Калин Вельов е известен български музикант, който от известно време има сериозни намерения да бъде и политик. Той е първият барабанист на популярната джаз фюжън група Акага, където свири от формирането на групата през 1991 до 1998 г. Акага е студийна група към БНТ и участва във всички престижни музикални фестивали в страната. Участват и два пъти в един от най-престижните джаз фестивали в света – този в Монтрьо.

От 1992 до 1994 г. свири в група „Медикус“, а след това и с Дони и Момчил. В периода 1998 – 1999 г. Вельов е част от „Ку-Ку бенд“. Съпровожда на Лили Иванова на концертите ѝ в Москва през 1998 г..

От 2020 г. барабанистът е депутат от листата на ГЕРБ. Той заяви, че участието му в политиката имало социална кауза, защото „представял хора от неговия сектор“. От ръководството на ГЕРБ зависело дали Вельов ще бъде отново в листите, но той е дал ясна заявка и смята, че пак може да бъде полезен.

– В тези трудни икономически, а и политически времена, вие пуснахте нова песен. Не сте загубили муза? Разкажете ни повече за песента и видеото?

– Песента и видеото се случиха наистина в специален момент, по време на пандемия. Всички музиканти бяхме ограничени от изпълнения и пътувания и повечето от нас използваха времето да творят. Тъй като аз бях доста ангажиран политически и обикалях страната по срещи, не можах да издам цял албум. Но написах няколко песни. И една от тях е „Без теб не мога“. Проектът е подпомогнат от Министерството на Културата, за което сме благодарни. След като година и половина нямаме концерти, това е единственият начин да издадем нови продукти и да възстановим работата си. Стотици музиканти, които познавам сега, издават и работят нови проекти по програмите за подпомагане на сектора от миналата година на Министерството на Културата и Национален Фонд Култура.

Също така за първи път дадох на друг музикант да аранжира моя латино песен. Светослав Заров е аранжор на „Без теб не мога“. Специален гост за вокалните партии е Павлета Семова, популярна в латино джаз средите певица с афинитет към бразилската боса нова. Текста написахме аз на български и Larissa Franklim на португалски. Тя е и хореограф и вокалист в проекта ни Амазония. Sieamen Kado, друг член на проекта, пя и рапира на френски. Тя е от Хаити. Steffany Obadiaru и Layefa Okereke са танцьори от Нигерия. Kapi Ayo Joakim е от Ангола, а Diego Da Franca е от Бразилия. Той е капоейра танцьор и перкусионист. С него изпълняваме на живо перкусионно шоу. Основен вокалист на проекта е Мария Аврамиди, тя е половин гъркиня. Всъщност, Амазония е единственият латино международен танцувално-музикален проект на Балканите и аз съм много горд с него. Атмосферата, музиката и настроението, когато сме заедно, ме карат да се чувствам гражданин на света.

Режисьор на видеото е Жоро Марков и съм много щастлив, че той успя да пресъздаде на лента реалната екзотика и красота на тези афро-латино артисти от Амазония.

– Латино ритмите ли са вашата страст? Къде се запалихте по този жанр?

– Още 90-те години се запалих по латино музиката. Бяхме няколко пъти на концерти с Акага в Швейцария – Монтрьо Джаз Фест. Там слушах на живо латино джаз и салса банди и полудях по тази музика. Заминах в Холандия да уча и свиря латино стилове в Ротердамската консерватория. Оттогава това е музикалната ми страст! Дипломирах се там и 5 години работих с най-добрите латиноси в Нидерландия. През 2006 г. се прибрах в България и сбъднах мечтата си да имаме роден салса бенд – това е Тумбаито. Друга сбъдната мечта е международният ни афро-бразилски проект Амазония.

– Пандемичната обстановка в страната как ви се отрази? Страхувате ли се от вируса и сблъскахте ли се с него вече?

– Изкарах вируса на крак.. не знам как. Имах отрицателни тестове, но явно съм го преболедувал, защото се оказах с антитела. След като два пъти дарих кръвна плазма ми намаляха антителата и преди месец се ваксинирах. Така че, опитах от всичко.

В музикално отношение се отрази много зле.. Вече година и половина нямаме приход, концерти и дейност. И тепърва стартираме отново. В личен план използвах този период, за да навлезна в политиката. Стана случайно точно в този момент на пандемия и политическа криза, но аз не се дръпнах, уплаших или каквото и да е..

– Намирате ли за адекватни мерките, които се прилагат в родината ни? Кои са ползите и кои са грешките ни през тази една година?

– Смятам, че беше грешка в един момент, когато затвориха планините за посещение. Аз съм любител на природата и си мисля, че чистият въздух и планината повече лекуват, отколкото да заразяват. Всичко останало мисля, че беше правилно реагирано. Винаги може и по-добре, винаги може и перфектно да е, но когато не носиш отговорността и го анализираш отстрани, а и от позицията на минало време, е много лесно.

– Да разбирам ли, че политическите ви амбиции никога не са оказвали влияние на музикалната кариера и желанието за развитие?

– Двете не са свързани. Аз продължавам да имам желание да правя музика, да концертирам, да живея като музикант. Успоредно с това обаче имам увлечение и се чувствам добре и в политиката. Искам да се развивам там и смятам, че мога да съм полезен за сектора и хората от моята гилдия.

– Какви планове имате, ако станете Министър на културата?

– Да работя по всички тези конкретни въпроси, които обсъдих на срещите си в 20 града на България. Видях се с хиляди работещи от нашия сектор в над 150 срещи и говорихме с тях по задачи, проблеми и сратегии на отделните ресори и като цяло за културата.

– Негативните коментари за тази номинация как ви се отразиха?

– Аз получих и много позитивни коментари и обаждания. Но нито те, нито негативните, ще ме откажат от намеренията ми. Когато човек е убеден в себе си, когато има подкрепата на работещите от сектора, защото точно те се нуждаят най-много от добри промени, тогава няма от какво да се притеснява.

– Ще бъдете ли включен в листата на ГЕРБ в следващата предизборна битка?

– Не знам още. Тепърва ще се правят листите. Аз показах какво мога да направя за няколкото месеца в парламента и политиката. Потвърдих, че ме вълнува тази тема, а решението ще вземат от изпълнителната комисия и ръководството.

– Знаем, че сте близък с музикантите от Ку-ку бенд. Не обсъждате ли политическата ситуация и смятате ли, че е възможна коалиция между партията на Слави и ГЕРБ?

– Последните месеци не съм се чувал или виждал с тях. Като цяло говорим за музика, за живота.. Досега за политика не сме говорили, но аз нямам проблем да говоря за каквото и да е с приятелите си или с хората. Не се притеснявам от различни теми. Относно коалиция – не съм от хората, които са крайни и казват никога. Но на този етап не виждам допирни точки, и то от страна на ИТН. Много крайни мнения и думи бяха изказани. Не мисля, че може да има рязко сближаване.

– Имате ли приятели, които ви обърнаха гръб, след като нагазихте в политиката?

– Има, да, но има и такива, на които аз обърнах гръб, заради промяна в тяхното отношение. И с това също нямам проблем, защото ако приятелството ни е зависило от политиката и от промяната на моя статут, то не е било истинско или искрено приятелство.

– С какво се промени животът ви, след като станахте депутат?

– Остава ми по-малко лично време. Станах по-организиран и по-рядко вдигам телефон. По-къси разговори и по-делови тон. Също внимавам повече как се изразявам и държа. Защото хората стават по-чувствителни и изискващи към човек, който е в ролята на политик, депутат или обществена личност. И това е нормално, приемам го и така трябва да бъде.

Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ