28-те най-бързо преминали денонощия от 1960 г. насам настъпиха през 2020 г., а Земята извърши оборотите си около оста си милисекунди по-бързо от средното. Това не е особено тревожно – въртенето на планетата леко варира постоянно, заради промени в атмосферното налягане, ветровете, океанските течения и движението на ядрото.

Това създава неудобства за тези, които използват свръхточни атомни часовници, за да измерят универсалното координирано време (UTC – Coordinated Universal Time), чрез което всеки настройва часовниците си. България е в зоната UTC 2.
„Високосните секунди“

Когато астрономическото време, зададено от времето, необходимо на Земята да извърши едно пълно завъртане, се отклонява от UTC с повече от 0,4 секунди, UTC получава корекция.

Досега тези корекции представляваха в добавяне на допълнителна секунда към годината в края на юни или декември, възстановявайки съответствието между астрономическото време и това, отмерено с атомните часовници.

Тези „високосни секунди“ бяха добавяни редовно, тъй като има тенденция въртенето на Земята да се забавя, откакто точните сателитни измервания започнаха в края на 60-те и началото на 70-те години.

От 1972 г. насам учените добавят допълнителни секунди приблизително всяка година и половина, според американския Национален институт за стандарти и технологии (NIST). Последното добавяне бе през 2016 г., когато в навечерието на Нова година в 23 часа, 59 минути и 59 секунди бе добавена допълнителна „високосна секунда“.

2020 г. имаше най-късите денонощия през последния половин век

Но скорошното ускоряване на въртене на Земята кара някои учени да говорят за първи път за отрицателна високосна секунда. Вместо да добавят секунда, може да се наложи да извадят една, съобщава Time&Date.

Астрономически погледнато, 2020 г. вече бе по-кратка от обикновено (за щастие). Според Time&Date Земята най-краткото денонощие през 2020 г. бе на 19 юли, когато планетата извърши едно пълно завъртане с 1.4602 милисекунди по-бързо от средните 86 400 секунди.