Който крои планове в близко бъдеще да си купи на нов бензинов или дизелов автомобил и иска да избира между много модели, няма много време за мислене, пише Труд бг.

След 4-5 години в целия Европейски съюз предлагането на нови коли с двигател с вътрешно горене (ДВГ) ще започне драстично да намалява.

Такъв се очертава да бъде резултатът от целенасочения геноцид срещу конвенционалните превозни средства във вида им, в който ги познаваме.

И хората ще бъдат принудени да купуват автомобили с електрифицирано задвижване или с много малки бензинови двигатели, просто защото други няма да се продават на територията на модерна обединена Европа.

Непрестанното затягане на стандартите за изгорели газове (наричани още евронорми или еврокатегории) в ЕС все повече задушава производството и пласирането на бензинови и дизелови коли.

Настоящата година е особено важна за тяхното бъдеще, защото до края на декември Еврокомисията трябва да уточни следващия стандарт Евро 7, който през 2025 г. ще замени сегашния Евро 6.

Големият въпрос, който реално засяга всички европейци, е какви ограничения за отработените газове ще бъдат заложени в стандарта Евро 7, тъй като на тях трябва да отговарят всички нови леки автомобили в продажба в страните членки само след четири години.

Неотдавна изтече информация за граничните стойности, които ресорните служители в Брюксел обсъждат за стандарта Евро 7. Става дума за проучване на експертна група, която препоръчва с различни сценарии радикално намаляване на допустимите вредни емисии.

Ако изнесените данни действително бъдат официализирани с вписването им в Евро 7, това ще е смъртната присъда за бензиновите и дизеловите коли в ЕС.

Разбира се, трябва да се направи уточнението, че засега няма конкретно законодателно предложение, а само обсъждане. Но е твърде вероятно то да се превърне в реалност, като се имат предвид зелените приоритети на сегашното ръководство на Еврокомисията.

По същество идеята да дишаме по-чист въздух е чудесна. Нейното осъществяване обаче с фрапантни ограничения във водещ отрасъл като автомобилния има своята цена. И потребителите трябва да я знаят, защото те ще я плащат – пряко и косвено.

Целта на следващия стандарт за изгорели газове Евро 7 е да задължи производителите на превозни средства да намалят допълнително замърсяващите емисии на новите си модели – въглеводороди, азотни окиси, фини частици и въглероден окис.

От изнесените в европейските медии информации се разбра, че се обсъжда максимално допустимото ниво на азотни окиси за всички леки коли да бъде ограничено на 30 милиграма на километър в стандарта Евро 7. За сравнение – в сегашния стандарт Евро 6 бензиновите автомобили могат да отделят 60 милиграма, а дизеловите – 80. Друго предложение е границата на въглеродния окис да бъде свалена десетократно.

Говори се и за сериозно разширяване на температурния диапазон на околната среда по време на измерванията. Сега те се извършват в условия от минус 7 до плюс 35 градуса, а занапред трябва да се правят от минус 10 до плюс 40 градуса.

В тестовия цикъл колите ще работят при високи натоварвания като движение по стръмен наклон, теглене на ремарке, пътуване с багажни кутии на покрива и платформи за велосипеди, резки ускорения, движение на голяма надморска височина, както и къси отсечки с много спирания и потегляния.

Идеята е дори при такова шофиране вредните емисии да не прехвърлят граничните стойности. Освен това новите превозни средства трябва да изпълняват стриктно зададените ограничения най-малко 15 години след пускане в експлоатация и в продължение на 240 000 км (досега 160 000 км).

И на лаиците е ясно, че за (почти) всички коли с бензинови и дизелови двигатели е невъзможно да отговорят на такива изисквания. Технологиите за подобряване на екологичността на моторите с вътрешно горене вече доближават границите на възможното.

Инженерите могат да правят някакви фокуси с техниката, но не и магии. Няма как да се запали студена кола и да се качи високо в планината при минусови температури, натоварена с багаж, пътници и ски, без да се преминат обсъжданите за Евро 7 граници на вредните емисии.

Все едно да искаш един маратонец, пробягал цялата дистанция от 42 километра, да финишира с пулс на спокойно разхождащ се човек.

Ако изложените по-горе ограничения действително залегнат в подобен вид в стандарта Евро 7, последиците върху автомобилната индустрия и търговия ще са огромни. На пазара ще останат да се предлагат малко коли на бензин и още по-малко на дизел, докато съвсем не изчезнат.

Те неизбежно ще поскъпнат заради необходимостта да се разработват и да се вграждат все по-иновативни системи за пречистване на газовете. Заради необходимостта да изминават повече километри с по-малко гориво, ще се свива работният обем на двигателите и ще оредеят моделите с задвижване 4х4.

Тази деформация на пазара вече е в ход, защото настоящият стандарт Евро 6 (чиито изисквания се изострят през няколко години) вече принуди производителите да прекратят предлагането на някои модели в ЕС.

Повсеместното и до голяма степен незаслужено заклеймяване убива новите дизелови автомобили, макар че те са по-екологични от бензиновите си еквиваленти и имат прекрасна динамика.

Някои компании като Volvo решиха да спрат изцяло дизеловата си гама, а марки като Skoda, Audi и Volkswagen се отказват от дизеловите мотори в малките коли. Други фирми като Nissan крачка по крачка ограничават дизеловите си коли, а трети като Honda превключват изцяло към електрически и хибридни превозни средства.

Всички производители, които искат да продават нови коли в Европа, ще следват приблизително тази линия, която реално се чертае на бюрата в топлите кабинети в Брюксел. С въвеждането на все по-строги стандарти за отработените газове ЕС дава сериозно предимство на електрифицираните автомобили.

Друг е въпросът дали те наистина замърсяват по-малко природата. Евронормите предписват колко вредни емисии може да отделя превозното средство по време на своята експлоатация, но не и колко се уврежда околната среда при неговото производство, непрестанно зареждане с ток и рециклиране.

Драстичното намаляване на допустимите вредни емисии може да повлияе апокалиптично на заетостта в автоиндустрията. Ако намалее или спре производството на коли с вътрешно горене, ще се освободят стотици хиляди работни места, защото електромобилите са по-прости като техника и се сглобяват с много по-малко компоненти.

Те обаче също цапат въздуха, но не от ауспусите, а от комините на въглищните централи, които произвеждат енергия за батериите им. В този аспект електрическите коли имат по-лош баланс на въглероден двуокис от всяка модерна дизелова кола при настоящия микс на източници за електроенергия.

Не се отчита също, че електромобилите натоварват по-силно гумите и спирачките поради бързото ускорение и високото тегло, а това води до по-голямо отделяне на изключително вредните за хората фини твърди частици във въздуха.

В момента ударно се лансират хибриди с външно зареждане от контакт като превозни средства на прехода към транспорт с нулеви емисии. Но тези модели също имат противоречив екологичен ефект.

Те не замърсяват атмосферата, когато се движат на ток. Батерията им обаче осигурява максимум около 40-50 км пробег на електричество в идеалния случай.

След което продължават движението си на бензин и поради високото си тегло при бързо шофиране често гълтат повече гориво и отделят повече вредни емисии от стандартни коли с вътрешно горене. Тоест – след изчерпване на батерията замърсяват поне колкото останалите.

За да се използва пълноценно един автомобил на ток, собственикът му трябва да има гараж или паркомясто с подходяща електрическа инсталация за зареждане.

Не са много хората и фирмите, които могат да се похвалят с такива условия. И да са готови да платят по-високата продажна цена на електрифицираните коли, поемайки риска от бъдещи неудобства поради липсата на изградена инфраструктура от зарядни станции по пътищата.

Поради тези и ред други причини може да се очаква, че масовите потребители в някои европейски държави като нашата ще продължат да карат и да търсят автомобили на бензин и дизел (повечето употребявани), докато това е възможно.

Ще има и плавно увеличение на електрифицираните коли, които едва ли в близко бъдеще ще се превърнат в основни средства за транспорт.

Дори с въвеждането на Евро 7 да се пусне в ход смъртната присъда на двигателите с вътрешно горене, те ще оцелеят още дълго. Поне на места със стандарт и начин на живот като този в България.