Звездата на националния ни отбор по баскетбол и на Балкан (Ботевград) Димитър Димитров гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ . След едно десетилетие ходене по мъките най-после изгря слънце и на “улицата” на родния баскетбол. В Рига “лъвовете” направиха истински подвиг и в инфарктен мач постигнаха сладка победа над Латвия само с точка разлика. Това се оказа достатъчно, за да подпечатат визите си за европейското първенство.

Шампионатът ще се проведе през септември догодина в Чехия, Грузия, Италия и Германия. А отборът ни ще бъде воден за трети път на престижния форум от селекционера Росен Барчовски.

– Приветстваме с добре дошъл един от талантите на българския баскетбол – Димитър Димитров! Здравей, Митко, в предишното ни интервю за „Код Спорт“ през лятото на 2019 г. бе категоричен, че ще се класираме за шампионата на Стария континент? Кое ти даде увереност да прогнозираш, че националният отбор има място на европейски финали? 

– Това, че познавам всички момчета в националния отбор. Знам какви характери са, има перфектна атмосфера. Бях сигурен, че с малко повече работа и търпение, успехите ще дойдат. Няма невъзнаграден труд. Вече пет години ядрото от баскетболисти е едно и също и накрая достигнахме резултата, който според мен не трябва да ни задоволява толкова много. Имаме още работа за вършене!

– Каква е мотивацията на играчи, които не са успели веднъж, втори път в евроквалификации? Не си ли казваш: „Май на мен няма да ми се случи да играя на първенство на Стария континент“? 

– Може би това е мотивацията, че не сме успели един-два пъти. Сигурно това изигра лоша шега на отбора на Латвия, който е свикнал всяка година да е там. За нас този мач беше на живот и смърт. А те може би подходиха малко по-небрежно и ние се възползвахме по най-добрия начин. Като не успеем първия, втория, вече на третия път се замисляме, че трябва да дадем всичко от себе си, за да успеем.

 

@@@

 

– Кога осъзнахте, че вече сте на финали на европейско първенство? 

– Малко след финалната сирена. Имаше една еуфория 4-5 секунди, за да разберем дали е тя или нещо друго е свирнало.

– Кое беше най-трудно в тази среща? 

– Да запазим главите си хладни, след като ни поведоха с 13 точки и успяхме да се върнем. Показахме характер, битка, не се предадохме в никакъв случай и успяхме лека-полека да стопим тази разлика. Може би това беше преломният момент.

– Ниската резултатност как си я обясняваш? 

– С важността на мача. Може би съдиите пуснаха по-груба игра, стана една мъжка битка, и в двата отбора имаше много контакт, много сблъсъци, които реферите оставиха в двете посоки. По-скоро се превърна в един физически двубой, отколкото в баскетболен.

– Каква беше атмосферата преди двубоя в Рига? От какво най-много се притеснявахте? 

– Не мисля, че е имало притеснение. Всички бяха изключително мотивирани и концентрирани. Преди мача по-скоро имаше едно спокойно напрежение в съблекалнята, никой не говореше, всеки си мислеше точно какво трябва да направи. Това беше ключът към успеха – всички бяхме концентрирани, всеки си знаеше задачите и ги изпълнихме по най-добрия начин.

 

@@@

 

– Как приехте новината, че ще излезете без Александър Везенков и колко важен е той за националния отбор? 

– Той е изключително важен за националния отбор, но ние сме свикнали, доста мачове вече изиграхме без него. Преди европейското, имаме квалификации за световно първенство, надявам се там да може да помогне на отбора. Като цяло никой от нас не е имал големи надежди, че той ще бъде в националния отбор, понеже вече има голяма роля в тима на Олимпиакос. Той е важна част за тях, а гърците са в нашата група и по една или друга причина не го пускаха срещу тях да играе. Има голяма роля, но не е целият отбор. Показахме, че можем и без него. Но с него на европейското ще демонстрираме още по-добро лице.

– Какво ви каза треньорът Росен Барчовски непосредствено преди мача с латвийците? 

– Каза ни, че българите сме силни в такива ситуации. Тогава можем да покажем характер и зъби. Спомена няколко исторически битки в нашето минало, които ни мотивираха още повече да излезем и да покажем битка.

– Много интересно бе пътуването ви до Рига – PCR тестове, заключване на част от треньорското ръководство. Имаше ли някакво изнервяне от тази ситуация? 

– Не, нямаше изнервяне. Ние може би бяхме най-облагодетелстваният отбор понеже повечето от нас вече са го прекарали и имаме антитела, което е условие на ФИБА да не се правят тестове при пристигането. Светът вече се е променил драстично и трябва да се нагаждаме, няма какво да се изнервяме. Това са правилата, които не зависят от нас.

– Какво си спомняш непосредствено след финалната сирена на мача? Какво се случи в съблекалнята? 

– Имаше доста еуфория. Вече осъзнахме, че сме на европейско и че този труд, който сме полагали последните години, се е възнаградил. Мисля, че само двама от този отбор са играли на европейско. За всички останали това беше една несбъдната мечта досега. Едно чувство на добре свършена работа. Трудил си се през целия си живот, от дете си мечтая да играя на голям форум с екипа на България. Най-хубавото чувство е да знаеш, че си си свършил добре работата.

 

@@@

 

– Как отпразнувахте победата? 

– В коридора на етажа, понеже заради мерките не ни позволиха да се съберем никъде. С няколко бири. Оказа се, че латвийците в хотела не бяха подготвени. Не беше нищо грандиозно – само няколко бири, тъй като трябваше да изиграем още един мач.

– Върху какво трябва да работим, за да не изглеждаме случайно попаднали на шампионата на Стария континент? 

– Най-вече върху физиката. Не технически или тактически отстъпваме на другите отбори, а по-скоро физически. Нямаме играчи по 2,10 м, които да се борят. Може би на всяка една позиция изоставаме с по 5-6 см ръстово, така че трябва да наваксваме с повече физика, повече желание.

– Може ли съвременният баскетбол без т.нар. тежки центрове?

– Натам върви вече. В Евролигата големите отбори, ако тежките центрове не са подвижни, все повече и повече им се губи ролята. Може би за нас това ще е един плюс. В защита ще ни е по-трудно, а в нападение – по-лесно да играем срещу по-високи играчи.

– Защо реши да останеш в родното първенство?

– Реших да остана тук, понеже пандемията се разрасна. Имаше доста голяма несигурност, неяснота какво ще стане по света. В Ботевград се чувствам прекрасно. Мисля, че изградихме един добър отбор, който е боеспособен да се бори за титла и за купа. Тук съм трета година и се чувствам като у дома си. Мисля, че хората ме харесват. Аз също харесвам града, организацията. Това е добро място за моето  развитие.

– Задоволява ли те качеството на баскетбола у нас?

– Не. Има още накъде да вървим! Не трябва да се задоволяваме, а винаги да искаме още и още. Мисля, че тази година качеството леко е паднало, за сметка на равностойността на отборите. Този сезон всеки може да бие всеки, а това прави първенството доста по-интересно. Надявам се всички отбори да вървят нагоре, да има градация, а не както в предишните години – излизаш и биеш с 20 точки.

– Какво е мнението ти за чуждестранните баскетболисти, които идват в България? Доколко те допринасят за развитието на този спорт?

– Със сигурност са голяма част от спорта в нашето първенство. Без тях няма как да стане оспорван шампионат. Въпросът е да се взимат качествени чужденци, а не просто да запълват бройката. Последните години леко падна финансово нивото заради кризите и несигурността и леко падна нивото на чуждестранните играчи, които идват. Надявам се с времето да взимат все по-силни състезатели. Да сме честни, няма достатъчно българи за цялото първенство и чужденците са неизменна част от баскетбола в България.

– Не е ли малко странно, че децата не могат да се запалят по този популярен спорт у нас? Спорт, който ни е носил толкова много награди и престиж…

– Странно е със сигурност. Мисля, че в европейски и в световен мащаб баскетболът е вторият спорт, докато при нас вече волейболът е изместил взимането на високите деца. По-перспективните се насочват към волейбола. Надявам се с това класиране на европейско първенство да запалим все повече деца, повече спонсори да привлечем, да успеем да допринесем с нещо за развитието на баскетбола.

– Спомена, че усилията на Балкан са насочени към спечелването на титла и купа. По-добри ли са от вас отборите на Рилски спортист и Левски-Лукойл, защото вие се намирате на трето място в класирането?

– Не, не мисля, че са по-добри. Всеки отбор си има силните и слабите страни. Може би сме на едно и също ниво. Просто от началото на тази година не сме изиграли нито един мач в пълен състав заради болни, контузени… След две-три седмици вече всички трябва да сме на линия, за да може в края на сезона, когато е най-важно, да сме на най-високо ниво.

– Защо битките с Левски-Лукойл се превръщат във война?

– Може би защото с отсъствието на ЦСКА, Левски няма дразнител в баскетбола. Това „Вечно дерби“ се е изместило в последните години в посока София – Ботевград. Това е плюс за баскетбола, нека да има интерес. Винаги срещу Левски залата се пълни, а да играеш пред пълни трибуни с феновете на Балкан е истинско удоволствие. Надявам се само това съперничество да не ескалира, да не стават ексцесии, както са ставали в годините. Съперничеството винаги е хубаво, когато е градивно. Надявам се да си помагаме един на друг да растем, а не да става война.

– Тъжно ли ти е, когато гледаш залата празна?

– О, да! В началото не осъзнавах колко липсват феновете, но в последно време се замислих. Точно преди мачовете в Рига, в изолацията, тъй като си сам в стая и имаш много време да си мислиш, върнах си времето назад със спомените от хубавите моменти. Единственото, което ми прави впечатление от всички тях са феновете. Как избухват, как викат, как скандират! Осъзнах, че наистина ми липсват и се надявам в най-скоро време да имаме възможността да се срещнем отново в залата.

– Какво означава да си капитан на Балкан (Ботевград) – отбор, в който са играли легенди на българския баскетбол?

– Това е огромно признание за мен. Мисля, че засега се справям добре с титлата. Надявам се да стана шампион като капитан. Също е доста голяма отговорност за целия град, за ръководството, за съотборниците, за феновете. Надявам се да остана в историята като един от добрите капитани.

– Изненадан ли беше от решението да станеш капитан на отбора?

– По-скоро не. Не мога да кажа, че е било очаквано, но и не съм изненадан. Вече трета година съм тук. Един от малкото играчи, които са останали от шампионския отбор. Мисля, че съм давал сърце и душа за отбора. Няма невъзнаграден труд.

– Каква бе 2020 г. за теб? Мнозина я свързват единствено с пандемията…

– Да, това беше главното в живота на всички през 2020 г. Дойде пандемията и настана една истинска паника, неяснота какво ще става. 2020 г. мина по-скоро във физическа подготовка. Тичане, фитнес, колкото е възможно и накрая естествено и аз се разболях от COVID. Неизбежно е.

– Как го прекара?

– Не беше леко, доста време ме държа. Имах висока температура, може би 10 дни, антибиотици. По-скоро последствията бяха след това – изгубих доста килограми и енергия. Трябваха ми един-два месеца да си върна нормалния ритъм.

– Какво ще кажеш на хората, които не вярват, че съществува коронавирус?

– Съществува! Аз съм един от хората, който го прекара! Не съм сигурен, че вече има хора, които не вярват, че съществува. Този вирус е тук и не е шега работа. Важно е да не се паникьосваме, да се спазват мерките, всеки да има лична отговорност, хигиена, да се пазим един друг и искрено вярвам, че съвсем в скоро време това ще е минало.

– Година по-рано – през 2019 г. бе определен за най-добър баскетболист. Изненада ли те това признание на хората, които участваха в анкетата?

– Не, не ме изненада. 2019-ата беше доста силна година за мен. Изиграхме много добри мачове с екипа на Балкан, с националния отбор. Убеден съм, че когато човек се труди, на 100% е концентриран в работата си, рано или късно ще бъде възнаграден.

– Къде би искал да играеш в чужбина и защо? Като юноша беше в Италия…

– Да, четири години прекарах в Италия. Там е втората ми родина. Страна, която много ми харесва, знам и езика. Със сигурност ще се радвам да се върна там. Дъщеря ми да види друга страна, друга култура. Но няма значение – искам да отида в добра лига, в добър отбор, който има амбиции да се бори за нещо голямо, а не просто да играе за спасение.

– Кой е любимият ти баскетболист?

– Като бях малък беше Винс Картър заради физическите му способности. В последно време се възхищавам на Коби Брайънт. След трагичната случка все повече се интересувам от него, от работната му етика, от фокуса му, как иска да е най-великият играч. Посвещава се на това нещо, живее с тази мисъл. Всичко, което прави е свързано с това. Това ме вдъхновява в последно време да продължавам напред.

– Какво мислиш за Евролигата?

– Евролигата е най-силното първенство в Европа. Със сигурност е мечта на всеки един баскетболист, който играе в Европа, да се докосне до тази лига. Изключително се радвам за Везенков, който в последно време все повече и все повече се изявява там. Надявам се и все повече българи, младите момчета да се докажат там.

– Говорил ли си някога с Везенков на тази тема – Евролига?

– По-скоро не. Като се замисля, наистина не сме говорили точно за Евролигата.

– Майка ти Тина Димитрова е спортен директор на Академик Пловдив. Прави ли ти разбори на играта? От какво е доволна и за какво те критикува?

– Опитва се да ми прави разбори, но сме се разбрали да не говорим за баскетбол. Вече съм на 27 години, доста опит натрупах. Най-добрият разбор може да си го направи всеки един човек сам за себе си. Мисля, че съм достатъчно интелигентен, като си гледам мача, да видя къде са ми грешките и да се опитам да не ги повтарям.

– Със сестра ти Екатерина чувате ли се?

– Да, разбира се. В последно време си имаме една закачка. Като ме избраха за най-добър баскетболист за 2019 г., не знаех, че тя не е била избирана. Сега казах, че съм първият член на семейството, който ще играе на европейско. Установихме, че може би съм я надминал като професионални успехи.

– Как приема израстването баща ти Наско Димитров, който е бивш състезател по академично гребане? Между другото, истински го съжалявам – трима класни баскетболисти в семейството и нито един гребец…

– Опита се да ме качи в лодка, но прекалено късно. Вече се бях изградил като баскетболист. Сигурно тайно се е надявал някой да стане гребец. Сега има възможност с внучки, внуци.

– Вече си родител – как гледаш на семейството, какво ти дава то?

– Семейството със сигурност е най-важното нещо в живота ми. Дъщеря ми и жена ми са моята мотивация. Едно от нещата, които ме карат да продължавам напред и всеки ден да се боря с трудностите. Дъщеря ми е най-голямото богатство в живота ми! Надявам се да е жива и здрава, да расте, да си избере нейния път. Готов съм да я подкрепя за всяко едно нещо!

– Имаш ли достатъчно време за нея?

– Да, имам достатъчно време, въпреки че от три седмици нямам почивен ден. Но това ни професията, няма за какво да се оплакваме. Прекарвам с нея всяка възможност. Тя е едно прекрасно дете, винаги усмихнато, готово за бели и щуротии.

– Има ли място в България, което те привлича и искаш да заведеш дъщеря ти и жената до теб?

– Със сигурност родният ми град Пловдив е едно от местата. Винаги се чувствам прекрасно като се приберем там. Имаме прекрасна страна, много обичаме да пътуваме с жена ми и с малката, вече като е по-осъзната да обикаляме. Обичаме да ходим на море, на планина, като цяло да прекарваме време заедно.

– Има ли нещо, което те дразни у хората?

– О, да! Дразни ме манталитетът на българите. Имам предвид, че някой друг е виновен за неуспехите ни. Все гледаме да обвиняваме, а никога не търсим проблема в себе си. Винаги се оплакваме, че живеем в мръсна държава, но продължаваме да си изхвърляме боклуците на земята, при положение, че кошчето е на пет метра. Това е едно от нещата, които ме влудяват! Наистина много ме дразни цялата тази мръсотия, цялото това мрънкане, че все някой друг ни е виновен, вместо да запретнем ръкави и да направим нещата по-добри. Ако ние не действаме, няма кой да ни помогне!

– Коя е следващата мечта на Димитър Димитров?

– Класирахме се за европейско, следващата ми мечта е да прескочим групите на европейското и дай боже, едно световно! В предните квалификации наистина малко не ни достигна, може би късмет. Надявам се този път да ни покрие.

Снимки: Балкан