Разгледах интернета и там намерих милиард малоумни неща, най-малкото от които е това, за което ще четеш след малко.

• Не можех да повярвам, когато я видях как си слага горчица върху препечените филийки! Бъркаше в буркана с ръце, а после мажете отгоре. Накрая чак си облизваше пръстите. Не можех повече да я гледам, камо ли да говоря с нея!
• Не спираше да носи онази малоумна шапка.
  
  
• Всеки път, когато се целувахме с език, тя завършваше със сумтенето: „Ъммм“… Трябваше да е секси, но не беше!
• Той винаги миришеше на кленов сироп.
• След като си разбъркаше кафето с лъжичката, тя я връщаше обратно в захарницата, без дори да я измие!
• Помолих го да донесе бутилка червено вино, което да върви с вечерята, а той дойде с малинов градински букет…
• Тя си ядеше бобовите зърна едно по едно. Едно-по-едно!
• Гледахме с един пич „Аполо 13“, когато той изведнъж изтърси: „Надявам се, че ще успеят да се приберат вкъщи!“ Не можех повече да излизам с такъв човек!
• Тя носеше същия дезодорант, като майка ми.
• Тя вървеше прекалено бавно! Излизахме на разходка и докато се усетя оставаше на 20 крачки зад мен.
• Един ден тя ми заприлича на Поул Дано и това развали всичко.
• Когато гледахме предавания на запис, отказваше да превъртаме рекламите.
• Той всеки път се смееше така: „Хех хех хех хееееех“. Не издържах повече!
• Тя държеше вилицата все едно е грабнала лопата. Как да излезеш някъде с такъв човек?!
• Аз съм голяма ценителка на бирата и най-много обичам да сядам някъде, където предлагат голяма селекция от наливно пиво. Бяхме на втора среща с един пич и отидохме в една от най-добрите бирарии в града. Докато си харесвах нещо, което не съм пробвала от менюто, той взе, че поръча две светли бири за двама ни. След това спрях да отговарям на обажданията му.
• Щяхме да вечеряме и да ходим на кино една вечер, когато тя ми каза, че имала работа вечерта и трябваше да прескочим вечерята. На път за киното взехме по един сандвич и когато тя си го изяде, изхвърли боклуците си през прозореца на колата. Тогава я видях за последно.
• Тя всеки път се опитваше да пее, когато пуснехме музика по радиото, но изоставаше с думите по около 0.5 секунда, все едно знаеше мелодията, но не и текста. Направо за нула време ме вбеси.