Първите масови опити на хора, които използват балони с горещ въздух за излитане във въздуха са регистрирани в началото на 18-и век.
Още от самото си начало тази идея е криела неподозирани за времето си възможности за въздушно разузнаване.
Ако разбира се бъде приложена както трябва. На този етап, обаче технологиите просто не са предоставяли достатъчно сигурни и ефективни възможности за свободно летене по този начин.
Необходими са около две столетия, за да се справи човечеството с този проблем. В началото на 20-и век съществуват всички важни елементи за провеждането на въздушна разузнавателна дейност.
Това са самолети, телеграфа и телефона. В този случай предизвикателството вече е как да работят заедно в оптималния синхрон.
Създаването на безжична връзка за комуникация среща разнообразни проблеми, включително и сред държавната бюрокрация. Много малко хора с финансови възможности са склонни да осигурят капитал за недоказани технология, което също забавя разработката на подобни системи.
Eдин от първите проблеми при опитите за безжична телеграфия са размерите тъй като батерията и предавателя имат тегло от 40-45 кг. Това налага радиото да заема цяла седалка в самолета, предаде spectrum.ieee.org.
Невъзможността на борда да има специализиран радио оператор означава, че самия пилот трябва да изпълнява и тази дейност.
Това означава, че едновременно трябва да следят спазването на зададените координати, да следят местоположението на врага, да се консултират с картата и да изпращат съответното съобщение с Морзовата азбука. Въпреки това някои пионери от английската авиация успяват да извършават безжична телеграфия от борда на своите самолети.
Първият успешен опит е дело на първи лейтенант Бенджамин Д. Фулуа – пилот на единствения самолет на американската авиация, който лети по границите с Мексико и докладва на наземните станции Signal Corps.
Само три години по-късно под егидата на British Royal Flying Corps (RFC) лейтенантите Доналд Луис и Барон Джеймс тества как работи радиотелеграфията в ситуация „въздух-въздух“.
Това се случва, докато летят на разстояние от 16 километра един от друг. Безжичната система на RFC бързо намира реално приложение в бойни действия, което се случва на 6 септември 1914г. или месец след като Великобритания се включва в Първата световна война (4 август 1914г.)
На тази дата Доналд Люис забелязва 50-метрова дупка във вражеската линия и информира с безжично съобщение френските и английските пехотинци, които преминават в незабавно настъпление.
