Ръководител на научната работа е доц д-р Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН. Той има повече от 60 публикации в сферата на експерименталната имунология, двукратен носител на наградта „Питагор“ в категория „Биомедицински науки“. Работил е в Националния център по заразни и паразитни болести и бил гост-изследовател в Нидерландия, Тайван и Унгария.
„Ваксината е с доста номинален подход, при който ще имитираме вирусна частица.
Ще вземем тези елементи, които съдържа вируса и които представляват интерес за имунната система, които не съдържат генетична информация да бъдат поставени в една липидна наночастица, носител, която да достави тези елементи до клетките, които ще стартират имунния отговор“, обясни д-р Чорбанов в ефира на bTV.
По думите му идеята е да се промотират вирусни компоненти директно към частта на имунната система, която е отговорна за ефективен антивирусен отговор.
Снимка: btvnovinite.bg
В момента експертите чакат да получат финансирането за проекта, който е одобрен. Те обаче на практика работят по него вече. Първата част се състои в намиране и разпознаване на елементите, които представляват интерес за населението на Bългария. Също така донорите ще бъдат от страната ни.
Снимка: btvnovinite.bg
Доц. д-р Чорбанов обяснява, че населението на всяка една страна реагира различно спрямо вируса, затова усилията на учените ще бъдат насочени към това тази ваксина да бъде първоначално ефективна за българите. Тя ще бъде тествана в реални условия. Преди да се премине към клиничното изпитание върху хора, ваксината ще бъде тествана върху два вида мишки.
„Първият модел е така нареченият хуманизиран модел – това са имунодефицитни мишки, т.е нямат имунна система. в тях ще прехвърлим клетки от хора и въз основа на такъв хуманизиран модел, в който тези човешки клетки ще живеят в мишките, ще тестваме ваксината като ще можем да проследим какъв имунен отговор се промотира след имунизация на животните“, допълва ученият.
Снимка: btvnovinite.bg
Вторият тип животни са тези, които вече са разработени от няколко фирми. При тях човешкият ген, отговарящ за рецептора, през който вируса прониква, е преместен в мишка. По този начин гризачът може да се използва като модел, чрез който да се докаже, че вирусът прониква в клетката и така може да се направи ефективен тест за ваксината.
Снимка: btvnovinite.bg
Институтът по микробиология разполага със собствен вивариум, в който да бъдат отглеждани тези мишки. Екипът на д-р Чорбанов ще работи не само по експерименталната работа с животните, но и ще сглоби крайната ваксина, както и ще проведе всички имунологични тестове.
В проекта се включват още два екипа. Медицинският университет ще осигури тестването на епитопите (част от антигена). Софийският университет ще осигури липидните наночастици, които ще се използват за носители на ваксината.
Проектът е финансиран от френския институ „Луи Пастьор“, който в началото на седмицата обяви, че френската ваксина, която се разработва там ще бъде изпитана върху хора през лятото. Проектът е за срок от 15 месеца, в които трябва да се направи прототип и да се тества върху животни. Важно е да се докаже, че той работи ефективно, допълва експертът.
Снимка: btvnovinite.bg
В момента учените очакват да получат финансирането за одобрения проект, за да започнат работа.
„Светът се крепи на надеждата и ние също се надяваме да успеем. Много е важно да се знае, че България има изключителни позиции по отношение на ваксините през годините“, обясни д-р Чорбанов.
Снимка: btvnovinite.bg
В света около 150 ваксини срещу COVID-19 са в процес на разработка. 20 от тях включително и тази на Института „ Луи Пастьор“, са в напреднал стадии, а с 5 се провеждат вече тестове върху хора.
