Настъпи моментът, в който Лионел Меси обяви решението за своето бъдеще – че остава в Барселона и през следващия сезон. Предлагаме ви интервюто на футболиста пред Goal.com, в което той разказа в подробности как се е стигнало до желанието му да напусне клуба и защо все пак това няма да се случи още сега.

Защо се забави с това да нарушиш мълчанието си и да проговориш?

Първо, защото след поражението в Лисабон беше много тежко.

Знаехме, че опонентът е много труден, но не и че ще приключим участието си по този начин, показвайки този толкова жалък вид за клуба и барселонизма. Показахме много лош имидж. Бях зле, нямах желание за нищо. Исках да мине време, за да мога след това да изляза и да изясня всичко.

Защо каза на клуба, че можеш да си тръгнеш?

Казах на клуба, най-вече на президента, че искам да напусна. Повтарях му го цяла година. Вярвах, че това беше моментът да се отдръпна. Вярвах, че клубът се нуждае от повече млади и нови хора и мислех, че моят етап в Барселона е приключил. Много съжалявах за това, защото винаги съм казвал, че искам да завърша кариерата си тук. Беше много трудна година, страдах много в тренировките, мачовете и съблекалнята. Всичко ми беше трудно и дойде момент, в който реших да потърся нови цели и обстановка. Това не беше заради загубата в Шампионската лига от Байерн (Мюнхен), дълго време обмислях моето решение. Казах го на президента, той винаги казваше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или да си тръгна. В крайна сметка той не удържа на думата си.

Почувства ли се самотен?

Не, не се почувствах самотен. До мен бяха тези, които винаги са били там. Това ми стига и ми дава сили. Но наистина се почувствах наранен от нещата, които слушах от хората, журналистите и хората, които поставяха под съмнение моя барселонизъм и казваха неща, които не мисля, че заслужавах. Това ми послужи да видя кой кой е. Този футболен свят, който е много труден и има много фалшиви хора. Случилото се ми помогна да разпозная доста фалшиви хора, за които имах друго мнение. Заболя ме, когато моята любов към този клуб беше поставена под съмнение. Без значение дали ще си тръгна, или ще остана, моята любов към Барса никога няма да се промени.

Говореше се за всичко. За финансовия фактор, за приятелите на Меси. От кое те заболя най-много след 20 години, защитавайки фланелката на Барса?

По малко от всичко, за приятелите на Меси, за парите… заболя ме от много изговорени неща. Винаги съм поставял клуба пред всичко останало. Много пъти имах възможност да си тръгна от Барса. Парите? Всяка година можех да напусна и да печеля повече пари, отколкото в Барселона. Винаги съм казвал, че това е домът ми и това е, което чувствах и чувствам. Трудно има по-добро място от тук. Чувствах, че имам нужда от промяна и нови цели, нови неща.

В крайна сметка много е трудно да се оттеглиш след 20 години от един цял живот, от семейство, което е в Барселона, от един град… Това тежи най-много, когато трябва да се вземе решение… Защото накрая разбирам, че оставаш в Барселона, нали? Продължаваш в Барселона…

Разбира се, че ми беше много трудно да взема решението. То не идва заради резултата срещу Байерн, а заради много неща. Винаги съм казвал, че искам да приключа кариерата си тук. Че искам печеливш проект и да вземам титли с клуба, за да уголемявам легендата на Барселона по отношение на трофеите. Истината е, че от известно време няма нито проект, нито нищо. Жонглира се и се запълват дупки, докато продължават нещата. Както съм казвал и преди, винаги съм мислел за доброто на семейството ми и клуба.

Какво става, когато съобщиш на семейството си, че можеш да си тръгнеш от Барселона?

Когато казах за това на жена ми и моите синове, настана ужасна драма. Цялото семейство плачеше, децата ми не искаха да си тръгнат от Барселона, нито да сменят училището. Погледнах по-нататък и искам да се състезавам на най-високо ниво, да печеля титли, да се боря за ШЛ. Можеш да я спечелиш или загубиш, защото е много трудна, но тряба да се състезаваш за нея. Поне да се боря за нея и да не се случи това от Рим, Ливърпул или Лисабон. Всичко това ме докара до това решение, което не изпълних докрай. Да се върнем към началото… Мислех си и бяхме сигурни, че ще стана свободен агент. Президентът винаги, твърдеше, че в края на сезона ще мога да реша дали да остана, или не. Сега се хващат за това, че не съм го бил казал преди 10 юни, а се оказва, че на 10 юни все още играехме в първенството заради проклетия вирус и тази болест, която промени всички дати. Точно затова ще продължа в клуба… Сега ще остана в клуба, защото президентът ми каза, че единственият начин да си тръгна е да платя клаузата от 700 милиона, че това е невъзможно е че има друг начин да напусна, който беше да отидем в съда. Аз никога няма да се съдя с Барса, защото това е клубът, който обичам, който ми даде всичко, клубът на живота ми, тук съм си изградил живота, Барса ми даде всичко и аз му дадох всичко, никога не ми е минавало през ума да заведа дело срещу Барса.

От това ли най-много те заболя – че има хора, които си мислят, че би навредил на Барса? С години защитаваш клуба и си символът на Барселона. Заболя ли те, че се съмняват в барселонизма ти?

Много ме заболя, че се публикуват неща срещу мен и най-вече, че се публикуват неверни неща. Или че се смяташе, че мога да съдя Барса за мои облаги. Никога не бих сторил нещо подобно. Повтарям, исках да си тръгна и бях в цялото си право, защото така твърдеше договорът, който можеше да ме освободи. И не е: “Тръгвам си и това е”. Беше: “Тръгвам си” и ми беше много тежко. Исках да напусна, защото си мислех за щастлив живот в последните ми години във футбола. През последната година не намерих щастие вътре в клуба.

Очаквайте допълнение!