Формулата на „Продължаваме промяната“ е по-работеща от самоизолацията на протестните партии. Това мнение изрази доц. Борис Попиванов в интервю пред „Марица“.

Според него рискът за Радев е, че много го подкрепят, но никой няма да мобилизира електората си за него.

 ГЕРБ и ДПС отново се сближиха, което ги прави сериозен претендент за властта. Ето какво още каза той:
 
– Доц. Попиванов, доколко новата формация „Продължаваме промяната“ ще разбърка картите на тези избори? Може ли новият играч да вземе 30 процента от гласовете? 

– Това без съмнение ще е играчът, който ще бъде следен с най-голям интерес на тези избори. На парламентарните избори на 11 юли се явиха същите участници, както на 4 април, докато този път имаме амбициозен участник, на който анализатори дават големи шансове. Славата на ПП се подхранва и от другите политически сили, които непрекъснато ги коментират, критикуват и така превръщат публичния дебат в дебат „за“ и „против“ формацията на Кирил Петков и Асен Василев. А това е допълнителен шанс да привлекат вниманието на всички.

Трудно е да се каже доколко ПП ще разбърка картите, но прави още по-несигурна ситуацията с бъдещите парламентарни конфигурации. След зрелищния неуспех на два парламента да излъчат правителство виждаме завръщането на доверие към ГЕРБ като стабилен участник от миналото.

Видяхме и постепенното завръщане на ДПС към партията на Бойко Борисов, тъй като от Движението бяха обявили, че ще участват във формати на промяната и не желаят повече ГЕРБ във властта. Сега напротив – сближаването  им изглежда отново факт.

И тези две тенденции като че ли сочеха в посока ако не на завръщане на бившите управляващи, то на превръщането им в сериозен претендент за властта. С появата на „Продължаваме промяната“ обаче това е поставено под въпрос и отново се връщаме в изходна позиция.

Но както всяка нова формация, ПП не само акумулира надежди, но е силно обременена и с рискове от големи грешки, които може да се окажат фатални за силното ѝ представяне. 

Разбира се, очаквания за 30 процента са нереалистични, но това е нормално за нов играч, на който определят светло бъдеще. 

– От кого най-вероятно ще издърпа гласове новата формация на Петков и Василев? 

– Вероятно новата формация наистина има резерв от негласуващи, които не са се припознали в нито една от досегашните парламентарни партии, и затова не са гласували. Неслучайно изборите на 4 април бяха с най-ниска активност в цялата ни демократична история, а на 11 юли броят на негласуващите надхвърли 50 процента. Това не са хора, дистанцирани от политиката, а които не припознават досегашните партии.

Заедно с това е логично да търсим избиратели на новата формация най-вече в две посоки – едната е „Има такъв народ“, където спадът е несъмнен. Част от електората на ИТН беше привлечен от идеята за реална промяна и те са разочаровани от поведението на хората на Слави Трифонов в два парламента.
Може да се очаква и преминаване на избиратели от „Демократична България“ към новата формация, защото профилът на основните лица на ПП е много сходен с електората на ДБ – като образователен бекграунд, като послания.

– Ще напомпа ли новият проект партиите на промяната, или все пак тройката на статуквото си връща водещата роля?

– Тенденцията е партиите на статуквото да се връщат в играта. Но ще бъдат изправени пред огромно предизвикателство да застанат пред нещо ново, което отрича статуквото. Но самото разделение на партии на промяната и партии на статуквото вече загуби своето сериозно значение.

Смятаните за партии на промяната ИТН, ДБ, ИБГНИ до ден днешен се занимаваха основно да обясняват с кого няма да се коалират и защо. Докато Петков и Василев говорят обратното​ – как могат да се коалират с абсолютно всеки, който е съгласен с техните политики и декларации за почтеност.

Обявиха готовност за сътрудничество дори с ГЕРБ и ДПС при определени условия. Това е съвършено различно говорене – готовност да се работи с всеки, признание, че във всички партии има почтени хора. Това може да се окаже по-работеща формула от самоизолацията, в която се бяха поставили досегашните партии на промяната.

ПП не продължава промяната, а създава нещо по-различно. Обявената възможност да се разбираш с всички обаче поставя под съмнение собствените ти принципи. Една политика не може да е в полза на всички.  

Тяхното поведение прилича на бизнес проект. Продаваш продукт, правиш му маркетинг, реклама, повишаваш му цената, готов си на сливания и поглъщания на фирми.  Все неща, които Петков и Василев разбират добре и се опитват директно да ги приложат на терена на политиката.  Интересен опит, но не съм сигурен доколко е генерално работещ.

 Безспорно обаче звучи прагматично, лишен от емоции, от вражди, което българската политическа класа е стиснала за гърлото от 30 години.
Заедно с това политиката, колкото и да е свързана с бизнеса, е нещо по-различно. Това бизнес поведение може да донесе успех на бившите министри в хода на кампанията, но ако искат да имат трайно присъствие в политиката, би трябвало изцяло да си сменят начина на разбиране на нещата. 

– Ще имаме ли най-сетне редовен кабинет в следващия парламент? Кой има шанс да сформира толкова трудната управляваща коалиция?

– И след 4 април, и след 11 юли смятах, че ще имаме редовен кабинет, но бях опроверган. Сега не искам да рискувам с прогноза. Но на хората наистина ще им писне. Вярно, че сигнали, които идват от партиите, сочат, че този път кабинет трябва да има. Каза го директно дори Слави Трифонов.

Но отново всичко опира до твърде дебелите червени разделителни линии, които партиите издигнаха още по време на протестите миналата година.
Именно новата формация е шанс това да се преодолее. А кабинетът е жизнена необходимост – не само заради проблемите в икономиката, но и заради това, че предстои процедурата по приемане на бюджет 2022. 

– Румен Радев засега остава единствен играч на терена за президентските избори. Прави ли това победата му предрешена с доста подкрепящи партии, но с противници ГЕРБ и ДПС?

– Не, предрешен избор няма. Важно е обаче да разберем кои ще застанат срещу него. Дотогава можем да си говорим, че Радев е фаворит, безалтернативен като кандидат за президент, но това не е меродавно при липса на обявени конкуренти, поне от основните партии ГЕРБ, ДПС и ДБ.

В България има тази неприятна практика кандидатите за президентски избори да се обявяват в последния момент, което не позволява на избирателите да направят по-информиран избор и спокойно да преценят качествата на кандидатите.

За сравнение – почти са ясни напълно кандидатите за президент на партиите във Франция, където изборите са през май догодина.

 От друга страна пъ​к, техническата страна на опонентите на Радев е ясна -когато кандидат остане  сам на терена, това е начин да  бъде изхабен, уморен,  да омръзне на хората с постоянното си присъствие и липсата на опонент.

 Освен това Радев се намира в парадоксална ситуация ​- не сме имали кандидат за президент, който се е радвал на толкова широка официално огласена  подкрепа ​- първата политическа сила ИТН, БСП, ИБГНИ, включително новият проект „Продължаваме промяната“. Подкрепата е максимално широка, но при никого, дори при БСП,  не се забелязва амбиция за сериозна мобилизация.  И това е рисковата страна – максимална подкрепа и много тясна мобилизация.

Досега в най-новата ни история президентът винаги е бил избиран с пълната мобилизация на една от двете основни сили.

В случая ще бъде интересно дали хората ще се мотивират сами, без някой да ги агитира, да ги организира, да  гласуват за него. Това ще е много важен тест. Той би показал, че наистина политиката е технология и че наистина в демокрацията волята на избирателите може да се окаже дори още по-важен фактор. Но при всяко положение изборът на Радев не е предрешен именно поради факта, че не знаем кой ще се изправи срещу него, и поради това, че подкрепата за него не е мобилизирана по сериозен начин.

– Какъв кандидат може да спъне сегашния президент?

– Трудно ми е да кажа. Проблемът на изборите две в едно е в това, че на първи тур ще има сериозно гласуване за президент, защото то ще съвпада с парламентарните избори. Ако не бъде избран президент на първи тур – поради ниска активност под 50 процента, било защото не успее да спечели повече от 50% от подадените гласове, то тогава вторият тур увисва.

Седмица по-късно всички партии ще се занимават вече с резултатите си от изборите, с коалициите, които трябва да правят. Нито една няма да призове хората си да гласуват за президент на балотажа на всяка цена. И може да се окаже, че активността на 21 ноември ще е много ниска. А  тогава всякакви изненади са възможни. Не искам да кажа, че прогнозирам неуспех на Радев, но той е изправен пред много по-трудна задача, отколкото изглежда.
 
Доц. Борис Попиванов е преподавател  по политически идеологии и български политически процес в СУ  „Климент Охридски”. Автор на монографията „Променящи се образи на лявото в България”, публикувана през 2015 г. в Щутгарт. Автор на изследването „Новият избирател“, както и на много статии.