Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните от „Екзакта Рисърч Груп“ пълнолетни българи (48%) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12% са готови да гласуват, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да изберат. Трудно е да се прогнозира колко от тях реално ще направят избор до деня на вота, уточнява Нова ТВ.
Други близо 16% се колебаят дали изобщо да гласуват и опитът на Екзакта подсказва, че е по-вероятно да не отидат до урните.
Една четвърт от българите към 5 юли изразяват нежелание да гласуват. Неизвестни относно електоралната активност добавя отпускарския сезон, както и навиците на немалко българи от последните години за чест краткотраен отдих в уикендите на летния сезон.
Електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в по-голяма степен мобилизирани да участват във вота в сравнение с електоратите на останалите партии с шансове да влязат в парламента. Избирателите на ДБ и на ИТН пък декларират по-висока готовност да гласуват на изборите от тези на ИСМВ.
Най-висока мобилизация за гласуване регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред висшистите и сред живеещите извън столицата.
Когато има силен емоционален елемент във вота, обаче, е възможна промяна в дела на желаещите да гласуват в самия изборен ден. А в този вот, както и в предишния, емоционалните и спонтанните решения за гласуване имат своето място. В навечерието на 4 април, в предизборното тогава национално проучване на Екзакта, имаше индикации за активност от порядъка на 47%-48%, но емоционалното и спонтанно гласуване в изборния ден проработиха за ръст на активността над тези стойности.
ЗАЛОЗИТЕ ЗА ПАРТИИТЕ
Всяка от партиите с претенции да бъде представена в следващия парламент има свои цели на тези избори. При ГЕРБ те са свързани с постигане на първи резултат в изборната надпревара и очакване партията да продължи да бъде фактор в политическия процес.
Зад политическото говорене на ИТН прозира желание за спечелване на вота, което по всичко личи, би било предпоставка за поемане на политическа отговорност и ангажимент за управление на страната. Такава е поне политическата оферта към избирателите, на която предстои да видим отговора.
БСП се стремят да привличат лява периферия и да повишават самочувствието на своите избиратели. Присъствието на леви експерти в служебния кабинет подпомага тези цели на левицата. Вторичният анализ на Екзакта показва, че новата формация „Ляв съюз за чиста и свята република” се бори по-скоро за разочарован и негласувал през последните години за БСП ляв електорат и към 5 юли получава дял под 1%.
За ДБ е съществен въпросът доколко ще може да разшири политическото си влияние в условията на ненамаляваща подкрепа за обществена промяна. Не по-малко интересно ще бъде да се установи и това какъв ще бъде социално-демографския профил на избирателите на това обединение след вота.
За ДПС 11 юли е предизвикателство заради пренареждането на политическото пространство у нас, но и заради вота от Турция.
ИСМВ се стремят да попаднат в парламента с по-добър резултат от постигнатия от тях през април т.г., а Българските патриоти полагат усилия да намерят място в новия състав на парламента като докажат, че патриотичните им идеи могат да обединяват. Основният проблем и на двете формации остава недостатъчната твърдост на електоратите им към 5 юли.
Социологическите изследвания трудно могат да измерят потенциала на Гражданската платформа „Българско лято” заради наличието на скрит вот.
„Възраждане” се цели в създаване на алтернативен патриотичен вот, въпреки, че политическото й амплоа далеч не се изчерпва с това.
Според проведеното прочуване на „Екзакта“ коалицията ГЕРБ-СДБ е първа политическа сила. След нея се нарежда „Има такъв народ“. Третата позиция заема „БСП за България“.
ДЕКЛАРАТИВНИ ЕЛЕКТОРАЛНИ НАМЕРЕНИЯ КЪМ 5 ЮЛИ
За листата на коя от посочените политически сили ще гласувате на предстоящите парламентарни избори на 11 юли 2021 година?
(Данните са на база гласуващи, по въпроса е работено с Шоу-карта )
Настоящото изследване е проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Работено е по стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. При изготвяне на извадката са използвани последните данни на НСИ за населението на страната, разпределени по пол, възраст, административни области и типове населени места (столица, областни центове, малки градове и села). Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е /- 3%.
Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”.
