Тези дни гледах пак филма на Стивън Содърбърг „Заразяване“. Ще припомня, че тази лента е от 2011 г. и по някакъв чудодеен начин предсказва какво ще се случи десет години по-късно по време на пандемията с коронавируса. Това казва в свой коментар проф.
Николай Овчаров, цитиран от „Труд“.
Включително е предвидено мястото, откъдето тръгва заразата, източникът (пренасяне от прилепи), начинът на проникване в организма и т. н. На пръв поглед това е трудно обяснимо, но както е казано – нищо ново под слънцето. Защото ние, историците, знаем за редица подобни бедствия, сполетели човечеството през хилядолетията. Просто режисьорът очевидно е прочел няколко исторически съчинения.
Разбира се, класически пример е чумната пандемия от втората половина на ХІV век. Със сигурност тя е най-мощната и смъртоносна в човешката история. Според авторитетния историк Уйлям МакНийл от Университета в Чикаго, източник на причинители на този мор била провинция Йънан в Китай.
По „пътя на коприната“ епидемията достигнала Кафа – голяма крепост в Крим, построена от Генуезката република, за да отбранява тяхната фактория в този район. Оттам вече било лесно чрез търговските кораби заразата да се пренесе в Европа.
Както и днес, първоначалната вълна ударила Китай, където през 1331 г. особено пострадала провинцията Хебей – измрели близо 90% от нейните жители. Арабският историк Такюддин ал-Макризи пише: „Тогава Китай съвършено обезлюдя“. Ибн ал-Варди пък отбелязва, че в първите 15 години чумата свирепствала на Изток и едва след това достигнала Европа.
Още през 40-те години на ХІV в. епидемията обхванала и Балканите, за което свидетелства византийският император и хронист Йоан Кантакузин. Болестта избухнала в Константинопол, където в предградието Пера имало генуезки квартал. Умрял дори Андроник – най-младият син на императора. Друг историк – Никифор Григора – пише как „в повечето домове всички умирали заедно“.
Според сведения от венециански хроники, загинало около 90% от населението на Константинопол. Това очевидно е преувеличено, но все пак броят мъртви несъмнено бил голям.
Чумната епидемия от 1347 г. обезлюдила и цялото Беломорие. Така например в Ксанти просто нямало бойци, които да го отбраняват срещу настъпващите тогава османски пълчища. В Серес починал от чума даже Вселенският патриарх Калист.
През есента на 1347 г. епидемията засегнала чувствително и днешната територия на България. Последвали няколко вълни, като третата избухнала през 1369 г. и върлувала цели 8 години. Откритието на археоложката Стефка Ангелова в средновековна Силистра показва как в два гроба от края на ХІV в. се наблюдава абсолютно необичайното за християнството кремиране – очевидно в опит за ограничаване на заразата.
Известен е и масовият гроб в подземието на една църква на хълма Трапезица в столицата на Второто българско царство Търновград. Там безразборно са нахвърляни телата на повече от 50 души. Учените са на мнение, че това се е правело само при погребение на загинали от масови епидемии и зарази, които застрашавали живота на големи групи от хора.
Върлуващата болест накарала цар Иван Александър да организира няколко църковни събора през 60-те години на столетието. Както и в Западна Европа, тогава в Търновград се разпространили различни ереси, вещаещи края на света и погубването на човечеството. А силното обезлюдяване на градовете спомогнало прииждащите от Азия турци да завладяват сравнително лесно градове и крепости.
Косвено за това говори и ученикът на Патриарх Евтимий Григорий Цамблак, описвайки падането на столицата Търновград – „И най-после превзе града (турският военачалник – Н. О.), но не със своята сила, а като замлъкна Божието предопределение.“ Впрочем самият Цамблак по-късно умира от чума.
Известният български историк проф. Христо Матанов е категоричен, че китайската епидемия е една от главните причини за падането на България под османска власт. „В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри – казва той, – показва едно почти тотално обезлюдяване.
Огромните демографски загуби логично обясняват и цялата политическа, икономическа и верска криза по това време. И вероятно първото настъпление на османците.“ Историкът от Великотърновския университет доц. Ивелин Попов говори за 6 вълни, преминали у нас до края на ХІV в.
Би ли могло този ужас да се повтори в днешно време, въпреки напредналата медицина? Разбира се, и това виждаме в Индия през последните седмици. Да, ще кажете, че тя е изостанала в здравно отношение страна и с огромното си население трудно подлежи на контрол. Но нека видим какво се случи в най-развитата сила в света през миналата година.
Още през февруари медиите отбелязаха, че „пандемията причини огромни щети и невъобразимо страдание, а Ковид-19 уби над половин милион американци. Това е повече, отколкото дадените от САЩ жертви в най-кървавите войни. Само за ден и половина починалите от коронавирус са повече, отколкото при атентатите от 11 септември 2001 г.
България също не бе пожалена от ужасната зараза. В началото на никой не му се вярваше, че това е възможно днес. Но когато през есента на 2020 г. започнахме да виждаме, че около нас умират близки и приятели, нещата придобиха ново измерение. И въпреки всичко пак се намериха хора, говорещи за „грипче“ и призоваващи да не се спазват мерки. То щяло да си мине от само себе си, когато придобием прословутия „стаден“ имунитет.
Само че никой от тези „пророци“ не казваше каква ще е цената в „жива“ сила. И добре че в държавата имаше разумни хора, които не се поддадоха на евтиния популизъм. Това бяха хората от „НОЩ“ или Националния оперативен щаб. Нека си припомним имената им – Ангел Кунчев, Тодор Кантарджиев, Николай Брънзалов и други.
Над всички – вездесъщият генерал Венцислав Мутафчийски, събрал върху себе си толкова надежди, но и тонове зла омраза.
Понякога си мисля как тези хора издържаха. То не бяха обиди и клетви, ограничавали „демократичните“ свободи, плашели хората и т. н. Но тези думи се чуваха тогава, когато пандемията отстъпваше за известно време. Когато обаче настъпваше поредната вълна, злодумците се умълчаваха, уплашени за собствения си животец. За да станат отново гласовити при следващото отпускане.
Сега служебният кабинет обсъждал дали да закрива „НОЩ“ или да го трансформира. Нали са „времена на промяна“ – всичко трябва да се човърка, чегърта, размества. Като историк мога да кажа, че революционните промени не са довели никого до добро. Някога дори Ленин се осефери по едно време и намали репресиите – все пак някой трябваше да управлява Русия и нейната икономика.
Делото на хората от „НОЩ“ обаче няма да бъде забравено и тепърва ще бъде оценено. Сигурно са допускали и грешки, което е нормално винаги, когато човек работи истински. Но също така е сигурно, че тези хора спасиха много българи. Затова единствено може да кажем:
БЛАГОДАРИМ ВИ, ХОРА ОТ „НОЩ“! БЛАГОДАРИМ ТИ, ГЕНЕРАЛЕ!