Каквото и да кажем за Мартин Камбуров, ще бъде малко. Наскоро нападателят пренаписа футболната ни история, подобрявайки рекорда на Петър Жеков по отбелязани голове в родния елит, с което стана голмайстор номер 1 на България. Камбуров има на сметката си 254 гола, а това постижение заслужава единствено адмирации. Нападателят на Берое се съгласи да сподели пред Sportal.bg чувствата си след подобряването на рекорда, както и бъдещите си планове. Камбуров призна, че на 90% ще окачи бутонките след изтичането на договора му със заралии през декември. Също така легендата говори по други актуални теми, сред които бе тази за бившия му отбор Локомотив (Пловдив). 

Първо поздравления за големия успех и подобряването на рекорда на Петър Жеков! Премина ли голямата и заслужена еуфория след това постижение? 
– Благодаря много! Много съм щастлив след това постижение. Еуфорията и радостта е нормално да ме държат, защото постигнах нещо голямо. Щастлив съм още повече и за баща ми, за когото тази радост наистина е голяма. Успя да види своя син как постига една от мечтите си. Радостен съм, защото само аз си знам през какво съм преминал през тези години и какви лишения е трябвало да направя, за да постигна това. 

Името ти ще бъде изписано със златни букви в историята. Какво изпита, когато отбеляза гол номер 254? 
– Изпитах голямо облекчение и удовлетворение. Това е голямо постижение и наистина ми стана много леко, когато го постигнах, защото у мен понякога имаше напрежение от това дали няма да получа контузия или пък дали няма да изпусна някой гол, което да попречи на постигането на целта. 

Ясно е, че за да постигнеш нещо подобно, е необходим голям талант и много качества. Какво още е необходимо според теб? 
– Ами ти сам каза, че са необходими качества и талант. Само с тях обаче не става. Също така са необходими, много лишения и отдаденост и упорит труд.

Рекордът на Петър Жеков беше на 47 години. Колко време ще продължи рекордът на Мартин Камбуров? 
– О, ами това със сигурност не мога да кажа! Ще бъда радостен да съм жив и здрав, за да видя как някое младо момче подобрява рекорда ми. Рекордите са точно затова – да се подобряват. Силно се надявам, че в бъдеще ще има млади и талантливи български нападатели. В момента все по-рядко ги виждам, защото клубовете предпочитат да залагат на повече чужденци и завършени играчи. Надявам се, че клубовете ще преосмислят политиката си и ще започнат да налагат повече български момчета. 

Претърпя ли промяна животът ти след постигането на заветната цел? 
– Животът ми продължава да бъде същият, както и преди рекорда. Да, много съм щастлив, но продължавам да тренирам и да се подготвям по същия начин, по който го правех и преди. За мен нищо не се е променило. Говоря не само в професионален, но и в личен план.

На няколко пъти сам каза, че договорът ти с Берое е до декември месец. Има ли вече яснота какво ще правиш, след като изтече? 
– Да, изтича през декември. Все още обаче не съм взел крайно решение какво ще правя, когато договорът ми изтече. Сега искам да се концентрирам върху останалите мачове на отбора до месец декември. Сами виждате, че откакто подобрих рекорда на Петър Жеков, получавам по-малко шансове. Аз не искам да влизам в игра за по няколко минути и не мисля, че ще се стигне до подновяването на договора ми с Берое. Така че мога да кажа, че на 90% ще окача бутонките. По всичко изглежда, че ще завърша кариерата си в Берое. 

Доста от головете ти бяха във вратата на Левски. Логично е да те попитам: Защо отборът на Левски е „любимият ти клиент“, ако мога така се изразя. 
– Да, голяма част от головете ми са срещу отбора на Левски, но просто така се е случило. Вкарвал съм и на ЦСКА. Левски и ЦСКА винаги са били големите отбори в България и за мачовете с тях се е писало най-много във вестниците. Не съм имал по-специална мотивация, когато излизам срещу Левски. Подготовката ми преди тези мачове винаги е протичала по един и същи начин. За мен няма значение дали излизам срещу Левски, или пък ще играя срещу ЦСКА. Даже искам да кажа, че след подобряването на рекорда много фенове на Левски се свързаха с мен и ми казаха: „Вкарваше ни винаги, но те поздравяваме за рекорда“. Много левскари ми писаха и ми се обадиха, за да ми честитят. Фенове на Левски ме спират по улицата, за да ме поздравят. Странно е и за мен, но наистина повече левскари ме поздравиха, за което им благодаря.

Как оценяваш престоя си в ЦСКА преди години. 
– Точно се бях върнал от Китай. На 32 години исках да играя футбол и да се наслаждавам на играта. Баща ми е фен на ЦСКА и логично покрай него и аз станах фен на ЦСКА като дете. По онова време треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов ме искаше много в отбора, но тогава просто не усетих, че ЦСКА е точното място и правилният отбор за мен. Затова и напуснах.

 Каква е истината около напускането ти от ЦСКА 1948 – тръгна си 1 ден преди началото на полусезона? 
– Имаше неща, с които не бях съгласен и които не ми харесваха. Затова взех решението да напусна отбора. 

Предполагам, че ще засегна болна тема за теб, но в коя нормална държава изявен голмайстор като теб, а в момента голмайстор номер 1 за всички времена не попадаше в състава на националния отбор? 
– Сам каза „нормална държава“. Явно не живеем в нормална държава. Изминаха много години и не съжалявам за случилото се. Излишно е да се връщам толкова назад във времето и да съжалявам. 

Локомотив (Пд)! Отбор, който ти даде много, но и ти му даде също така много. В твое интервю ти беше казал, че няма да се върнеш в отбора, докато Христо Крушарски е собственик на клуба. Не те ли изкушава обаче идеята да се помирите, за да завършиш кариерата си с екипа на „черно-белите“? Каква е истината около напускането ти на Локомотив, което шокира всички?
– И аз бях доста шокиран от всичко, което се случи. Всички знаят добре, че Христо Крушарски е сприхав човек. Аз също съм сприхав човек и така се стигна до напускането ми на Локомотив. По мое мнение всичко стана заради двама-трима съветници около Крушарски. Не тая лоши чувства. Като се върна назад, не съжалявам за нищо и може би така е трябвало да стане. Колкото до това дали бих се върнал в Локомотив, за да завърша кариерата си, този въпрос не трябва да бъде зададен на мен.