До края на юни би трябвало да бъде изготвен единният протокол за лечение на пациенти с COVID-19. Това заяви академик Ваньо Митев от Катедра „Медицина, химия и биохимия“ към Медицинския университет. Те се изработват в момента в Министерството на здравеопазването.

Според него ако такъв протокол беше въведен по-рано, нямаше да се стигне до високата смъртност от COVID-19 у нас.

По неофициална информация, с която той разполага, жертвите на пандемията в България не са 18 000, а около 27 000. 

Протоколите трябва да бъдат три вида – за амбулаторно лечение, за болнично лечение и при пациенти в интензивно отделение на командно дишане, посочи акад. Митев пред Bulgaria ON AIR.

Той уточни, че единният протокол е важен, за да не изпадат хората в паника и да се знае точно как да се действа при съмнение за вируса.

Акад. Митев е категоричен, че българският принос за амбулаторно лечение на коронавируса е голям и трябва да се приложи на практика в протокола.

За да влезе вирусът в клетката, трябва да се активират два ензима – протеази. Ако не срежат шипчетата на вируса, той не може да влезе вътре в клетката. Ако това стане още в началния стадий на болестта, ще бъде чудесно. Един от тези препарати е бромхексин, обясни той. 

Той препоръчва всеки да може да си закупи от аптеката комплект за лечение на COVID-19, в който да има бромхексин ампули за инхалаторно приложение, а другото е колхицин. 

Така пациентите ще могат бързо да започнат лечение още при съмнение за заразяване. Личните лекари ще наблюдават действието на медикаментите и ще променят лечението при необходимост.

Това значително ще намали броя на хората, които стигат до болница заради усложнения от вируса“, убеден е акад. Митев.

През последните две годни той е подготвял книгата си „Клетъчната сигнализация“, която вече е излязла от печат. 

Клетъчната сигнализация означава по какъв начин сигналът извън клетката стига от плазмената мембрана до ядрото и там активира експресията на различни гени. Тя регулира всичко, ставащо в клетката, която представлява един микрокосмос с 19 000 гена, а те произвеждат по няколко модифициращи се белтъка, обясни авторът.