Добромир Живков е социолог, управител на агенция „Маркет ЛИНКС”. Председател на Браншовата организация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение. Преподавател в Нов български университет. Ето каква прогноза направи той пред „Марица“.

– Г-н Живков, след като ИТН вече има първи кмет, можем ли да очакваме първо място и на изборите на 11 юли?

– Победа на „Има такъв народ“ в неделя е напълно възможна. Може би това е по-вероятният изход от изборите, но не заради резултатите от местния вот в Благоевград. Не можем да правим такива екстраполации, тъй като местният вот е нещо значително различно като мотивационен комплекс в сравнение с националния.

– Кой има повече шансове  за мобилизация на избиратели на финала – ГЕРБ, притиснат от всички страни, или смятаният за фаворит „Има такъв народ“?

– Не виждам особена възможност за растеж при ГЕРБ. Тенденциите, които наблюдаваме там,  по-скоро показват низходящ  тренд на електоралната подкрепа. Трудно е да се каже докъде могат да паднат, но резултатът може би би варирал в рамките между 1-2, в краен случай 3 процента. Не трябва обаче да изключваме последен мобилизационен импулс сред електората на ГЕРБ. Възможно е на изборите да се случи така, че ГЕРБ дори леко да повишат резултата от 19.7%, който имат в момента според  нашите проучвания.

– Гарантирано ли е трето място на БСП, или ДБ може да ги измести, като активира периферия избиратели, особено в чужбина?

– Наистина „Демократична България“, обратно на ГЕРБ, е във възходяща тенденция. Осъществяват доста активна работа в по-малките населени места в страната в рамките на кампанията. Това, след създадения първоначален позитивен фон към политическото обединение, може да подобри резултатите им по места и очаквам да има по-видим резултат в неделя. Известен импулс ще има и от  фактора „вот извън България“, който видяхме, че се разпределя основно между ИТН и ДБ.

В този смисъл мобилизацията на електората на „Демократична България“, но и мобилизацията на електората на БСП ще дадат отговор на въпроса дали двете партии ще са с много близък резултат и дали няма да станем свидетели на по-голяма изненада. Все пак най-близка до реалността е хипотезата двете партии да са с по-близък резултат, отколкото в предварителните проучвания, но с по-малко вероятност ДБ да стане трета политическа сила.

– Българските патриоти остават под 4-процентната бариера в проучването ви. Ще ги видим ли в следващия парламент?

– Имайки предвид  статистическите отклонения при резултатите от подобно проучване, в реалността резултатът на Българските патриоти може да бъде много близък до 4-те процента. Т.е. не можем да кажем категорично, че Патриотите няма да бъдат част от следващия парламент. Всичко ще зависи от мобилизацията.

Има известно раздвижване по-периферията на симпатизанти на Патриотите в посока Възраждане. Тези течения може би ще доведат до това, че може би нито една от двете патриотични формации няма  да бъде представена в следващия парламент.

– Колко е най-вероятният брой партии в следващия парламент?

– Българските патриоти са най-вероятният участник от малките формации. „Възраждане“ също не можем да изключим, но не мисля, че „Българско лято“ ще успее и този път, въпреки добрия дебютен резултат на 4 април.

Така че предвиждаме 6 партии в 46-ото НС.  Т.е. 45-ото НС да се възпроизведе като структура, но с по-различно разпределение на пропорциите на политическите сили.

– Т.нар. партии на промяната едва ли ще имат мнозинство. Ще има ли редовен кабинет в следващия парламент, каквито са очакванията?

– Според мен ще има кабинет, най-вероятно предложен с мандата на ИТН. Друг е въпросът колко устойчив би бил във времето. Очаквам това да бъде хибридно, политико-експертно правителство, което ще оформи екип от хора, които вече публично са част от партията на г-н Трифонов, но и експерти, които не са политически обвързани и дори са на министерски постове в служебното правителство. Такъв кабинет ще разчита на подкрепата на другите две протестни партии.

Важно е доколко тези три партии ще успеят да съставят рамка за политики, в която да действа този кабинет за определено време. Не е изключено  да се наложи да се разчита на допълнителна подкрепа от други политически сили. Т.е. ще имаме правителство на малцинството, вероятно подкрепено в отделни политики от БСП, Български патриоти, ако влязат в парламента, вероятно в други посоки от ДПС, а защо не, отчасти и от ГЕРБ.

– Как виждате бъдещето на ГЕРБ?

– Съдбата на ГЕРБ е обвързана до голяма степен с  тази на г-н Борисов. Бъдещето на партията изглежда доста неясно. Ако тя не успее да спечели изборите, то тогава ореолът на победители ще бъде снет от ГЕРБ и това със сигурност ще доведе до разгръщане на дезинтеграционни процеси в партията.

Бъдещето на ГЕРБ зависи от пътя, по който ще поемат. Ако успеят да намерят вътрешните ресурси, да преформатират партията, имат своето бъдеще на българската политическа сцена. Ако ГЕРБ продължи да е функция на г-н Борисов очаквам общественото ѝ влияние да намалява прогресивно в следващите години, каквато е съдбата на лидерските партии.

– Имат ли ИТН потенциал за управление?

– В един от сценариите, според мен, да. Ако приемем за истина декларираното от г-н Трифонов, г-н Йорданов и други говорители желание за промяна в държавата, не мисля, че потенциалът ще бъде големият въпрос. Твърде вероятно те ще, така да се каже, пределегират делегираната им от народа власт, защото е ясно, че не разполагат с пълния капацитет да съставят партийно самостоятелно правителство с достатъчно експертиза, което да управлява устойчиво във времето.

Затова ще се обърнат към външен за тях, експертен, но вярвам – независим политически потенциал. В този сценарий не е необходимо партията ИТН да има толкова вътрешен ресурс, за да се реализира успешно управление. Проблем може да се появи в зоните, в които има разминаване с останалите две партии на протеста. По тези разногласия ще очертаваме периметъра на съгласие, а по конкретните политически решения ще преценяваме дали ИТН е реално автономна и независима политическа сила.

– Кой ще бъде най-вероятният премиер? Ще рискува ли г-н Трифонов?

– Убеден съм, че г-н Трифонов няма да се кандидатира за поста, както категорично заяви. Не мога да коментирам профила на бъдещия премиер -публичната комуникация на ИТН е доста оскъдна. Все пак за премиер вероятно би бил търсен по-неутрален, непартиен образ, който да поеме отговорността за управлението.

– Как машинното гласуване ще повлияе на активността? Преувеличени ли са опасенията от машинен вот?

– Със сигурност ще има хора, които ще се притеснят да гласуват с машина, ще ги приемат за бариера  и ще се откажат. Но като цяло съм позитивно настроен. Машинното гласуване е сериозна трансформация на изборния процес, през която трябва да се премине, но също така е естествено да има противоречиви оценки.

Ако голямата цел за намаляване на купения и контролиран вот бъде постигната, то мисля, че ще имаме по-висока легитимност на целия процес и резултата. Винаги съществува вероятността машините да бъдат компрометирани, атакувани, но приемам това повече за част от предизборни послания.  

– Каква активност да очакваме?

– Нашето проучване показва активност в рамките на нормалното за последните кампании. На 4 април имахме по-висока активност от тази през 2017 г., сега очакваме нещо близко до резултата от предишните избори – около 50 процента или малко над тях, което за отпускарски сезон, но пък при наличие на висока политизация на обществото, изглежда съвсем реален резултат.

– Доколко вероятен е вариант избори 2 в 1 наесен?

– Не е изключено, въпросът е какво ще последва като развитие на политическата сцена от потенциалното несъставяне на правителство и преминаване в следващ изборен цикъл. Електоратите на някои от партиите изглеждат мобилизирани и монолитни за дълъг период. Има партии, при които може да се очаква по-малък отлив в ситуацията, в която не се създаде правителство.

ГЕРБ е една от тези партии.  БСП също изглежда относително защитена от потенциална загуба на електорат при сценарий без съставяне на кабинет. Същото важи за ДБ и ДПС. Най-уязвими са ИТН и „Изправи се! Мутри, вън!“, защото техните настоящи избиратели декларират в по-голяма степен, отколкото при другите партии, че биха се разочаровали и биха сменили своя избор на следващи предсрочни парламентарни избори.

– Случва ли се голямата промяна?

– Началото на обществена промяна в национален мащаб беше дадено на 4 април. Сега вече сме на по-преден етап от развитието на тези процеси. Продължаването на тази промяна обаче зависи от това как ще се формира правителство, колко устойчиво ще бъде то, какви политики ще провежда, какви законодателни инициативи и реформи ще осъществи Народното събрание.

 Политическите лагери за момента са формирани, но остават известни резерви спрямо последователността на заявки и действия на „Има такъв народ“. А съдейки по очертаващото се политическо представителство, именно тази партия трябва да бъде основен двигател на въпросната обществена промяна и остава да видим доколко това ще се случи.