Играе се финал на Световно първенство по футбол, а съдията не свири очевидната дузпа и не отсъжда явната засада. Това се случва постоянно и в местните първенства, добре че ВАР въдворява някакъв ред в повечето спорни случаи.

Но и да не бъде заличена несправедливостта, следващата седмица имаме друг мач и можем да поправим щетите с победа. 

Важен сблъсък от „Ролан Гарос“.

Няма „ястребово око“ и съдията на стола ми показва различен отпечатък, като твърди, че топката е „добра“, а аз много ясно я видях как отскача в аут. Пред очите ми беше, но той ме прецака и това е положението. 

Но и да не бъде заличена несправедливостта, следащата седмица имаме друг мач и можем да поправим щетите с победа.

Във футбола, снукъра, голфа, бейзбола, американския футбол, Формула 1 (донякъде), баскетбола, волейбола, зимните спортове – винаги има събитие следваща седмица, на което можем да се реваншираме и да заличим негативите. Или поне да компенсираме неправдите.

Но в бокса не може. В ММА не може. В бойните спортове не може. 

Не са ти дали дузпа и отборът ти загуби? Да, винаги е неприятно и тревожно, когато съдиите грешат в твой ущърб, но имаш подсигурена заплата и следващата седмица пак си на сцената, за да покоряваш върховете.

А ако съдиите те прецакат в бойните спортове, може да не се качиш изобщо на ринга повече. Бойците нямат седмични заплати, нямат толкова дългосрочни договори и нямат възможността да излязат отново следващата седмица след ущърб, за да си извоюват отнетото. И може да са понесли непоправими телесни поражения, освен психологическите.

Ако съдийските карти не са в твоя полза заради некомпетентност, корупция или някаква друга неправда, може да изгориш. И в най-добрия случай ще минат 2-3 месеца, преди отново да си на ринга и да покажеш майсторството си, за да си заслужиш приближаване до величието.

Затова най-много боли, когато си жертвал тялото си в продължение на десетки и стотици дни, за да се качиш между въжетата (или в клетката) и някой поради някаква причина да те лиши от триумфа. Тогава пак се връщаш „в 1-ви клас“ и почваш отначало, понякога чудейки се дали си струва, ако така ще се решават „нещата“?! Защото ще минат месеци, преди отново да имаш възможността да се изкачиш на най-високото ниво, а може и да си толкова травмиран, че да не ти се отдаде повече такъв шанс.

А най-лошото не са самите месеци, ами стотиците допълнителни удари в лицето (и в тялото), които трябва да понесеш, докато не се пласираш отново на подиума. А повечето поемат въпросните допълнителни стотици удари в лицето (и в тялото) и въпреки това не успяват да се върнат отново до позиция за атака на върха!

А особено във времената на жестока неправда в миналото спортът и най-вече бойните спортове са средството, с което да изплуваш и да си заслужиш кислород. Защото тогава спортът е бил платформата, в която е нямало значение от каква раса си и с какъв цвят на кожата си и колко си богат. Зависи от теб и можеш да преобърнеш перспективите си. Но понякога съдийските грешки те възпират.

Затова бойците не ги е страх от опонентите им, а от… съдиите!