На 6 май празнува българската армия. Сред хилядите й достойни офицери, един се отличава с това, че освен талантлив военноначалник, е бил и спортист, представял успешно родината си на четири олимпиади. Но съдба… За „благодарност“ е уволняван и преследван и от царската власт, и от комунистите.
Генерал Крум Лекарски е роден на 5 май преди 122 години в Кюстендил.
Професията на баща му и дядо му са дали името на фамилията. От сина обаче, доктор не става. Той завършва Военно училище и Генералщабна академия. Служи като офицер в София, Сливен, Шумен… Включва се активно в дейността на Военния съюз. През 1935 година е уволнен заради опита за преврат и сваляне на царя на радикалното крило на съюза и е интерниран в Девин.
Но далеч преди това Крум Лекарски среща Дита Алкалай, дъщеря на богати търговци на платове. Като дете тя е имала гувернантка англичанка. Завършила е „Дойче шуле“, елитен колеж в Париж, впоследствие се образовала и в Лондон.
След завръщането си в България, влюбена в спорта, красавицата отива в школата „Орел“, за да продължи тренировките се по конна езда. Учителят на който попада наскоро е уволнен от армията, но въпреки, че се държи строго и е 18 години по-голям от нея, мигом печели сърцето й. Желанието на двамата влюбени да се съберат среща яростната съпротива на стария Алкалай, бащата на девойката.. Той не иска да види младоженците. Безкомпромисен е: Кандидат зетя е нежелан в неговата фамилия.
През 1938 година в България е възможен само църковният брак. За да бъде със своя любим, дамата сменя религията и името си. Кръщават я Надежда, но до края за най-близките си остава Дита.
По време на нациските гонения на евреите, имено нежелания зет, подава ръка и спасява фамилията на жена си, след което тъстът, благодарен, нормализира отношенията си с него.
Големият художник Андрей Лекарски, прекарал голямата част от живота си в Париж, е един от тримата наследници във семейството. Неговият разказ ни връща към другата страст на генерала – конният спорт:
„Баща ми е донесъл първите големи международни награди за България. За времето си е бил голяма звезда. Преди войната се е състезавал на олимпиадите в Париж и Амстердам. Два пъти е печелил най-престижното състезание по конен спорт в света – тридневната надпревара в Аахен, Германия. През 1933 година наградата трябва да му връчи вторият човек в Райха – Гьоринг. Той е бесен и унижен. Не може да преглътне факта, че някакъв българин, който цяла седмица пътува в конски вагон и спи в сламата с жребеца си, бие стотиците непобедими германски офицери. Това е първият удар срещу фашизма в сърцето му.“
Идва 9 септември 1944 г. Крум Лекарски е произведен в чин генерал-майор и става първи заместник-министър на народната отбрана. Организира армията. Участва във Втората световна война. Негов заместник е генерал Владимир Стойчев. Връща се като победител, а на 24 юни 1945 година и е включен в състава на българската делегация на Парада на победата над Третия райх в Москва. Но му е писано дълго да се радва на славен живот.
През 1951 година прочутият шампион и талантлив офицер е арестуван. Обвинен е в шпионаж в полза на Англия. Мъчат го нечовешки и го карат да подпише документ, че признава вината си. Отказва. Следствието продължава година, от там в Белене. Още две. За това време Андрей Лекарски си спомня:
„Майка ми остана сама с три деца. Беше ужасно. В училище непрекъснато ме питаха: Къде е баща ти?- въпреки че много добре знаеха. Генерал Владимир Стойчев, който остана недокоснат от репресииите, покани майка ми, която владеше перфектно немски, английски и френски, на работа в Олимпийския комитет. Вече имаше кой да ни храни.
Баща ми се върна чак след смъртта на Сталин. Беше психически съсипан. Реабилитираха го, върнаха му генералското но той отказа да остане в апартамента, в който живеехме. Твърдеше, че всичко там се подслушва. Дори разговорите на децата.“
Крум Лекарски става преподавател във Висшия институт по физкултура, завеждащ катедра по конен спорт, участва в още две олимпиади в Хелзинки и Рим, но не забравя преживяното в легерите. Може би затова не престава да повтаря на сина си: Не се занимавай с политика. Аз го направих и това бе най-голямата ми грешка“.
Прославеният офицер и спортист почива на 83 години, на 2 март 1981. Според Андрей си отива нещастен.
Надежда Лекарска се утвърждава като най-добрия симултантен преводачи. Тя ставата първата жена олимпийско аташе на България в продължение на години. На ръба е да стане и първата жена член на МОК. Решението е почти взето, когато се появява Иван Славков и логично огромната чест се пада на него. Тя обаче, остава дясната му ръка и на 17 януари 2006 е избрана за почетен член на Българския оличпийски комитет. Удостоена с званието „доктор хонорис кауза“ на Националната спортна академия „Васил Левски“, а на нейно име е учредена годишна награда за принос към олимпийското образование и култура.
