екипът никога не е един и същ. През годините се сменят някои хора“, разсъждава Оля.

Първият ѝ сериозен сблъсък с властите в Гърция е през 2006 г. След успешен обир на остров Крит, полицейски патрул спира един от съучастниците ѝ с нейния автомобил. В колата е намерен инструмент, който се използва за отваряне на ключалки. Така я свързват със скорошен обир. Оливера лежи две години и половина в затвор първо на Крит, а след конфликт със съкилийничка – в Атина. От бившия ѝ клуб в гръцката столица дори се опитват да ѝ помогнат, за да намалят присъдата ѝ. Само че дори човешкото отношение не кара сръбкинята да промени мисленето си. 

След излизането на свобода, апетитите ѝ са дори по-големи. Оля и нейните хора започват да действат на територията на цяла Европа. От Интерпол я смятат за част от организираната престъпна група „Розови пантери“ – хора от страните от бивша Югославия, които се занимават с разбиване на магазини за бижута и луксозни дрехи. През март 2012 г. Чиркович отново е арестувана. Полицията я хваща в апартамента ѝ в Атина. Заради връзки с обир и предишното ѝ провинение, тя получава ефективна присъда, но властите правят грешка и решават бившата баскетболистка да лежи в затвор с по-лек режим. По време на този втори период зад решетките Оля развива таланта си на художник, който ще ѝ помогне да… избяга. 

Шефката на затвора е впечатлена от картините на сръбкинята и я моли да изрисува кабинета ѝ. Чиркович с удоволствие приема. Докато върши тази задача, тя бързо се сприятелява с надзирателките. Това ѝ помага да измисли план за бягство като от филм.

Оля запознава една от надзирателките със свой приятел, който идва в затвора под предлог, че носи специални бои. Между двамата бързо пламват романтични отношения. Поне привидно. При една от тези срещи, приятелят на затворничката симулира избухване на бомба в затвора. В настъпилата паника Чиркович успява без проблем да излезе на свобода. Остава за кратко в Атина, а след това нелегално се прибира в родината си през Северна Македония и Черна гора. 

В Сърбия през 2012 г. Оля е в безопасност. Въпреки че я търсят от Интерпол, страната не е подписала договор за сътрудничество и предаване на престъпници. 

Този спокоен живот обаче не e за Чиркович. Напук на бюлетините, с които е издирвана, тя се завръща в любимата си Гърция и бързо събира стария си екип за още един обир. Полицията обаче е на крак. За арестуването ѝ този път е ангажирана Антитерористична единица. Присъдата ѝ е 12 години и 8 месеца. След няколко обжалвания, тя е намалена на 5 години, а от 2017 г. Оля е на свобода. 

В момента тя развива свой легален бизнес – продава картините си и пише книги, в които разказва лудия си живот. Най-голямо внимание обръща на своята най-голяма скъпоценност – сина ѝ Николас. Той е роден през 1996 г. и доскоро, по примера на майка си (добрия такъв) играеше баскетбол.

„За да бъдеш като мен, трябва да си смел като мен“, казва тя в една от многото си книги, които няма да откраднат бижутата ви, а само свободното ви време.

btvnovinite.bg

Гледайте Националната баскетболна лига, Купата на България, Евролига, Еврокупа и още много баскетбол на световно ниво в ефира на MAX Sport.