Да излезеш от политиката, за да рисуваш картини, без да пренебрегваш правото и научната дейност. Такова ежедневие си избира зам.-председателят на 39-то и 40-о Народно събрание Камелия Касабова.

Остава ли завинаги в миналото парламентарната дейност, каква картина би нарисувала, ако трябва да пресъздаде политическата обстановка у нас и защо направи изложбата „Срещи по пътя” – отговорите потърси Таня Иванова.

– Кое ви накара да започнете да рисувате до такава, че да стигнете до изложба?
– Може би промяната. Ние живеем в един променящ се, динамичен свят, който променя и самите нас. По някой път тази промяна е незабележима и тиха. В други случаи промяната става внезапна. Като повдигането на една завеса, от която се показва сакралност.

– „Срещи по пътя”- защо така е озаглавена първата ви изложба?
– Нарекох я „Срещи по пътя”, защото по пътя на художествените си опити, скромни бих казала, се срещнах с велики представители на Импресионизма и Сюрреализма. Срещнах по пътя и моя учител. Реших и тук да отида на едно малко по-смислено ниво. И се сетих за любимата ми художничка Долорес Дилова.

– Тоест, не сте станали една сутрин и да кажете – „Започвам да рисувам”, а напротив – съвсем отговорно и сериозно сте подходили към това ново начинание, ходейки и на уроци?
– Ами не е и точно така. Защото импулсът за рисуване беше внезапен. В смисъл, за хващане на четката, за запознаване с боите. Но, всъщност, своя афинитет към живописта нося от малка.

– Труден ли беше преходът от политиката към сегашната Камелия Касабова?
– Трудно беше пребиваването ми в политика, а не преходът към свободната Камелия Касабова.

Трябва да ви кажа, че след като напуснах парламента аз изпитах едно огромно облекчение, почувствах се като свободен човек, който може да прави всичко, да се отдава на наука, да обикаля планините и въобще да не се интересува как ще бъде публично коментиран, така че преходът за мен специално беше изключително лесен, защото аз си имах своята професия, просто отидох там където съм била преди това.