На пръв поглед ситуацията по света не изглежда много страшна – да, случаите на заразени с COVID-19 се увеличават все повече и на места достигат рекордни стойности, но броят на смъртните случаи е сравнително малък.
Ала експертите ни призовават да не се отпускаме. Според тях ни очаква „нова трагедия“ през зимата.
Имаме сравнителен напредък – болниците в Европа вече са по-добре оборудвани да се справят с коронавирусните инфекции.
Предпазните мерки, като носене на маска и спазване на социална дистанция, се превърнаха в норма, а разпространяването на вируса е главно сред по-младите хора, които не са толкова застрашени от фатален край, ако се заразят с коронавируса.
И все пак – настъпва все по-студено време и наближава грипният сезон. COVID-19 ще започне да се разпространява и сред по-възрастните хора, а обществото ще се умори от ограниченията и спазването на мерките.
Случаите на коронавирус в цяла Европа достигнаха рекордното ниво от 52 418 спрямо подвижната седемдневна средна стойност във вторник, според анализа на данните от университета „Джон Хопкинс“.
Починалите обаче са едва 556.
Понастоящем болниците са по-способни да диагностицират и лекуват вируса, което означава, че смъртността на пациентите в интензивното отделение в някои европейски страни е спаднала от около 50% през пролетта до около 20%, изчислява Хед.
Но в България, Хърватия, Малта, Румъния и Испания се наблюдава трайно нарастване на смъртността.
През първата седмица на септември най-големият дял на новозаразени е сред хората на възраст от 25 до 49 години, твърди европейския директор на СЗО Ханс Клуге.
Но се наблюдава и увеличение на случаите при по-възрастни групи на възраст от 50 до 79 години. Хед предупреждава, че повишаването на случаите „в един момент ще се превърне в инфекции при по-възрастни хора, които имат по-висока смъртност“.
„Виждаме, че честотата на зараза при по-възрастните и уязвими групи нараства отново във всички европейски страни“ казва той.
„Всъщност моделът е много предсказуем – виждали сме как в Обединеното кралство и Франция или Испания първо се заразяват повече по-млади хора, а след това – около четири до шест седмици по-късно, започваме да виждаме все повече възрастни хора, които да са болни.“ Хед добавя, че по-големият брой инфекции сред обществото ще означава, че вирусът по-лесно може да влезе в домовете за възрастни хора до няколко месеца.
Тежест за болниците
Най-голямото притеснение е идването на грипния сезон, защото това ще се превърне в огромна тежест за болниците. Миналата седмица, когато Франция отбеляза огромен скок на заразените с COVID-19, броят на онези, които имаха нужда от интензивни грижи, скочи с 25%.
Смъртта не е единственият проблем – онези, които боледуват дълго от коронавируса, също представляват проблем за здравните системи.
„Дори и сред младите и здрани хора наблюдаваме дълготрайни последствия от COVID-19 освен обичайната инфекция“, казва Хед.
Това ще означава „допълнителни напрежение върху здравните услуги през следващите няколко месеца и дори за години напред“.
Питър Дробак, лекар и директор в Центъра за социално предприемачество в Околския университет Skoll, заяви пред CNN, че би било „безотговорно“, ако Европа позволи смъртността да се върне на нивата от април.
По думите му макар че „не сме открили какъвто и да е сезонен модел с този конкретен вирус“, реалният риск е, че студеното време може да принуди хората да стоят повече на закрито, където предаването му е по-лесно.
Докато повечето страни вече имат по-голям капацитет за тестване, Дробак каза, че „повечето тестове не обясняват нарастването на случаите, които наблюдаваме през последните дни“.
„Ясно е, че губим контрол над това“, категоричен е той.
„Знаем достатъчно за това как се държи вирусът – как се предава, как да го контролираме, как да го лекуваме, когато хората се заразят – че трябва да можем да се уверим, че втората вълна от инфекции няма да е толкова опустошително голяма, тъй като в крайна сметка това ще доведе до по-голям брой жертви и тогава здравните системи ще бъдат претоварени.“
„Перфектната буря“
Подходът към втората вълна на COVID-19 е различен в Европа. Лидерите се опитват да балансират между защитата на общественото здраве и избягването на катастрофални икономически щети от затварянето на цели градове, а и държави.
В петък Испания отчете рекордни 14 389 случая за ден. В Мадрид, в който се намират 1/3 случаите, жителите на 37 области имат право да напускат домовете си само за да работят, да ходят на училище или по медицински причини.
Парковете и детските площадки бяха затворени от понеделник.
Великобритания, която съобщи за най-големия си брой заразени от април в сряда, ограничи сбирките до шест души, а баровете и ресторантиге ще затварят в 22:00.
Чехия, която отчете рекорден брой коронавирусни инфекции в петък, въведе отново изискванията за носене на маски на закрито.
„Изводът е, че втората вълна вече е започнала в много страни в Европа“, каза Дробак.
„Нашите действия през следващите няколко седмици и през зимата ще бъдат от решаващо значение за спиране на разпространението на COVID-19, но ако не се справим с него скоро, особено на места като Великобритания, Испания и Франция, със сигурност ще видим скок на смъртните случаи.“
Дробак заяви, че Европа отново трябва да „изравни кривата“ чрез социални дистанция и хигиенни мерки, както и чрез масови тестове и проследяване на контактите.
Той вярва, че е „малко вероятно“ страните да се върнат към пълните национални блокировки, които бяха нова нормалност през пролетта, отчасти поради обществената съпротива или умората от ограниченията.
„Мисля, че ще бъде трудно да се получи политическа и обществена подкрепа за подобни действия. Ще бъде трудно да се приложи, а и хората са уморени“, казва той.
„В много отношения смятаме, че зимата може да бъде „перфектна буря“. Ето защо бих искал да бяхме използвали лятото си много по-добре и наистина да смажем вируса, за да сме сигурни, че сме в по-добра позиция.“
