Катрин Цанев е основател на биоферма „Венец“ в село Тодорово до Плевен. Преди това е работила за организацията по прехрана и земеделие към ООН.

След седем години перспективна и добре платена работа в ООН, Катрин сменя кардинално посоката и се заема с отглеждане на зеленчуци, овошки и лимец по нивите в Троянско и Плевенско.

Докато сади мушмули, дюли и вишни, докато суши доматчета, Катрин експериментира с мулчиране с овчи руна, създава кооперация, която да приготвя готова храна за общността, подава ръка на местни ромски жени и им помага да се обучат така, че да работят на мениджърски позиции.

Вече три години тя пътува между Северна България и Женева, където живее съпругът ѝ.

„Село Тодорово беше пример за това как земеделието след комунизма и индустриализацията е останало откъснато и отделено от хората и не носи много ползи за местното население, дори вреди на околната среда и това ми направи много голямо впечатление тогава.

Роди се идеята по някакъв начин аз да променя това статукво и след това започнах да работя в ООН по темите на устойчивото земеделие”, каза в предаването „Графити по въздуха“ Катрин Цанев.

Тя е кандидатствала и спечелила проект за подпомагане, но се отказала да го изпълнява.

„Спечелили сме един малък проект от Европейския институт за иновация, който подкрепя с малко финансиране иновативни проекти в селските райони, които измислят нови подходи към устойчиво земеделие и хранителната система изцяло”.

Село Тодорово е кръстено на прадядото на Катрин Цанев.

„Аз само от разкази го познавам, той ми е прадядо, нямах удоволствието и честта да се запозная с него лично. Той беше убит 1944 година, но от това, което знам, той е бил земеделец, имал е първата мелница в селото и е бил кмет“.

Катрин Цанев е родена в Лондон, дете е на майка германка и баща българин. Завършила е политология в Германия, учила е и в Москва. В университетските си години Катрин специализира европейска политика и обследва как Общата селскостопанска политика помага на малките фермери да се справят с климатичните промени.