Докато сме млади и буйни не смятаме, че нещо може да ни се опре. Трошим стени с главите и се изправяме срещу най-големите си страхове. Но какво става, когато остареем? Няма как със сигурност да знам, докато самият мен не ме застигнат годините. И все пак предполагам, че мечтите и целите започват да се превръщат в спомени.
Спомени за това, което сме били и това, което сме искали да станем. За хубаво или лошо, това е кръговратът на живота, с който сме длъжни да се съобразим.
