Изминали са близо 120 години, откакто граф Дракула се е появил за пръв път на литературната сцена изпод перото на Брам Стокър, а през април се навършиха 103 години от смъртта на писателя. Любовта на автора към театъра го кара да премисли всичко в романа си „Дракула“ така, че да го направи перфектен за сценични адаптации. И явно успява, защото днес не можем да приемем героя му единствено като литературен.

Повече от век киното, театърът, музиката, компютърните игри непрестанно ни заливат с комерсиални версии за вампира.

Това е размило истинския му облик, разкривило е някои от щрихите на Стокър, довело е до масовата публика нещо различно. Е, тук сме решили да ви покажем някои от най-разпространените заблуди по отношение на литературния Дракула, без да се открива цялата истина, заменена от тях.

А това може да направите сами, ако прочетете романа в новото му издание (изд. „Deja Book“) – то не само събира пълния текст на жанровата класика, но и предлага редица допълнения и обяснителни бележки към него.

1. Дракула не е румънец, не говори на румънски език и дори не живее в Румъния.

Въпреки че Дракула обожава да напомня за своя род, потекло и национална идентичност в книгата, „фактът“, че той е румънец, се е загнездил здраво в ума на всички. Е, северните ни съседи поне знаят как да печелят пари. Някои румънски икономисти дори пишат дисертации на теми като „Туризмът и Дракула“, „Стокъровият туризъм“ и т. н. В тогавашна Румъния се развива точно толкова от действието в романа, колкото и в България. Авторът е отделил на двете балкански държави по една глава и причината съвсем не е пребиваването на вампира в тях. Останалата част от сюжета е ситуирана предимно в Англия и… още няколко места, за които обаче ще научите сами от повествованието на Стокър.

2. Дракула не е влашкият войвода Влад III Набучвача и не носи неговото име.

Демоничното начало от филма на Франсис Форд Копола, с което той свързва тези двама симпатяги в една личност, е изцяло негово творение. Дракула сам описва родословието си в произведението, а по-късно то става обект на изследване от останалите герои. Дори Стокър да е бил вдъхновен от Набучвача, за което има известни догадки, той не разчита толкова на фигурата му, колкото киното и популярните схващания. Да, Влад III остава намесен в цялостната картина, но той е само щрих, а не самият литературен Дракула. Ала има и още нещо: никъде в произведението Влад не се сочи като малко име на вампира, въпреки че българската авторизация на романа от 1991 г., препечатана в още две издания през 2002 и 2009 г., прави това…

3. Не знаем дали Дракула някога е имал законна съпруга.

Вярно е, че според една легенда съпругата на Влад III се самоубива, скачайки от най-високата кула на замъка му, за да избегне турски плен. Вярно е също, че това го съкрушава психически и води до неговия крах като владетел. Всичко това обаче не може да се отнесе към литературния Дракула или поне Стокър не ни е дал такива сведения.

4. Дракула не е виртуозен любовник.

В почти всяка екранизация Дракула е обсебен от някоя жена, която го връща към спомена за отдавна изгубената му съпруга… но както споменахме: съпруга няма. Така че тази фигура също е измислена по-късно. Известната сцена с изпадащата снимка от портфейла на Джонатан Харкър, на която вампирът за пръв път вижда обекта на своите желания също не съществува, макар в българската авторизация тя да е добавена от преразказващия.

5. Дракула не спи в ковчег.

Въпреки че по-модерните вампири предпочитат удобни ковчези от махагон, със сатенена тапицерия и дори украса от скъпоценности, Дракула не разполага с този „лукс“. Той използва нещо много по-обикновено: дървен сандък.

6. Дракула не се бръсне гладко и не носи дрехи с високи яки.

Външният вид на Дракула е преекспониран многократно. Две неща обаче присъстват почти неотклонно: гладко обръснатото му лице и плащът с висока яка. Е, дори това е измислица на киното. Стереотипът е въведен за пръв път през 1931 г. с екранизацията на Тод Браунинг. Бела Лугоши става толкова популярен в ролята си на краля-вампир, че образът му се запечатва в съзнанието на мнозина. Това предопределя начина, по-който Дракула ще бъде представян и занапред пред публиката. В малкото описания на облеклото му, героят на Стокър носи само два цвята, но нито един от тях не е червен. (Простете за това, г-н Копола.)

7. Дракула не е просто вампир…

Силите на злодея се простират много по-надалеч от известното на масовия читател или зрител. Пиенето на кръв, вечният живот, подмладяването, превръщането в прилеп са само малка част от въоръжението на Дракула. Той има с какво да ви изненада, защото Холивуд е занижил много способностите му.

8. Слънчевата светлина не може да нарани Дракула.

В по-старите филми това е любим начин за унищожение на вампири, защото е лесен за представяне без специалните ефекти, които в миналото не са били особено напреднали.
Едва Копола през 1992 г. ни показва, че Дракула се чувства доста добре на дневна светлина. Стокър ни показва героя си по този начин още в края на XIX в., но ние упорито отказваме да забележим въпросната подробност.

9. Дракула обича сребро.

Никой не заплашва Дракула със сребро в цялата книга. Според фолклора вампирите се чувстват некомфортно в близост до този метал. Чудовището на Стокър обаче няма нищо против него и дори го харесва. За сметка на това освен чесън, разпятия и дървени колове в книгата са посочени и други предмети, отблъскващи кръвопийците.

10. Дракула не пие вино?

Една от най известните фрази в киното, приписвана на героя е „Никога не пия… вино.“ И да пие, и да не пие, той никога не споменава нищо по този въпрос в книгата… но бъдете спокойни: има достатъчно други култови фрази, за които никога не сте чували!