Имах вътрешна необходимост. Исках да запазя паметта на Милен. Да даде надежда и смисъл на много хора. В последната година и половина много хора загубиха много близки.
Чрез тази книга искам да кажа на хората, че истинската любов може да съществува и ние трябва да продължим да живее, въпреки загубите си.
Това каза в ефира нa bTV Милена Иванова, жената до нелепо загиналия при катастрофа журналист Милен Цветков, коментирайки книгата си, която тя написа в негова памет.
Иванова разказа, че помни много ясно първия и последния ден, в които тя е била с Милен Цветков.
„Помня първия ден, помня така и последния. Помня почти всеки ден от нашия живот. Запознах се с Милен в телевизията. бях поканена да участвам в предаването. Трябваше да направя нумерологична прогноза за годината. Бях изключително притеснена. Всички знаехме, че Милен бе един от най-ярките телевизионни водещи.
Тъй като той ми беше любимия водещ, имах представа, че той не се интересува много от езотерични науки и нумерологията. Боях се да не ми задава провокативни въпроси. Разговорът обаче мина много добре. той не пропуска да ме провокира, но беше изключително добронамерен“, разказва Нилена.
„Много държа да кажа за публиката, че аз познавам Милен в последните му години. Той беше изключително различен от това, което беше на екран. Беше много улегнал. Знаеше какво иска, беше притихнал. Имаше точни цели и много балансирано поведение. Човекът Милен Цветков беше много мил, любящ човек, имаше нужда да дава и да получава любов. Той беше много тих, както беше шумен на екрана, аз него усещах вкъщи“, разкри последната любов на журналиста.
По думите ѝ, след спирането на предаването му, на Цветков най-много му е липсвала сигурността. „В последните си мигове споделяше , че вече е изморен от всичко. Усещаше, че за него телевизия вече няма да има. Беше изморен да се бори с неправдите в България. Но му липсваше телевизията, комуникацията със зрителите. Липсваха му отговорите на най-важните въпроси. Искаше да задава въпроси и да получава отговори“, разкри тя.
Милена признава, че от всичките дни съжителство с журналиста тя си спомня последния.
„Най-ярко си спомням последния ден. Това, което мога да споделя е, че беше един прекрасен ден за нас. Целият ден прекарахме много добре, вълнуващо, казахме си много неща, много неща си споделихме, които бяхме таели до онзи момент. Може би това не беше случайно. Той много се вълнуваше какво се случа в държавата насред пандемията“, разкри тя.
До последно той беше щастлив и затвори вратата на домът ни усмихнат с думите: „Обичам те“ – спомня си Милена.