Тенис легендата Габриела Сабатини посрещна 50-ия си рожден ден на 16 май в Маями, където я завари пандемията от коронавируса.
(twitterPostData0)
Най-добрата състезателка в историята на Аржентина обаче увери, че не се оплаква от изолацията. Няма търпение да се прибере в другата си къща в Швейцария, да излезе на кафе с приятели, да хапне сладолед и да покара колело в Алпите. „Намирам се на много комфортно място, където мога да излизам и да спортувам.
И аз като останалите хора не мога да си правя планове, а съм много деен човек. Освен това трудно заспивам вечер. Но това е нещи в сравнение с хората, които имат финансови и здравословни проблеми”, каза бившата №3 в света пред всекидневника „Ла Насион”.
Габи, която така и не се омъжи и няма деца, заяви, че не съжалява за нищо. Сега тя развива бизнес с козметика, а парфюмите са нейната страст. „Чувствам се привилегирован човек. Правех и продължавам да правя нещата, които обичам. Да имаш такива възможности вече е много. Чувствам, че взимах правилните решения и сега съм щастлива. Старая се да живея здравословно. Също така се опитвам да премислям нещата, да не бързам. Спортувам, но само това, което ми носи радост”, добави звездата, чиито най-големи успехи са титлата от US Open 1990, купата на двойки от „Уимбълдън” през 1988 г. и сребърният медал от олимпийските игри в Сеул същата година. Тя завоюва общо 27 титли на сингъл и игра финали в заключителния турнир на WTA през 1988 и 1994 г. През 2006 г. Габриела влезе в Залата на тенис славата, а през 2015-а игра демонстративен мач в Ню Йорк със своята приятелки Моника Селеш. Заради двубоя в „Медисън Скуеър Гардън” Габи отново влезе в тенис форма, тъй като преди това 4 години не беше тренирала.
„Had there been an award for congeniality, Sabatini would’ve won it.“
Celebrating the fabulous career of @sabatinigabyok on the occasion of her 50th birthday! –> https://t.co/rlSIhtlGVD pic.twitter.com/AZjvQeRrQ3
— wta (@WTA) May 16, 2020
Относно кариерата си Сабатини сподели: „Нямам какво повече да кажа освен, че съм горда от човека, който бях и от всичко, през което преминах през онези години. От всичко, което дадох на тениса. Преди да се откажа, постепенно се научих да преглъщам загубите, което ми помогна на отблъсна напрежението и да се забавлявам. Да разбера, че простите неща в живота също са важни“
